По-долу препечатваме част от глава втора на нашата книга „Административни пречки пред бизнеса” (1) , издадена през 2000. Тъй като количествата са изчерпани и книгата е достъпна само в националната и някои специализирани библиотеки, ние ще поместим отделно в страницата ни в Интернет частта от книгата, занимаваща се със законодателните реформи на 1998 и 1999 г.
Обърнете внимание на:
1. промяната на данъчните тежести, които създават проблеми при двойното заплащане на здравните услуги (държавни и частни) днес;
2. промените в квазиданъците, разходите за работа с правителството и НЗОК, като фактически негова структура;
3. заличаването на възможностите за конкуренция, централното ценообразуване и предсказаните ефекти на обратна селекция, които в общи линии се свеждат до оживяването на най-неподходящите структури и начини на работа на системата, създадена през 1998 г.
Началото на реформите бе положено със закона за здравното осигуряване, публикуван за първи път в ДВ, бр.70 от 19.06.1998). Публикуваните тук две страници оценки са резултат на прилагане на метода на пресмятане на стандартните разходи, изложен на нормален език.
„Съгласно закона задължителни вноски трябва да се плащат от: работодателите, работещите, едноличните търговци и свободните професии. Размерът на вноските е фиксиран на 6 % и може да се актуализира всяка година. Централният и общинските бюджети покриват вноските на безработните, пенсионерите, войниците и т.н. Ефектите от въвеждането на задължително здравно осигуряване върху бизнес средата са следните:
• Общата осигурителна тежест върху доходите нараства, тъй като размерът на социално-осигурителните вноски беше намален само с 3,7 %; работодателите са длъжни да плащат 6 % от обезщетенията при временна нетрудоспособност, бременност или майчинство.
• Данъчно-осигурителната тежест върху доходите на едноличните търговци нараства, тъй като те на практика плащат допълнителни 6 % (и ако трябва да осигуряват неосигурен член на семейството им, процентът нараства).
• Възможността за промяна на размера на здравноосигурителната вноска допринася за общата нестабилност на бизнес средата.
Законът налага следните допълнителни разходи за работодателите и самоосигуряващите се:
• за подаване на декларация за всяко осигурено лице всеки месец;
• за плащане на вноските всеки месец;
По този начин времето, изразходвано за съблюдаване на изискванията на закона могат да достигнат до 1 работен ден на месец.
След влизането на закона в сила, броят на официално регистрираните безработни нарасна, което вероятно се дължи на факта, че регистрираните безработни се осигуряват от бюджета. Необходимо е обаче да изминат няколко месеца, преди да се достигне до извода за наличие на такава корелация.
Увеличените разходи за труд в резултат на новото задължително осигуряване засягат предлагането на пазара на труда, което може да има следните резултати:
• някои работници, получаващи минимално заплащане (или малко над минималното), ще загубят своята работа;
• някои от малките компании ще прехвърлят част от своята дейност в сянка (техните работници получават своите заплати на ръка).
Законът поставя основата на регламента, определящ заплащането на лекарите, т.нар. Национален рамков договор. Конкуренцията между лекарите може да бъде застрашена поради фиксираните такси. Така беше и все още е при сегашната система от стимули. Вероятно подборът на пазара ще дойде от по-малкото записали се пациенти при доктори, предлагащи по-лошо качество на медицинските услуги. Това обаче няма да се прояви веднага. Но на един по-късен етап по-способните доктори навярно ще имат по-голямо търсене. На тях обаче няма да им е позволено да вземат по-високи такси за своите услуги. Още по-лошо, не дотам способните лекари ще получават някакъв доход, който иначе би отишъл при “добрите” доктори. Това на практика е форма на косвено преразпределение на доход, което би довело до обратна селекция. Все още не е ясно как евентуални посреднически организации, т.е. тези между пациент и доктор (болници, доброволни здравно-осигурителни фондове, и т.н.), ще се приспособят към системата на фиксирани цени и централизиран контрол. В крайна сметка може да няма стимули за някои доктори за подобряват качеството или ефективността на своите услуги. Също така системата на фиксираните цени създава риск за неправилно разпределение на ресурсите.
Законът въвежда лицензионен режим за частните фондове, които предлагат доброволно здравно осигуряване. Лицензиращият орган е Националният комитет за доброволно здравно осигуряване. Законът предвижда представянето на 11 документа при кандидатстването за такъв лиценз.
Предварителната представа за реформата и съдържанието на закона не бяха разисквани публично с вероятните потребители. Професионалният съюз на лекарите беше превърнат в представителна гилдия, легитимирана от закона. Лекарският съюз беше единствената неправителствена организация, включена в предварителното обсъждане на закона. По непотвърдена информация частният здравно-осигурителен фонд “Здраве” е представил своето становище пред комисията, работеща по проектозакона, но не разполагаме с подробности относно направените предложения. Поради някои особености на процеса на лобиране усилията на частния сектор са разгледани в отделен параграф след коментарите по Кодекса за задължително социално осигуряване.”
За изминалите седем-осем години не ни е известно някой да е проверявал задълбочено недостатъците на системата и да е предлагал реалистичен вариант за премахване на нейните недостатъци. Свършената работа в тази област, с малки изключения в изследванията на министерството на финансите и частни институти, е от крайно ниско качество.
---------------------------------------------------
(1) Изследването бе направено през април 2000 с подкрепата на USAID, а книгата без издадена през юни с финансирането на холанската програма MATRA-KAP. Това са страници 215-217 от книгата.
В предоставената на интернет страницата на ИПИ електонна част от книгата (глава ІІ от хартиения носител), това са страници 22 и 23.
