Министър Нона Караджова утвърди първите планове за управление на речните басейни в четирите района за басейново управление на водите в България. Чрез Информационната система за водите (WISE) в Европа плановете са изпратени в Европейската комисия и нотифицирани за публикуване в системата за докладване на Европейската агенция по околна среда Reportnet. Другите страни – членки на ЕС, които имат нотифицирани планове за управление на речните басейни, са Италия, Франция, Великобритания, Германия, Чехия, Латвия, Швеция и Финландия.
Плановете за управление на речните басейни в България за периода 2009–2015 г. влизат в сила от датата на публикуването им на интернет страниците на МОСВ /ниво „Ключови теми” подниво Води/ и на четирите басейнови дирекции за управление на водите /24 март 2010 г./. Съгласно Закона за водите управлението на водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения се осъществява на основата на плановете за управление на речните басейни. Те са основният документ за управление на водите в съответния район за басейново управление през следващите шест години. Основната им цел е постигане и поддържане на добро състояние на водите в България.
В тях е извършен анализ на натоварването на водите от човешките дейности (водовземане, замърсяване и други), посочени са критериите за оценка и е оценено състоянието на водите в отделните поречия. Извършените оценки показват, че от общо 936 водни тела /най-малката единица за управление на водите/ в страната, 451 са в добро състояние и 485 - в недобро състояние. Планиран е мониторинг за контрол както на количеството и качеството на водите и свързаните с тях екосистеми, така и за оценка на ефекта от мерките, които ще бъдат изпълнени през следващите 6 години.
Програмите от мерки до 2015 г. е основна част на плановете. Най-неотложните мерки предвиждат да се подобри състоянието на около 20% от водните тела, за които то не е оценено като добро, като в случаите на трудности срокът за постигане на добро състояние е отложен до 2021 или 2027 г.
В програмите са предвидени:
• Инвестиционни мерки - основен приоритет е изграждането на пречиствателни станции за отпадъчните води на населените места над 2000 еквивалетни жители и свързаните с това канализации – задължение, което произтича от договора на страната за присъединяване към ЕС. Инвестиционните мерки включват и изграждане на съоръжения за питейни води, проектиране и изграждане на санитарно-охранителни зони, осигуряване на необходимия за екосистемите отток в реките и др.
• административни мерки – забрани и ограничения в определени участъци от реките за издаване на разрешителни за водовземане с цел използване енергията на водата; за изземване на наносни отложения от руслата на реките, включително и в защитените зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие; други изисквания при издаване на разрешителни за водовземане или ползване на водни обекти.
• образователни и други мерки, финализирани след проведените през есента на 2009 г. обсъждания с обществеността, както и мерки, отразяващи препоръките от решенията по екологичната оценка на плановете.
• предвидени са мерки, чрез които ще бъдат създадени предпоставки за ефективно и рационално използване на водите, включително чрез въвеждане на ценова политика, така че всички – и населението, и селското стопанство и индустрията, да имат адекватен принос при възстановяване на разходите за водни услуги и осигуряване на изпълнението на изискванията за постигане на добро състояние на водите.
По експертна оценка за изпълнението на мерките, заложени в плановете, са необходими около12,6 милиарда лева. Те ще се осигуряват от европейски фондове и чрез национални средства - държавния бюджет и Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда /ПУДООС/, както и средства на бизнеса, вложени в изпълнение на мерки за намаляване на замърсяването и собствен мониторинг.
Първите планове за управление на речните басейни в България са утвърдени и нотифицирани
Водещи новини
