На 19 декември 2009 г., след двуседмични буквално денонощни преговори – включително на най-високо ниво, 193 страни по Рамковата конвенция на ООН за измененията на климата (РКОНИК), събрани в Копенхаген на мащабна среща, на която присъстваха 130 държавни и правителствени ръководители, постигнаха политическо споразумение за действията, които развити и развиващи се страни ще предприемат в краткосрочен аспект, за да отговорят на предизвикателствата на климатичните изменения в глобален мащаб.
Конференцията беше заредена с толкова много очаквания, че резултатите от нея мнозина оценяват като недостатъчни. Политическото съглашение, известно вече като Копенхагенско споразумение (Copenhagen Accord), не е краят, а по скоро първа, но значителна стъпка към постигането на законово обвързващо споразумение на 16-ата конференция на страните по РКОНИК в Мексико през ноември 2010 г. В средата на следващата година германският канцлер Ангела Меркел възнамерява да организира среща на високо равнище за оценка на процеса по договаряне на обвързващите мерки в споразумението.
Малко след полунощ в петък, 18 декември, по проекта на текст за Копенхагенското споразумение се съгласиха САЩ, Китай, Южна Африка и Индия, след нелеки няколкочасови преговори между тези страни, в присъствието на президента Барак Обама. Пленарната сесия на Конференцията (СОР 15) започна в късните часове на нощта, като все още не беше ясно колко и кои страни ще се противопоставят на проектоспоразумението. В среднощните преговори се оказа, че текстът среща сериозна обструкция от Венецуела, Боливия, Куба, Судан и Никарагуа. Тези държави опитаха да блокират Споразумението, обвинявайки развитите страни в „пълна безотговорност” по отношение на развиващите се, предвид недостатъчно амбициозните ангажименти за намаляване на емисиите, както и за финансиране на дейности по адаптация към измененията на климата, за които пледират. Измествайки глобалната тема на Конференцията, петте страни поискаха суспендирането й чрез поредица от политически декларации, фокусирани върху други глобални проблеми (незаинтересованост на богатите страни към проблемите на бедните, което представителят на Судан определи като „геноцид, сравним с холокоста”).
В резултат от продължилите цяла нощ дебати делегатите на 15-ата конференция на страните по Конвенцията се съгласиха да "вземат под внимание" Копенхагенското споразумение, което на практика означава, че то не е формално одобрено с консенсус и държавите, които не са съгласни с него, остават свободни да се присъединят или не, на по-късен етап. С изключение на гореспоменатите пет страни, останалите делегации на конференцията подкрепиха споразумението.
Копенхагенското споразумение предвижда продължение на Протокола от Киото и Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата за периода след 2012 г. В него се признава формулираната от научните среди цел за ограничаване повишаването на глобалната температура до не повече от 2°С спрямо пред-индустриалните й нива. То предвижда преразглеждане на тази цел до 2016 г., като в контекста на нови научни данни, ако е необходимо, може да се предвиди ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°С.
Развитите страни се ангажират да прилагат количествени цели за намаляване на емисиите си до 2020 г., като конкретните цифри за това ще бъдат определени в приложение към Споразумението до края на януари 2010 г.
Развиващите се страни (в т.ч. бързо развиващите се като Китай и Индия) се ангажират да предприемат действия на национално ниво за смекчаване измененията на климата чрез прилагане на програми за нисковъглеродно развитие. Тези действия ще бъдат предмет на измерване, отчитане и проверка, в съответствие с международно установени правила, и ще се докладват на Конвенцията на всеки две години.
Споразумението включва още конкретен ангажимент от страна на развитите държави за постепенно осигуряване на 100 милиарда щатски долара годишно до 2020 г., за да се отговори на нуждите на развиващите се страни за адаптация и смекчаване на последиците от измененията на климата (в т.ч. изграждане на административен капацитет, въвеждане на нови, екологосъобразни технологии и преустановяване на обезлесяването). С Копенхагенското споразумение развитите страни се ангажират още с предоставянето на общо 30 милиарда щатски долара нови, допълнителни средства за развиващите се страни за периода 2010-2012 г. Очертават се и рамките на финансово управление на средствата, предоставени за дейности по измененията на климата в развиващите се страни.
Като цяло Копенхагенското споразумение не е това, към което глобалната общност се стремеше, но то поставя основите за предприемане на мерки, които по своята същност са безпрецедентни в световен мащаб. Трябва да му се отдаде заслуженото, като се приложи на практика през следващата година, когато ще се формулира и законово обвързващият текст на глобалното споразумение по измененията на климата за периода след 2012 г.
Петнадесетата конференция на страните към Рамковата конвенция на обединените нации по изменение на климата и Петата сесия на срещата на страните към Протокола от Киото в Копенхаген, показа колко сложен и труден ще е процесът за постигане на широкообхватно международно политическо споразумение за периода след 2012 г.
„След дни и нощи на преговори сме склонни да виждаме света предимно в цифри и проценти. Изменението на климата е повече от числа” – каза министър Нона Караджова в своето изявление пред делегатите на конференцията: „То се измерва в различни аспекти – изчерпани ресурси, вода и храна, унищожено биоразнообразие, засегната глобална екосистема, международна сигурност. С една дума – става дума за оцеляване! Нека видим света отвъд цифрите, защото тук и сега ние решаваме какъв свят ще оставим след себе си за идните поколения. Нека отдадем дължимото на Председателството на Конференцията за изключителните му усилия, осигурили напредъка в този сложен и амбициозен процес.” - каза още министър Караджова в своето послание към делегатите.
Копенхагенското споразумение предвижда преразглеждане до 2016 г. на целта за ограничаване на глобалното затопляне от 2° по Целзий
Водещи новини
