Всеки, на когото се е налагало да внесе автомобили и машини с произход от страна членка на Европейския съюз, знае, че те са освободени от облагане с мито. Доказателството за произхода на този тип стоки обикновено се явява сертификат за движение EUR 1. Издаването на споменатия документ неизменно е свързано с допълнителни разходи и време, административно усложняващи вноса. А когато става въпрос за редовен внос на автомобили и машини от много и различни производители, ситуацията става още по-тежка. Много често получаването на сертификата се забавя** и това от своя страна води до закъснение при митническото освобождавене на стоката, както и до плащането на лихви, а понякога и глоби.
Споразумението за асоцииране към Европейския съюз*** дава и още една възможност за доказване на произход. Това става посредством “декларация върху фактура”. Износителят удостоверява върху фактурата – с определен текст, подпис и печат, – че машината е с произход от Европейския съюз. Той носи отговорност пред местните митнически органи за верносттта на посочените данни. Всички пратки на стойност, която не надвишава 6 000 евро, могат да бъдат удостоверявани за произхода си с “декларация върху фактура”. По този начин отпада необходимостта от издаване EUR 1 и всичките последващи усложнения.
Така, в общи линии, изглеждат нещата на теория, но на практика реалната ситуация е съвсем различна. Още първият досег на вносителя с митническите власти показва това разминаване. Оказва се, че те не приемат доказателство от типа “декларация върху фактура”. Обяснението е, че са налице много злоупотереби с този документ (“декларация върху фактура”) и е взето решение, според което те трябва да изискват във всеки случай EUR 1 към всяка машина и автомобил, произведени в рамките на европейската общност, независимо от стойността им.
Ситуацията става съвсем конфузна, когато например немски износител е научил в сайта www.zoll.de, че може да удостовери произхода на стоката от посочения тип с “декларация върху фактура”. Но какво се случва след като той изготвя фактурата и експортира стоката? Пратката пристига на митница София например и тогава получателят разбира, че “декларация върху фактура” не е призната и единственият начин да не плати мито върху стоката е да представи EUR 1. Тогава идва най-неприятният момент: да обясни на своя немски парньор, че споразумение, подписано от България и ЕС, по някакви странни причини не важи в митница София и той трябва да подготви и изпрати EUR 1.
Друг парадокс съществува в случаите, когато производителят на автомобила или машината вече не съществува. Законът**** определя, че сертификат може да бъде издаден от компетентен за това орган или организация в страната на издаване. В тези случаи съответната национална търговско-промишлена камара издава сертификат въз основа на своите регистри, удостоверяваш произхода на производителя и стоката.
За съжаление се получава и сега подобна неудобна ситуация: митническите власти в България признават само серитификат EUR 1, издаден от производителя. В тези случаи отново се налага да обясняваме на нашите европейски партньори, че тяхната търговско-промишлена камара не е призната в България и практиката в ЕС не е приета.
От първи януари 2007 г. тези проблеми вече няма да същестуват. Но остава неприятното усещане за съществуването на порочната практика на формално подписани споразумения, които на практика не се изпълняват. Тепърва предстои да усетим върху и без това напрегнатата обществено-политическата и икономическа атмосфера влиянието на всички документи, които са подписали българските представители в присъединителния процес. Остава само да се надяваме, че описаните по-горе примери няма да бъдат показатели за това, което в действителност ни очаква в европейския свят.
-------------------------------------------------------------------
* Инж. Стефан Цанков е магистър по евроинтеграция и докторант по икономика, VUB Брюксел
** В случаите когато машината е закупена от друга страна членка, митницата в страната на износителя изисква EUR 1 да бъде представен на националния език заверена от нотариус. Също малките производители имат значително по-високи такси за сертификат, от 100 до 150 евро.
*** Глава пета от Протокол 4 към европейското споразумение за асоцииране между европейските общности и техните страни членки, от една страна, и РБ от друга страна относно дефиницията на понятието “стоки с произход” и методите за административно сътрудничество (обн. ДВ. Бр. 29 от 20 март 2002 г.)
**** Правилник за прилагане на закона за митниците, част 1, дял 3, раздел 4, чл. 46
