Новоприетият Закон за здравето представлява нова, адекватна на съвременното развитие законова база, която отговаря на потребностите на българските граждани. Той не слага край на законодателното уреждане на реформата в здравеопазването, а поставя началото на създаване на нови правила в областта на общественото здраве, които да бъдат в полза на здравите и да подпомогнат болните.Това заяви заместник-министърът на здравеопазването д-р Петко Салчев на пресконференция днес, 4 август. На нея бяха представени основните нови моменти в приетия на 29 юли от Народното събрание Закон за здравето, както и предстоящите задачи пред Министерството на здравеопазването, произтичащи от влизането му в сила.
Законът за здравето е рамков и отменя просъществувалия 30 години Закон за народното здраве (в сила от 1 януари 1974 г.), който уреждаше общите взаимоотношения при централизираната система на здравеопазването, командвана директно от държавата. Новият закон коренно променя тази философия. Той полага основите за развитието на националната система на здравеопазване, като регламентира какво представлява тя и урежда взаимоотношенията в нея с всички нейни елементи, подчерта д-р Салчев.
Законът за здравето акцентира върху защитата на правата на гражданите за здраве и осигуряването на тези права чрез различни инструменти, които държавата може да си позволи. С този закон се определят отговорностите на различните страни в здравеопазването – на държавата, на Националната здравноосигурителна каса, на работещите в системата, на обществото. Законът набляга на личната отговорност на гражданите за собственото здраве и за опазване здравето на околните хора.
Един от най-важните нови моменти в Закона за здравето е, че за първи път в българското законодателство се кодифицират правата на пациентите, дават се ясно и точно какви права и задължения имат те, заяви д-р Салчев. На базата на този закон те получават гаранции за защита на своите права и възможност да търсят отговорност при тяхното нарушаване. В административно-наказателните разпоредби в закона е заложено, че нарушаването на правата на пациентите да се наказват с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 1500 лв. Ако пациентът след прилагането на тези разпоредби не е достатъчно удовлетворен, може да се обърне по реда на Гражданско-процесуалния кодекс към районния съд, поясни д-р Петко Салчев.
В закона е обърнато особено внимание на профилактиката и грижата на гражданите за собственото им здраве.Определят се основните фактори, които влияят неблагоприятно върху здравето -йонизиращите лечения, дейности с азбест, елементи, свързани с приложението на козметичните продукти, и отговорността на държавата за контрола върху тях. Изключително важно е, че законът посочва по какъв начин здравната система контролира, дава съответните препоръки и предлага мерки, за да се избегнат тези вредни въздействия върху здравето на хората. Новост в нормативната уредба е и че Министерският съвет по предложение на министрите на здравеопазването и на околната среда и водите ще определя районите в страната с повишен здравен риск.
В Закона за здравето изключително се набляга върху здравната закрила на определени групи от населението, по-специално майките и децата. Поставя се акцент и върху гражданите, които имат здравословни проблеми, свързани с тяхното психично здраве и защитата им при получаването на медицинска помощ. Премахва се и принудителното лечение, което е свързано със защита на общите права на гражданите.
Законът определя отговорностите на различните институции при прилагането на елементите на качеството на медицинската помощ.То се основава на медицински стандарти, чието разработване е ангажимент на Министерството на здравеопазването, и на правила за добра медицинска практика, които трябва да бъдат изготвени от съсловните организации – БЛС и ССБ, и предложени за утвърждаване от министъра на здравеопазването до 1 юли 2005 г.
Сред новите моменти в закона с голямо обществено значение е и разпоредбата, че службите за трудова медицина подлежат на акредитация както лечебните заведения,при условията и реда, определени в Закона за лечебните заведения. Това ново изискване се въвежда с изменение в Закона за здравословните и безопасни условия за труд. Целта е да се осигури контрол и качество в дейността на службите по трудова медицина, да се гарантират безопасни и здравословни условия на труд, да се подобрят факторите на околната среда и намалят вредните за хората въздействия на работното им място.
Законът по нов начин урежда въпросите, свързани с медицинската експертиза на работоспособността.Подробно са описани елементите на експертизата и отговорностите на съответните институции. За първи път се създава Национален съвет по медицинска експертиза със съответните участници, който ще взема решение за прилагането на всички елементи на експертизата. Законът регламентира и че степента на трайно намалената работоспособност на лицата над 65 години ще бъде определяна пожизнено. Няма да се налага лицата на тази възраст, които веднъж са освидетелствани, да чакат за преосвидетелстване и по този начин ще бъдат премахнати опашките в трудово-експертните лекарски комисии, които в момента представляват сериозен проблем, каза д-р Салчев.
Законът за здравето ще се развива в бъдеще, тъй като през 2007 г., когато България бъде приета в Европейския съюз, в него ще трябва да се приложат и нормативните изисквания на европейското законодателство. Основните предизвикателства са свързани със свободното движение на пациенти и професионалисти в Европа. Затова в закона по нов начин се урежда взаимното признаване на дипломите и квалификациите. Чрез този документ се създава адекватна нормативна база, така че българските лекари и медицински специалисти да се чувстват комфортно при взаимния обмен след 2007 г. Предстои да бъде въведена електронна карта, която съдържа определени параметри, свързани със здравното състояние на пациента и покритията на осигурителните рискове от съответните фондове.Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса в момента разработват концепцията и цялостната национална информационна система на здравеопазването.
По Закона за здравето трябва да се разработят53 наредби и правилници, съобщи заместник-министърът на здравеопазването проф. Олег Хинков. Според заключителните разпоредби на закона цялостното изготвяне и приемане на тази подзаконова нормативна база трябва да стане до една година след влизането на закона в сила.
Министерството на здравеопазването е създало необходимата организация, сформирани са експертните групи и вече се работи по наредбите,съобщи проф. Хинков. По приетия от ръководството на МЗ график се предвижда до края на тази година да бъдат готови проектите на всички изисквани подзаконови нормативни актове.
Около 10 са наредбите, свързани с евроинтеграционните процеси. Те са основно в областта на общественото здраве, психичното здраве и лекарствената политика. Ще бъдат разработени подзаконови нормативни актове за условията и реда за провеждане на практически стаж и полагане на държавен изпит за придобиване на медицинска правоспособност; за условията и реда по признаването на дипломи по квалификацията на медицински професии, издадени в държави-членки на ЕС; за минималната застрахователна сума, минималната застрахователна премия, срока и реда за извършването на застраховането на лица, върху които се провеждат медицински и научни изследвания. Други важни наредби са свързани пряко с диагностично-лечебния процес, като например наредбата за ограничаване на вътреболничните инфекции. Най-много наредби са свързани пряко със защитата на здравето на населението.
Не се притесняваме от отправените забележки при подписването от президента на Република България на указа за обнародване на Закона за здравето, каза заместник-министър д-р Петко Салчев. Министерството на здравеопазването приема препоръките и забележките на всички институции и неправителствени организации, защото те могат да подобрят отношенията в областта на общественото здраве. Д-р Салчев изясни, че като рамков Законът за здравето дава границата, а по-нататък с подзаконовите нормативни актове и различните политически инструменти - като национални програми и стратегии, ще бъдат уредени и всички останали аспекти на общественото здраве.
