Едно от най-големите предимства, от гледна точка на българите, от присъединяването ни към ЕС би трябвало да е свободното движение на хора. Е, оказа се че повечето страни ще се възползват от правото си на ограничение за достъп да пазара на труд поне за първоначален период от 2 години. По-конкретно положението в момента е следното.
| Страна | Ограничение |
| Чехия | Няма |
| Финландия | |
| Словакия | |
| Латвия | |
| Литва | |
| Кипър | |
| Полша | |
| Естония | |
| Швеция | |
| Франция | Прогресивно ще отваря пазара си до 2009 |
| Австрия | Затворен трудов пазар поне за 2 години |
| Германия | Затворен трудов пазар поне за 2 години |
| Белгия | За някои сектори |
| Дания | Ограничения с краен срок 2009 |
| Холандия | За някои сектори |
| Исландия | За някои сектори |
| Италия | Все още се обсъждат конкретните ограничения |
| Великобритания | За някои сектори |
| Ирландия | За някои сектори |
| Гърция | 2 години |
| Испания | Затворен трудов пазар поне за 2 години |
| Унгария | За някои сектори |
| Люксембург | Не е решила |
| Португалия | Не е решила |
Още преди да започнат националните обсъждания за условията на “свободен” достъп на български и румънски граждани до европейския трудов пазар, ЕК публикува доклад , в който се прави оценка на възприетите политики по отношение на свободата на работа на гражданите от новите страни – членки. Ето и основните изводи:
1. Няма убедителни доказателства, че има масов поток на запад – в началото на 2005 година, делът на работещите от новите ЕС-10 в ЕС-15 варира от 0.1% във Франция до 2% в Ирландия. Освен че процентите са пренебрежимо малки, оказва се, че са стабилни величини и не са се променили драстично след разширяването.
2. Имиграцията от страни, които не са членки на ЕС е много по-важен феномен със сериозни ефекти върху трудовия пазар за разлика от имиграцията от нови членки на Евросъюза
3. Поради факта, че безработицата по принцип спада в новите страни-членки, то се очаква много малко хора да решат да емигрират и не всички с цел работа. Прогнозите за икономическото развитие за следващите 2-3 години за България и Румъния са положителни се очаква продължаване на този процес.
4. Отчитайки ефектът от европейските фондове се очаква те да създадат допълнителни работни места в новите страни-членки и да допринесат за икономическия растеж.
5. Структурата на заетите по отрасли в ЕС-15 не се е изменила след последното разширяване, което ясно показва, че няма изтласкване на местните работници от емигранти. Нещо повече, новоприсъединилите се страни всъщност са осигурили ресурс за сектори, в които е имало силен недостиг на работна ръка като по този начин са допринесли за развитието на икономиката.
6. По отношение на нивото на образование на емигрантите от новите ЕС-10 в Стара Европа, докладът посочва, че преобладават хората със завършена гимназия и допълнително професионално обучение, тоест точно такива, каквито липсват на пазара на труд в ЕС-15. Броят на нискоквалифираните работници емигранти е значително по-малък от този на местните – 21% срещу 31%. Разбира се трябва да се отчете и делът на нерегистрираните хора, но за различните страни той силно варира като има няколко, в които е значителен, докато в останалите страни е по-скоро изключение.
Изводите, които можем да направим са:
1. Няма реална заплаха за трудовия пазар в Европа от присъединяването на България и Румъния.
2. Знанието от последното присъединяване не е бил използвано на практика при вземане на решение относно нашето присъединяване.
3. Страните, които налагат най-строги ограничения са именно тези, които имат най-сериозни проблеми на пазара на труд, но не заради емигрантите, а заради силните регулации, които правят пазара по-малко гъвкав.
4. Наложените ограничения няма да имат силен негативен ефект върху българите, а е по-скоро е въпрос на чест.
