Желанието на финансовия министър Пламен Орешарски да се даде възможност за увеличаване на държавния дълг с максимум 4 млрд. лв. стана един от спорните въпроси и повод за ожесточена дискусия при обсъждането на второ четене на държавния бюджет за 2007 г.
Въпреки че следващата календарна година е първата от членството ни в ЕС, нуждата от съфинансиране на европроектите трудно може да обясни защо финансовият министър внезапно е решил да натовари бъдещия българския данъкоплатец с подобно финансово бреме (което реално е и по-голямо, предвид, че по всяка главница се изплащат и лихви). От тази гледна точка логични са питанията на опозицията за какво ще се изхарчат исканите средства. Нелогична е липсата на ясен отговор за предназначението на средствата. Според изнесените в медиите данни, Орешарски е посочил, че новият дълг е свързан със сключени споразумения за финансиране от Световната банка, Европейската инвестиционна банка и ЕБВР. Според него един от основните мотиви за исканото увеличение на държавния дълг е предвидената за следващата година нова кредитна линия от Европейската инвестиционна банка в размер до 700 млн. евро. Въпреки този финансов инструмент, над 1 млрд. лв. искано увеличение на дълга са останали без обяснение.
Към 30 септември 2006 г. консолидираният дълг (без държавно гарантирания дълг) възлиза на 5,9 млрд. евро. В тази сума се включват 5,8 млрд. евро задължения на централното правителство и 101,8 млн. евро задължения на общини. Съотношението консолидиран дълг/БВП към края на септември възлиза на 25,3%, което е намаление с 4,6% в сравнение с края на 2005 г., когато същият показател е бил 29,9%. В случай, че Министерство на финансите се възползва от предоставената му възможност да увеличи държавния дълг с 4 млрд. лв., при прогнозиран растеж на БВП от 5,8%, показателят консолидиран дълг/БВП ще достигне 32,2% в края на 2007 г. Този показател е важен от гледна точка на присъединяването на България към Еврозоната т.е. съгласно критериите за конвергенция (Маастрихтските критерии), защото в случай, че надхвърли лимита от 60%, приемането на еврото би се оказало невъзможно (трябва да се знае, че такава опасност към момента не съществува). Фокусът все пак не трябва да се насочва към изпълнението на формален критерий, което е, както е ясно с вторичен характер, а по-скоро към финансовото бреме като такова. Държаният дълг е дълг на всички, които плащат данъци, т.е. активната част от обществото, и вместо да се залага повишаване на бъдещото финансово бреме, трябва да се мисли точно в обратната посока – как то да се намали, т.е. да се редуцира държавният и общински дълг. Още повече, че тази възможност принципно съществува предвид наличието на огромни за България фискални излишъци през последните няколко години.
Анализирайки политико-икономическата обстановка към момента, искането за увеличаване на дълга може да има няколко потенциални мотива. Основният, който е бил изказан от опозицията в Народното събрание, е притеснението, че увеличението на дълга се цели за да се гарантира строежа на АЕЦ "Белене". Тази година, за разлика от предишни обаче, заложеното му нарастване и увеличението на държавните гаранции са в различни пера на бюджета. Пределът на държавните гаранции за 2007 г. е 150 млн. лв. Според публикации в пресата, на въпрос от депутати, насочен към Орешарски, "защо тогава министърът на икономиката Румен Овчаров твърдеше, че за Белене няма да има държавни гаранции", финансовият министър не е отговорил. В случай, че не става дума за държавна гаранция, бихме могли да предположим и варианта, че държавата има намерение да участва и с парична вноска (а не само с апортна) при строежа на атомната централа. Такова перо за 2007г. обаче няма.
Потенциално предназначение на част от разрешените 4 млрд. лв. нов дълг е изтегляне от държавата на останалите на пазара компенсаторни инструменти. Има дори вероятност, държавата вече да е започнала изкупуването на компенсаторните инструменти. От изнесените в общественото пространство данни, в които се цитира седмичния бюлетин на Централен депозитар, става ясно, че номиналът на компенсаторните инструменти през последната седмица е намалял с 1,739 млн. лв. до 594,704 млн. лв. След 2007 г. книжата, които не са използвани, трябва задължително да се преобразуват в държавен дълг. Дългови суапове са разбира се оправдани единствено, когато след преобразуването погасителните условия са по-изгодни.
Третата хипотеза за изразходване на исканото увеличение на дълга с 4 млрд. лв. е да приемем за истина твърденията на финансовия министър, че същите са за кредитни споразумения и за съфинансиране на еврофондове. Все пак, това едва ли би могло да оправдае много от предвидените средства, тъй като усвоените фондове ще са вероятно не повече от 15-20%.
По дефиниция държавният дълг съдържа три компонента - държавния дълг, дълга на общините и дълга на социално-осигурителните фондове (фондовете на държавното обществено осигуряване, Учителският пенсионен фонд и Националната здравноосигурителна каса). Централната власт пряко може да контролира размера само на първия компонент на показателя.
След 2007 г. има много голяма опасност общинският дълг да скочи над допустимите очаквания. Причината за това е, че общините ще могат да кандидатстват с многомилионни проекти към структурните фондове. Местните власти ще трябва сами да осигуряват голяма част от средствата по дейностите на спечелените проекти, като те ще бъдат възстановявани едва след окончателното им приключване и извършване на мониторинга. За да осигурят финансиране, много е вероятно общините да прибягват към банкови кредити и облигационните пазари, което естествено ще се отрази негативно на консолидирания дълг.
