На 5 декември Deutsche Welle предаде изказване на г-н Георги Пирински след среща с комисаря Ласло Ковач в Брюксел, предишния ден. Председателят на народното събрание каза буквално, че подкрепя „абсолютно задължителната координация и - до възможната степен – хармонизацията” в рамките на Съюза.
Това изказване мина незабелязано от българската преса.
В съобщението на пресслужбата на парламента(1) няма нищо за изразеното мнение на неговия председател. Там срещата му с г-н Ковач е представена със следното резюме.
„По-рано председателят на Народното събрание се срещна с еврокомисаря по данъчните и митнически въпроси Ласло Ковач. Еврокомисарят е очертал най-важните въпроси, свързани с данъчната и митническата политика, по които и България трябва да е достатъчно подготвена, а именно - проблемите на координацията и хармонизирането на българската данъчна политика с европейската.”
Аз не се съмнявам, че г-н Пирински знае какво говори и че са намерили общ език с г-н Ковач, който бивш член на политбюро на Унгарската работническа партия от преди 1989 г. Но казаното от тях не е ясно за широката публика.
Под „координация” г-н Пирински и Европейската комисия не разбират просто съгласуване на данъчната политика в рамките на вече установените правила по косвените данъци за общия пазар и финансиране на преразпределителната роля на комисията по вече установените правила.
Под „координация.” инициираната от Ласло Ковач Обща Работна група за консолидиране на корпоративната данъчна основа (Common Consolidated Corporate Tax Base Working Group) разбира „съгласуване на данъците и данъчната основа” и „размяна на информация”. Колегата Адриана Младенова разтълкува идеите за „консолидиране” още когато се появиха в статията си „Опити за ограничаване на данъчната конкуренция в ЕС” в бр. 247 на този бюлетин.
А „размяна на информация” се тълкува не като известност на отчетите и фискалната политика на правителствата на страните членки, а като размяна на информация за данъкоплатците – нещо като общо-европейска данъчна декларация.
Идеята е много проста:
а) използва се предлога „координация”, която очевидно е „задължителна”, след като е приет принципът на относително уеднаквяване на косвените данъци и акцизите и преразпределение през програми на комисията;
б) заради него се изисква споделяне на информация за данъкоплатците;
в) когато е известно какво някой прави България, но е данъчно регистриран и във Франция, едната от юрисдикциите ще обложи разликата между по-ниските и по-високите данъчни ставки.
В крайна сметка се получава, че
1. за данъкоплатците ще е все едно къде плащат данъци,
2. се намалява мобилността на фактори на производството, защото се оскъпява или прави практически безсмислен опитът да се гласува с краката,
3. по-богати страни и техните граждани си остават по-богати, а бедните – по-бедни
Както ИПИ вече няколко пъти показва, българските народни представители не се славят със защита на интересите на данъкоплатците, нито пък горят от желание да им предоставят информация за какво и как гласуват, а ги интересува само това, как да преразпределят повече. По този повод колегата Светла Костадинова предложи аргументи против данъчната хармонизация, които да се използват при заявяване на позицията на България.
Г-н Пирински подкрепя „преразпределителна роля на европейският бюджет в бъдеще”. Според него „такъв подход според него е от интерес за България, защото би спомогнал за бързото преодоляване на изоставането в някои области спрямо останалите държави-членки”.
От „абсолютно задължителната координация” обаче следва точно обратното. Положителната роля на преразпределянето през ЕС съвсем не е положителна. Бедните райони остават бедни независимо от брюкселските субсидии. Изглежда точно това се харесва и на г-н Пирински, защото той очевидно смята, че колкото повече изостава страната, толкова повече има нужда от преразпределение.
-----------------------------------------------------------
(1) http://www.parliament.bg/?page=news&SType=show&lng=bg&id=1090
