За първи път в България има национална политика за психично здраве, която съдържа важни приоритети, насочени както към тежките психични заболявания, така и към честите психични заболявания. Важен аспект от новата политика е социалната подкрепа на обществото и участието на хората с психични разстройства по пълноценен начин в гражданския процес. Това съобщи националният консултант по психиатрия доц. Тома Томов на пресконференция днес, 5 октомври. С политиката ще бъдат създадени специализирани програми, които да се грижат за специфичните потребности на хората с тежки психични разстройства. Целта е да се създаде нов подход към психичноболните и система от грижи, с която хората ще се учат какво да знаят за болестта си, как да се ползват от компетенциите на лекарите, лекарствата за лечение и да развият умения за участие в социални ангажименти. По този начин ще се зачита потребността им да живеят пълноценно с качество на живот, съпоставимо с това на другите граждани, заяви доц. Томов.
Целта е да бъде развита психиатрия в общността, която да позволи на гражданите с трайни психични разстройства да водят живота си в естествена човешка среда. Психиатрията в общността е система от психосоциални и социални програми на регионално ниво, които осигуряват потребностите от социални контакти, професионално развитие, обучение, полезен труд. Те осигуряват добро качество на живот чрез индивидуално решение на проблемите в семейството, породени от болестта. В тези условия психиатричното лечение дава далеч по-добри резултати, главно защото се посреща с много по-голямо съдействие от болните и близките, обясни доц.Томов.
Политиката на правителството предвижда във втория етап, след реформата на психиатричните институции, да започнат системни инвестиции в психичното развитие и подобряването на компетентността на българите по въпросите на емоционалния живот.Началото на тази активна политика в областта на психичното здраве е провеждането на изследване за здравето и стреса, което е част от голямата инициатива на СЗО и се провежда в десетки страни с обща методика. То има епидемиологичен характер, обхваща представителна извадка от населението от 5000 души и събира данни за тях чрез структурирано интервю, провеждано в дома на лицето. Събирането на данните ще продължи три години, като 2004 е втората година. Изпълнител на проекта е Националният център за обществено здраве, а полевата работа се финансира по Програмата за психично здраве, осъществявана от Министерството на здравеопазването.
Събраната информация ще позволи да се определи разпространеността на честите психични разстройства, тъй като у нас се води статистика само за тежките психични разстройства от психиатричните болници и диспансери. Лицата с чести психични разстройства никога не търсят помощ от тях. Това именно застави правителството да използва епидемиологичния метод, за да определи размера на проблема. Специален акцент при събирането на данните в изследването е поставен и върху присъствието на насилието в човешките отношения, съобщи доц.Тома Томов.
Данните от изследването ще станат достъпни за анализ през 2005 г., когато се предвижда да бъде разработена стратегията на психично-здравната политика в областта на честите психични болести. Това ще позволи да се планират насочени програми към определени групи, които традиционно остават извън обхвата на грижите за психичното здраве, защото проблемите им нямат облика на класическата психична болест. Приоритет ще бъдат програмите за юноши, които са в особен риск за емоционалното здраве, програмите за затворници, сред които честотата на психичните разстройства е много висока, програмите за психичното здраве на работното място, където все по-често трудовите задачи са в груб дисонанс с човешката природа на изпълнителите, и много други.
През 2002 г. стартира проектът “Психично здраве” по програмата на Пакта за стабилност.Изпълнението на дейностите по проекта предвижда да бъде създаден регистър на хората с психични разстройства, които поради своето заболяване са в риск от социална изолация и трайна маргинализация. Проектът е част от дейностите по създаване на интегриран модел за предоставяне на психично-здравни услуги в общността на Женевска инициатива в психиатрията и Пакта за стабилност за Югоизточна Европа в сферата на психичното здраве. Тези дейности включват създаването на редица нови услуги (дневен център, защитено жилище, програма за домашни грижи) за хора с психична болест, които ще са координирани помежду си и ще осигуряват лечение и рехабилитация, съобразени с индивидуалните потребности на потребителите, съобщи д-р Христо Хинков, национален координатор на проекта.
Статистиката от Световната здравна организация сочи, че в по-голямата част от средно или ниско икономически развитите страни съществува сериозен недостиг на ресурси за развитието на психично-здравната политика, законодателството, службите в общността, както и за лечението на психично болните. Повече от 40% от държавите нямат Политика за психично здраве. Повече от 30% от държавите нямат Програма за психично здраве. По данни на СЗО във всеки един момент близо 450 млн. души имат психичен, неврологичен или поведенчески проблем. През следващите години се очаква значително увеличение на подобни проблеми. Тежестта на психичните заболявания като депресия и шизофрения са значително подценявани от традиционните начини за оценка, които взимат предвид само смъртността и инвалидността. Психичните заболявания са причина за малко повече от 1 % от смъртността, но допринасят за почти 11 % от тежестта на заболяванията в световен мащаб.
Близо 130 милиона деца по света никога не посещават училище. В живота им като възрастни на тях ще им липсват основни умения, за да се спасят от бедността. Проучване на СЗО огласява, че всяка година в Европейския съюз 600 000 деца са малтретирани и въпреки недостига на данни, в много от страните от Централна и Източна Европа, както и в централноазиатските републики, малтретирането на деца е значителен проблем.
Около 50 милиона души, половината от които деца, са откъснати от родните си места поради войни или бедствия. 7 милиона стават бежанци, като се сблъскват с нов живот, често във враждебна обстановка.
До 20% от децата и юношите по света имат инвалидизиращо психично заболяване, а 3-4% се нуждаят от лечение.
Самоубийствата са 3-тата водеща причина за смъртността при юношите.
Хиперактивното разстройство с дефицит на вниманието засяга за шестмесечен период 4,1% от децата и юношите между 9 и 17 години.
