Практиката при съставянето и изпълнението на бюджета през последните няколко години се състои в планиране на по-ниски приходи от действително очакваните. Заедно с това в рамките на годината се ограничават някои разходи, заложени в бюджета. Целта на тези действия е правителството да разполага в края на всяка бюджетна година със свободни средства, които не са разпределени предварително, за да се “покриват най-неотложните разходи до края на годината”. Тези действия бяха предприети през седмицата, когато беше взето решение за увеличаване на бюджетните кредити с 239 млн. лв. Според официалната информация от страницата на Министерския съвет в интернет : “разпределението е изготвено след внимателен анализ на най-неотложните и приоритетни разходи до края на годината и е съобразено с параметрите на консолидираната фискална програма”.
Според данните на Министерството на финансите към края на месец октомври излишъкът в консолидирания бюджет е в размер от над 2.3 млрд. лв. Поставената цел за размера му към края на годината е 3.2% от брутния вътрешен продукт за годината, което означава около 1.5 млрд. лв. Следователно за месеците ноември и декември правителството е можело да похарчи изцяло приходите, които се получат за този период, така и допълнителни около 800 млн. лв. (свръх-излишък над поставената цел).
Обяснението на целта за излишък в бюджета е противодействието на дефицита по текущата сметка на платежния баланс, който се разглежда като съществен риск пред българската икономика. Той е причинен от по-малкия размер на частните спестявания спрямо частните инвестиции, които са двигателят за стопанския растеж. Излишъкът в бюджета трябва да повиши общото равнище на спестяванията, но за момента изглежда не дава желания резултат.
Следваната политика не се прилага последователно, тъй като през последното тримесечие на годината публичните разходи превишават приходите, което означава временно разхлабване на фискалната политика. Конкретно през 2006 г. ще се разпределят допълнителни средства за почти всички институции, които са си поискали. “Отличниците” в това отношение са министерствата на регионалното развитие с 35 млн. лв., на отбраната и вътрешните работи – по 27 млн. лв. всяко, на политиката при бедствия – 25 млн. лв. земеделието и горите – 17.9 млн. лв. и здравеопазването – 14 млн. лв., но не са забравени и образователните институции, както и държавните телевизия и радио.
Разхлабването на бюджетната политика води именно до ефектите, които правителство привидно се опитва да предотврати. Това са повишено търсене на стоки и услуги, покачване на цените на някои от тях и оттам на общото равнище на цените, повишаване на дефицита по текущата сметка на платежния баланс. Следователно чрез тези действия се цели постигането и на други резултати освен официално обявените. Може да се предположи, че разпределението на парите е имало за цел да задоволи всички участници в управляващата коалиция, тоест трябва да се отбележат чисто политическите мотиви за извършването на тези разходи.
Ако се разгледат по-детайлно одобрените допълнителни разходи, може да се достигне до несъгласие относно необходимостта и неотложността им. Модернизацията на въоръжените сили стана доста актуален въпрос напоследък, след като разходите за това бяха повишени и в бюджет 2007. Този процес задължително включваше премахването на наборната служба, което беше забавено до 2008 г., въпреки че идеята се обсъждаше отдавна. Заедно с това модернизацията на армията включваше изпълнението на проекти, които далеч надвишават нуждите и, както и сключването на договори за осъвременяване на наличното въоръжение, от които все още няма и трудно може да се очаква резултат. Следователно ефективността на разходите в армията е ниска, но не се предприемат необходимите действия за повишаването и.
Аналогична е ситуацията в министерството на вътрешните работи, където отчетността и прозрачността на изразходване на средствата също липсва поради обяснението, че те са свързани с националната сигурност. Заедно с това разходите непрекъснато се повишават, а резултатите не се подобряват. По тази причина хората търсят допълнителни начини за защита на живота и собствеността си, въпреки че сигурността би трябвало да е основен приоритет на държавата.
Здравеопазването е друга област, която ще получи допълнителни средства, въпреки че проблемите там също са резултат от липсата на реформи. Финансирането на болниците само от здравната каса се разглежда като решение на проблемите, но то няма да създаде стимули за повишаване на ефективността. Тоест и през следващата година ще се получат дефицити в бюджетите на болниците, които вероятно отново ще бъдат покрити в края на годината. Нещо повече - тази ситуация служи като основание за постоянни искания за нарастване на здравните осигуровки. Това е съпроводено с допълнителни плащания към част от здравните работници (все още има и такива, които не искат и не вземат нерегламентирани пари), които всъщност опровергават твърдението за недостатъчно финансиране на системата. Отчитането на публичните и частните средства води до сравними ресурси със средното за страните от ЕС. При тази ситуация трябва да се търсят начини за подобряване на резултатите от публичните разходи, което изключва фактическото насърчаване на моралния риск при управлението на болниците чрез такива допълнителни държавни разходи.
Други получатели на средства са БНТ и БНР, които успяват да си осигурят нарастващи приходи от държавния бюджет всяка година въпреки неясните резултати от съществуването си. Телевизионният и радио-пазарът са достатъчно добре развити, има множество частни станции и канали, които се издържат самостоятелно и заедно с това осигуряват достатъчно интересен и обществено полезен продукт. БНТ и БНР обаче се разглеждат като най-удобното средство за управляващите за комуникация с обществото, за което използват отново парите на данъкоплатците. Тоест няма реална необходимост от държавни медии, както и от допълнителни разходи над предвидените 110.6 млн. лв. за БНТ и БНР през 2006 г.
Като цяло допълнителните разходи са пример за непоследователност в политиката на правителството. Те са продукт от стремежа за изпълнение на желанията на коалиционните партньори. При това съобщението на Министерския съвет не дава пълна информация за одобрените разходи, тъй като сумата от посочените такива (214 млн. лв.) е по-малка от общо одобрената. Възможно е това да означава още средства за нереформирани сектори. Наличието на голям излишък в бюджета означава, че до края на годината може да се очаква възникването и на други “неотложни разходи”, които ще бъдат покрити. Това става за сметка на “свръхоблагане” на работещите в извънбюджетния сектор на икономиката, които плащат за издръжката на голям публичен сектор, който не си върши добре работата. При тези условия трябва да се търсят начини за оптимизиране на разходите вместо за повишаването им.
