Тази седмица Европейският съюз окончателно прие закона по регистрация, оценка, разрешение и ограничение на химикали (REACH) след продължилите около 8 години упорити битки между индустриите и еколозите. Официалната цел на REACH е да подобри общественото здраве, като предостави достатъчно знания на потребителя за опасните химични вещества и замени опасните продукти на пазара с такива, които не крият риск за здравето. Как това ще бъде осъществено е много интересно.
Първо, фирмите ще регистрират използваните в производството си химически вещества в специално създадената Агенция по химическите вещества на ЕС, която ще решава дали те са разрешени или не, или с други думи, една агенция ще решава и дава напътствия на мащабните индустрии в ЕС и на 450 милионното му население какво е полезно и какво не. Така явно се предполага, че европейските граждани имат нужда някой да им казва какво да купуват и какво не. Така свободата на избор е крайно ограничена от една бюрократична институция.
Освен, че централизира вземането на важни решения, новият закон на европейската общност ще изразходва милиони евро за целия процес на регистрация и изследване на химичните вещества. Въпреки че още не е изчислено какви средства ще бъдат заложени в изпълнението на REACH, се прогнозира, че те ще бъдат от порядъка на над 5 млрд. евро, но няма яснота дали те ще бъдат компенсирани от евентуалните здравни ползи.
Освен парите по провеждането на тестовете за безопасност, мащабен ресурс ще бъде загубен в областта на изследователска дейност и развитието на нови продукти и технологии. Тъй като предприятията не могат да бъдат сигурни дали даден продукт ще бъде приет от Агенцията по химически вещества като отговарящ на изискванията и, те първо ще трябва да вложат средства в разработването му, след това да го регистрират и да чакат меродавната оценка на агенцията. Ако тази оценка е негативна, което никой не може да предвиди, то средствата за развитието на дадения продукт ще бъдат безвъзвратно загубени. Към това да не забравяме непреките загуби от скъпите заместители (здравословни продукти), ограничената конкуренция и реструктурирането на производството, (за да се започне работа с разрешените химикали се изискват нови технологии). Сигурно е, че малките бизнеси няма да издържат на натиска и ще отпаднат от пазара, а чуждестранните инвестиции ще намалеят драстично поради непрозрачното и субективно вземане на решения. Така от REACH всички ние ще “спечелим” ограничен избор и пазар в застой.
Основен фактор в REACH е споменатото вече заместване на опасни с безопасни химикали в производството. Тъй като това е водещ довод в цялото законодателство, ще го разгледаме по-подробно. Дефиницията на думата замествам не е трудна – това е чисто и просто синоним на избирам. Избирам по-доброто, изхвърлям лошото и съм по-добре. Но ако задълбаем по надълбоко, ще си зададем логичния въпрос как досега индустриите не са открили по-добрите продукти? И ако наистина дадени продукти бяха по-добри, те от само себе си биха се наложили на пазара, без да се налага скъпо законодателство да им помага. Много често заместителите са добре познати на индустрията, но неизползвани поради други фактори – производство на по-скъп и базисно различен продукт, който да речем не е канцерогенен с 0.0000001%, но пък има други странични реакции.
Според нас пазарът се саморегулира достатъчно добре и го доказва ежедневно. Цената и качеството определят потреблението. Истината е, че всеки път, когато някой ни задължава да направим нещо, то е защото това ще бъде угодно някому. В конкретния случай твърде много власт се съсредоточава в ръцете на една единствена агенция и много суверенитет се отнема първо, от отделните държави, които сами да решават за обществено полезните химически вещества и второ, от отделните индустрии и компании, които да се регулират от пазара и конкуренцията, а не от хармонизация и контрол. Още повече, че обемът информация и изследвания на продукти и химически вещества е доста голям и е немислимо за една агенция да се справи с него по релевантен начин. Предвижданията са, че над 30 000 химични вещества ще бъдат подвластни на новият закон и на новата агенция ще са нужни от 50 до 80 години, за да оцени безопасността им.
Изглежда REACH е поредната хитра приумица на ЕС да централизира властта в един важен икономически сектор и да пропилее ценни средства. Субективната оценка и ограничената конкуренция ще възтържествуват, а европейският гражданин ще се радва на ... по-добро здраве. А дали?
--------------------------------------------------------
* Авторът е стажант в ИПИ
