Съдът на ЕС в Люксембург постанови решението си по дело С-488/15, според което България не е изпълнявала задълженията по нормите за фини прахови частици във всички агломерации и зони на страната, както и за изготвяне и изпълнение на планове за качество на въздуха, за да бъде периодът на превишаване на пределно допустимите стойности възможно най-кратък. С настоящото решение не са наложени финансови санкции на България.
За изпълнение на съдебното решение е необходимо мобилизиране на усилията на всички заинтересовани страни и активното съдействие на населението.
Проблемът с наднормените нива на фини прахови частици съществува на национално ниво. Основните причини за него са използването на твърди горива за отопление от населението и остарелият автомобилен парк. Не е възможно прилагането на еднократни мерки, които да доведат до решаването на проблема и от изключително значение е индивидуалното поведение на всеки член на обществото. Изборът на отопление трябва да се прави и в зависимост от това какво ще бъде въздействието му върху атмосферния въздух. Трябва да се използват съвременни горивни устройства (които отстраняват замърсяванията преди изпускането им във въздуха) и горива, които отделят ниски емисии на прах (природен газ, пелети). Използването на автомобили, трябва да бъде съобразено освен с личното удобство и с това, че са основен замърсител на въздуха, особено в големите градове.
Националното законодателство определя основна роля на общинските власти за постигане на необходимото качество на атмосферния въздух на местно ниво.
Резултатите от мониторинга на атмосферния въздух показват, че планираните и изпълнявани от местните власти мерки не са достатъчно ефективни, предвид продължаващите проблеми с наднормени нива на ФПЧ10 на територията на почти цялата страна. Това се дължи на недостатъчна активност на общините при търсенето и прилагането на подходящи мерки, недоброто им финансово състояние, липсата на необходимия капацитет, както и на недостатъчната активност на гражданите и неправителствените организации.
За решаването на проблема с наднормените нива на фини прахови частици през последните години МОСВ предприе стъпки за разработване и прилагане на мерки на национално ниво. Създадена е приоритетна ос 5 „Подобряване качеството на атмосферния въздух“ в оперативна програма „Околна среда 2014-2020“, чрез която се предоставя ресурс от 115 млн. лв. на общините с нарушено качество на въздуха. Предвиденият финансов ресурс е насочен към основните източници на ФПЧ10 – битовото отопление и транспортът. Средствата, макар и крайно недостатъчни за решаване на проблема на национално ниво, са приоритетно насочени към тези общини, които са посочени в съдебното решение. В рамките на тази ос през юли 2016 г. е обявена процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за разработване/актуализация на общинските програми за качеството на въздуха.
Подписано е и се изпълнява споразумение между МОСВ и Международната банка за възстановяване и развитие за оказване на съдействие за разработване на Национална програма за качество на атмосферния въздух и Национална програма за намаляване на емисиите на определени замърсители в атмосферния въздух във връзка с изпълнение на изискванията на Директива (ЕС) 2016/2284 (директивата за таваните). Целта на разработването на Националната програма за качество на въздуха е идентифициране на източниците на замърсяване, но също и на приложимите мерки, отговорните институции, сроковете за изпълнение, финансирането, евентуалното създаване на финансови облекчения и др., като крайната цел е постигане на нормите за качество на въздуха.
Националният доверителен екофонд финансира и изпълнява проекти за енергийна ефективност и подмяна на горивната база в сгради държавна и общинска собственост и субсидира закупуването на електрически превозни средства от държавни и общински структури.
Продължава работата на междуведомствена работна група (с участието на експерти от МИ, МЕ, МТСП, ДАМТН, БИС, НСОРБ и др.), която трябва да предложи варианти за промени в законодателството, насочени към ограничаването на съдържанието на сяра и пепел във въглищата и брикетите, които се продават за битово отопление.
