“Новите предизвикателства пред реформата на здравеопазването в Република България” е темата на презентацията на заместник-министъра на здравеопазването д-р Петко Салчев по време на проведената днес Пета кръгла маса с членове на Правителството, организирана от “The Economist Conferences”.
В презентацията си д-р Салчев поставя въпроси, свързани със здравния статус на населението, хода на здравната реформа, промените в болничното финансиране, развитието на фармацевтичния пазар, приоритетите в здравната политика през следващите години с оглед очакваното присъединяване към Европейския съюз и други.
Регламентиране и разширяване на достъпа до медицински услуги, осигуряване на тяхното по-високо качество, въвеждане на съвременни системи на финансиране, преодоляване на негативните тенденции в здравното състояние на населението са някои от “Целите на реформата”, върху които акцентира заместник-министърът на здравеопазването.
В презентацията си той посочва и “С какви трудности се сблъскахме” – по създаване на нормативната база, като медико-социални, финансови и организационно проблеми. В подкрепа на изводите д-р Салчев дава статистика за регистрираните заболявания, раждаемост и смъртност и други здравно-демографски показатели, като посочва и предприетите от правителството действия за подобряване на тези параметри (национални програми и стратегии).
В презентацията се съдържа обширна таблица с данни за разходите за здравеопазване за периода 1999 г. – 2006 г. (прогноза за 2005 и 2006 г.) Според разчетите на правителството през следващите две години разходите за здравеопазване ще съставляват 5% от брутния вътрешен продукт. Предвижда се и значително нарастване на средствата за болнична помощ в консолидирания бюджет – от 604 млн. лв. тази година на 966 млн. лв. пред следващата година.
Д-р Салчев откроява и някои от основните “Постижения, трудности и задачи” в хода на здравната реформа. Като постижение например той посочва стабилизирането финансиране в доболничната помощ и заплащането за дейност в нея. Сред трудностите са, че реформата във финансирането беше спряна на етап доболнична помощ, не бяха създадени механизми за развитие на заплащане в болничната медицинска помощ. В предстоящите задачи той вижда въвеждането на запращане на болничната помощ на базата на извършени дейности, въвеждането на диагностично-свързаните групи, въвеждането на системата на “Национални здравни сметки”.
Заместник-министърът на здравеопазването подробно представя причините за въвеждането и методиката за осъществяването на “Нов механизъм за финансиране на болниците”. В презентацията са включени данни по основните натурални показатели на лечебните заведения за болнична помощ за периода 2001-2003 г.
Един от основните акценти в презентацията е “Лекарствена политика”. Представени са данни за разходите за лекарства, регистрираните у нас лекарствени продукти, реимбурсирания от МЗ и НЗОК пазар. Откроени са и предизвикателствата пред лекарствената политика на страната ни, както и предстоящите нормативни промени за хармонизиране на законодателството ни в тази област с изискванията на Европейския съюз.
