Спешната медицинска помощ е естествен и водещ приоритет за Министерството на здравеопазването като фактор с огромно медицинско и социално значение. Затова е изключително важно да се подобри достъпността на гражданите до нея и качеството на медицинското обслужване, получавано от хората при спешен случай. Спешната медицинска помощ понастоящем е и в бъдеще ще се организира, контролира и финансира от държавата чрез МЗ.
Това заяви министърът на здравеопазването Славчо Богоев по време Националното съвещание по проблемите на спешната медицинска помощ и финансирането на болниците, което Министерството на здравеопазването организира на 11 и 12 юни. В съвещанието участваха директорите на всички областни болници в страната, на национални болници (“Пирогов”, “Царица Йоанна”, Националната кардиологична болница, директорите на 28-те Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) и на Районните центрове по здравеопазване, ръководството на МЗ.
На срещата бе направен анализ на четиригодишния период на функциониране на реформираната система за спешна медицинска помощ (2000-2003 г.) и бяха обсъдени идеи и предложения за подобряването й.
Като един от основните проблеми, който затруднява доброто функциониране на системата бе посочено, чеспешната медицинска помощ продължава да изпълнява функциите на буфер, чрез който се тушират неудачите в други структури в здравната система, и да обира луфта от неефективната работа най-вече на доболничната помощ. Специализираните структури за спешна медицинска помощ на практика в голяма степен осъществяват неизпълнените ангажименти, особено от страна на общопрактикуващите лекари, тъй като при невъзможност да намерят личния си лекар хората си обръщат директно към спешната помощ. Сред негативните тенденции бе посочено и увеличаването на амбулаторната дейност в спешните отделения в болниците, увеличаване на амбулаторните прегледи, което също е работа на общопрактикуващите лекари. Неразвитата система на социално обслужване също спомага за насочването към ЦСМП на неспешни случаи. През 2003 г. центровете за спешна медицинска помощ са обслужили над 1,6 млн. души, което е около 1/5 от гражданите на страната, като около 40% от повикванията на адрес са били за неспешни случаи, а за периода януари – април 2004 г. почти половината от осъществените прегледи в спешните отделения в болниците са амбулаторни. Участниците в съвещанието се обединиха около идеята, че е необходима промяна на модела и въвеждане на икономически механизми за по-точно диференциране на дейността на спешната доболнична помощ от първичната доболнична помощ.
В направения анализ бе отчетено, че ЦСМП са сравнително добре задоволени с медицинска апаратура. Те разполагат със сравнително достатъчно медицинска техника, която покрива около 70-80% от реалните им нужди. Недостатъчна обаче е медицинската техника в спешните отделения. Част от проблема с автопарка на ЦСМП ще бъде решен със закупуването на линейки, за които правителството отпусна 660 000 лева.
Много сериозна дискусия по време на националното съвещание се състоя за кадровата необезпеченост на ЦСМП и квалификацията на лекарите, работещи в тях. Бе посочено, че липсата на мотивация за развитие и професионално израстване на лекарите в системата на спешната медицинска помощ е един от факторите за текучеството и ниската квалификация в нея, което от своя страна е предпоставка за хипердиагностика и полипрагмазия, а оттук - и за увеличени разходи за дейност. Дискусията относно мястото на висшите медицински кадри в системата на спешната медицинска помощ се фокусира около предложението да се създаде квалифициран среден медицински и парамедицински персонал,който постепенно да изнася основната тежест на доболничната част от спешната медицинска помощ – посещенията на адрес. Обсъди се идеята да се инициира специализирано обучение на средни медицински и парамедицински кадри във висшите и средните медицински училища. Лекарите запазват мястото си в спешната помощ, но като организатори, ръководители, консултанти и най-вече учители. Решаването на проблемите с кадровото обезпечаване на ЦСМП е дългосрочна стратегия, а не става въпрос за текущи премествания или уволнения на работещи в системата.
Един от най-острите проблеми в здравната система, поставен на проведеното национално съвещание, бе за взаимоотношенията между ЦСМП и болниците, за взаимодействието между тях при осигуряването на необходимите консултации и изследвания. Затрудненията възникват поради спецификата на дейността на двете структури, различната им институционална принадлежност и начина на финансиране – заплащането за дейност на болниците е повече пазарен механизъм, докато ЦСМП се финансират изцяло от бюджета. В този контекст бе обсъдено и мястото на спешното отделение в структурата на медицинската помощ - дали да е част от ЦСМП, както е сега, или да е в болницата, като равностойна нейна клинична структура. Този въпрос ще продължи да се обсъжда от Министерството и всички участници в системата, като решението, което МЗ ще вземе в резултат на професионалния и обществен дебат ще отчете оптимално интересите на пациентите, за да им се осигури по-качествено и висококвалифицирано медицинско обслужване.
На съвещанието бе обсъдена и възможността за навлизане на частни инвестиции в системата. Всички участници в срещата са категорични, че не става въпрос за създаване на “Бърза помощ” за бедни и богати, каквито твърдения се популяризират. Идеята е да се позволят инвестици на частни капитали в базата, най-вече в специализирания санитарен транспорт.
Координацията и логистиката на системата за спешна медицинска помощ ще останат централизирани, върви се към централизирано повикване и обработване на заявките, но медицинската дейност трябва да се децентрализира и да се осъществява независимо от формата на собственост и начина на заплащане,бе един от основните изводи от националното съвещание.
При обсъждането на резултатите от новия начин на финансиране на болниците през тази година бе подчертано, че движението към заплащане за дейност на болниците е необратимо.При обвързването на финансирането с реалните резултати има повече дисциплина в лечебните заведения. За МЗ новият принцип на финансиране на болниците има две измерения – не само осигуряването на повече пари, но и как се изразходват тази пари. МЗ работи и в двете посоки, увери министър Славчо Богоев. Единното и прозрачно финансиране при новата методика – всеки знае накъде се насочват парите, дава възможност за осъществяването на постепенен преход към преминаване на заплащането на болничната помощ изцяло от НЗОК. Сред основните цели на МЗ до края на тази година и през следващата година е да се създаде по-фина, по-детайлизирана методика, която да е предпоставка за въвеждането от 2006 г. на заплащане по диагностично-свързани групи и по този начин системата да се развива, като отива към единен метод на заплащане.
Резултатите от прилагането на новата методика сочат, че е постигнато балансирано, мотивирано и по-справедливо разпределение на финансовия ресурс, в рамките на възможностите на бюджета на МЗ,бе подчертано на националното среща.74% от получената от държавните и общинските болници субсидия за първото тримесечие е заплащане за дейност. С въвеждането на декларациите за информиране на болните за източниците, от които се финансира тяхното лечение, ще се подобри прозрачността и вътрешният контрол на паричните потоци в болниците, включително и на тези с нерегламентиран характер.
Пред участниците в Националното съвещание без представена и Инвестиционната програма за реформа в болничния сектор чрез създаването на револвиращ инвестиционен фонд.Основна негова цел е да се създаде устойчива схема на инвестиции в системата на здравеопазването, базирана на обективен анализ на потребностите, адекватно планиране и готовност за поемане на финансови ангажименти от страна на болниците. Началният капитал на Фонда е 11 млн. евро, осигурен по проекта “Реформа в здравния сектор”, финансиран от Световната банка. До края на юли предстои в болниците да бъде доставено първото медицинско оборудване на стойност 4-8 млн. евро.
