На заседанието си днес, 14 октомври, Министерският съвет одобри постановление за създаване на Център “Фонд за лечение на деца”. Чрез него ще се осъществява управление и разпределение на бюджетни средства и приходи от дарения за диагностика и лечение на деца в чужбина.
Центърът ще действа като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на здравеопазването. Дейността му се регламентира с Устройствен правилник, утвърден от министъра на здравеопазването. Основен орган на центъра е обществения съвет, съставен от изтъкнати медицински специалисти и общественици. Това ще осигури професионализъм и пълна прозрачност на дейността на центъра.В съвета ще влязат 11 души, които ще бъдат одобрени от Министерския съвет. Той ще провежда дейности за набиране на средства, ще разглежда молби на граждани и ще взема решения за размера на отпусканата сума.
Към настоящия момент българските граждани, нуждаещи се от диагностични и лечебни процедури, които не се извършват в България, се насочват за лечение в чужбина. Създадената към Министерството на здравеопазването Комисия за лечение в чужбина разполага с ограничени финансови средства - около 400 000 лв. средно годишно.
Тази рестриктивна финансова рамка не позволява на комисията да се ръководи изцяло от медицински съображения в своята работа. Тя е в състояние да финансира основно транспортните разходи на децата до 18 години, а останалата част от необходимите средства се набира по частен и доброволен път. Тази практика не решава два основни проблема – не осигурява средства за лечението на деца в чужбина, а набавянето на средствата поставя семействата в унизително положение и създава напрежение в обществото.
Данните за периода 2001-2004 г. сочат, че около 60 деца всяка година имат нужда от лечение в чужбина за трансплантационни процедури (трансплантация на бъбреци, черен дроб, костен мозък), както и за очни, онкологични и ортопедични операции, диагностика и лечение на вродени, метаболитни и други заболявания. Те протичат тежко и продължително, водят до трайна загуба на работоспособност, ранна инвалидизация и обвързват родители и специализиран персонал при отглеждането и рехабилитацията на пациентите.
