През седмицата бяха оповестени предварителните данни за размера на брутния вътрешен продукт (БВП) и неговите компоненти. Продължава позитивната тенденция на развитие на българската икономика, като реалният стопански растеж за първите девет месеца на годината достига 6.3%.
Реалният растеж на БВП за третото тримесечие на 2006 г. е 6.7%, което е най-високата стойност от 1998 г. насам. Тази година обаче беше следкризисна – тоест когато българската икономика започна възстановяването си след значителен спад и беше логично реализирането на малко по-високи стойности. Като цяло за деветмесечието стойността на реалния растеж е най-висока според наличните данни от началото на прехода.
Това добро развитие е резултат от няколко основни реформи, проведени през последните години. Осигуряването на относителна стабилност на лева чрез въвеждането на валутния борд значително намали несигурността в икономиката и позволи на населението и фирмите да отделят повече ресурс за продуктивни дейности вместо да търсят начини за предпазване от инфлацията.
Приватизацията допринесе за повишаване на ефективността, тъй като създаде стимули за хората да предприемат проекти, водени от личния си интерес за печалба, но заедно с това като рискуват собствени средства за това. Повиши се индивидуалната отговорност, което принуждава бизнесмените или да се поучат от грешките си, или фирмите им да не оцелеят на пазара.
Средата за бизнес също беше подобрена макар и в недостатъчна степен. Все още защитата на кредиторите не е уредена добре и е необходимо твърде много време за събиране на вземанията. Освен това съществуват твърде много режими, които създават значителни разходи за съобразяване и намаляват конкурентоспособността на бизнеса. Въпреки някои позитивни тенденции при данъчното облагане (намалението на преките данъци) общото равнище все още е твърде високо, което намалява стимулите за труд и предприемачество.
Въпреки немалкото пречки текущото състояние е добро. Обемът на БВП за първите девет месеца на 2006 достига над 34.9 млрд. лв., а на брутната добавена стойност (БДС) – 29.77 млрд. лв. Най-динамично е развитието на индустрията, която отбелязва реален растеж на БДС с 9.8%, докато тази на услугите – с 5.5%. Въпреки лекото подобрение през третото тримесечие аграрният сектор продължава спада си спрямо предходната година, която беше неблагоприятна поради климатичните условия. Като цяло делът на индустриалния сектор се повишава за сметка на останалите два.
Източникът на стопанският растеж отново е частният сектор, чиято добавена стойност се повишава с 8.2% в реално изражение, докато тази в обществения сектор отново се понижава. Един от факторите за това логично е приватизацията, но влияние оказва и ниската ефективност в публичния сектор. Сравнението между показателите БДС на един зает показва, че в частния сектор то е над 10800 лв., докато в обществения – 6 500 лв. Големият обществен сектор отклонява ресурси от по-продуктивното им използване и забавя стопанския растеж.
Развитието на потреблението също продължава според модела от предходните няколко тримесечия, като по-бързо нараства индивудуалното такова. Реалното нарастване е с 6.1%, като това води до леко понижаване на дела му в БВП (поради по-бързия растеж на външната търговия). Това относително понижение на потреблението води до леко нарастване на брутните спестявания, които достигат 16.5% на годишна база. Инвестициите обаче поддържат равнище от над 30% от БВП, което означава и запазване на дефицита по текущата сметка на платежния баланс. Все пак реалният темп на нарастване на инвестициите, измерени чрез бруто образуване на основен капитал, от 18.9% е предпоставка за растеж на БВП и през следващите периоди.
Във връзка с последните данни възниква и един интересен технически въпрос. Те бяха официално обявени от Националния статистически институт на 12 декември, докато според публикувания календар за предоставяне на резултатите от статистическите изследвания това трябваше да се случи на 19 декември, тъй като традиционното забавяне е от около 80 дни. По-бързото обявяване е положителен факт, но въпросът е дали това ще стане практика, или е по-скоро инцидентен случай. То зависи от способността на служителите на НСИ да обработят необходимата информация, което очевидно е възможно в по-кратки срокове от 80 дни, както и от желанието тя след това да бъде публикувана. Третото тримесечие на 2006 г. не би трябвало да се отличава от предходните що се отнася до събирането на статистическа информация и по тази причина изглежда, че оповестяването на данните е постижимо и възможно в по-кратък срок. В такъв случай е интересно защо тази информация се забавя. При това оповестените данни представляват оценка и целта им е представяне на основни икономически агрегати в кратки срокове.
Резултатите за третото тримесечие на 2006 г. (6.7% реален растеж) са добри в сравнение с растежа на „старите” членки на Европейския съюз, което позволява известно приближение към средните доходи в тях. Според данни на Евростат обаче през 2006 г. доходите в България, коригирани спрямо ценовите равнища, все още са едва 1/3 от тези в разширения ЕС. Най-динамично в него се развиват „новите” страни, с които трябва да се сравнява българската икономика. Предварителните данни на съответните статистически бюра третото тримесечие показват, че реалният растеж в Латвия е 11.8%, в Естония – 11.6%, а в Словакия – 9.8%. Следователно подобни стойности са възможни и трябва да представляват цел и пред стопанската политика в България, а начинът за това е разширяването на стопанската свобода и намаляването на ролята на държавата.
