Несъвършенства и празноти в Закона за здравното осигуряване, заложени още при неговото приемане през 1998 г., наложиха да бъде разработен одобреният от правителството законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Това заяви министърът на здравеопазването Славчо Богоев на пресконференция в сряда, 20 октомври.
Сигнал за сериозен дефект в нормативната уредба е фактът, който се прояви след петгодишното действие на закона – само 4,5% са дължимите здравни вноски (т.е. постигната е изключително висока събираемост на осигуровките), а в същото време 26% от българите са с прекъснати здравноосигурителни права. Този ефект е резултат от заложените неточности и проблеми в самия закон, които трябваше да бъдат решени, заяви министър Богоев.
Приетите от правителството промени в Закона за здравното осигуряване не можеха да се направят по-рано, категоричен бе министърът на здравеопазването. Развитието на здравноосигурителната система минава през различни етапи, свързани не само с технологията на този процес, но и с общественото съзнание. Необходимо е повече време за пренастройка и разбиране от страна на законодателите и от цялото общество, каза той. Това е променената концепция за здравеопазване - всеки гражданин на Република България е задължен да се осигурява, което му дава определени права. Здравноосигурителните вноски са публични вземания, които се събират, включително и принудително, съгласно общия режим на Данъчно-процесуалния кодекс. Неплащането на здравноосигурителни вноски води до това, че гражданинът като пациент прекъсва своите здравноосигурителни права и е длъжен да заплаща за своето лечение. Проблемът у нас не е технологичен, той е свързан с приемането на новата система и съответно с личния ангажимент, който всеки граждани трябва да има за своето здраве, за своето здравно осигуряване, подчерта министър Богоев. Осигуряването на всеки човек е както негово задължение, така и на държавата, която трябва да създаде условия за това.
Друга причина за появилия се проблем е, че въведеният у нас здравноосигурителен режим е доста по-рестриктивен в сравнение с моделите в другите страни. В редица страни в Европа, в които действа здравноосигурителна система, съществуват понятията “вход” и “изход” от системата, предвидени са различни механизми за влизане и излизане от нея. Такава възможност не бе регламентирана досега в българското законодателство. Възприетият у нас принцип, че човек губи здравноосигурителните си права, ако не е платил 3 месечни вноски от самото начало на здравното осигуряване у нас, т.е. от 2000 г., на практика е силно ограничителен, той не може да се прилага адекватно с увеличаването на годините на действие на системата, подчерта министър Богоев. Това означава все едно при 3 неизвинени отсъствия независимо в кой клас, човек да бъде изключван въобще от училище, направи сравнение той.
Проблемът идва и от факта, че в първите години на здравното осигуряване има пропуски в информационната система, не е било точно уредено подаването на цялата необходима информация от осигурителите (общини, ВУЗ-ове) за всеки осигурен, задължителната регистрация на трудовите договори в НОИ бе въведена преди 2 години, което създава трудности при отчитането на достоверната информация от фирмите за предишните години.
Въвеждането на определен срок като изискване за редовен здравноосигурителен статут, разделянето на дефинициите “дължими здравноосигурителни плащания” и “загуба на здравноосигурителни права”, както и възможността за “вход” и “изход” от здравноосигурителната система са основните промени в Закона за здравното осигуряване.
От направеното от МЗ проучване най-подходящ за българските условия е примерът на Гърция и Белгия, в които здравноосигурителната система отчита плащанията по вноските за последните 15 и 12 месеца. Законопроектът на правителството регламентира, че ако 12 месеца българският гражданин е редовен платец и е внасял своите вноски към здравноосигурителната система, той може да ползва съответните права. Всеки месец НОИ ще прави справка за последните 15 месеца и при надвишаване на неплатените вноски с повече от 3 ще се прекъсват здравноосигурителните права и гражданинът ще заплаща ползваните медицински услуги.
С това не отпада задължението на гражданите да платят с лихви своите здравни осигуровки, няма никакво опрощаване на вноски, заяви министър Богоев. Осигурителните вноски се явяват публични вземания. НОИ ще съобщава тази информация на Агенцията за държавни вземания, която ще ги събира по принудителен начин със съответните лихви.
Така с влизането на новия режим в сила след приемането на законопроекта хората, които са били изрядни в 12 от последните 15 месеца, ще възстановят здравноосигурителните си права, но незаплатените вноските от предишния период остават дължими.С преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се дава възможност за еднократен вход в системата на хората, които до влизането на закона в сила дължат повече от 3 здравноосигурителни вноски. Условието да възстановят правата си е до 31 януари 2005 г. да платя еднократно три вноски като самоосигуряващи се, т.е. 36 лв. За тях изискването за 15-месечния период по общия принцип ще се прилага от 1 януари 2006 г. Ако обаче в периода 1 февруари 2005 г. – 1 януари 2006 г. те отново пропуснат повече от 3 вноски, ще заплащат оказаната им медицинска помощ, напомни министър Богоев.
С промените в ЗЗО се предвижда въвеждане на по-облекчен режим за достъп до системата за българите, които пребивават повече от 6 месеца през календарната година в чужбина. Това също е почти универсално решено в другите европейски страни. Тези хора се осигуряват в съответните страни, но когато се върнат в България, се оказват пред хипотезата, че са здравно неосигурени. Те би трябвало да се третират по специален начин, който до момента не съществува в ЗЗО, каза Славчо Богоев. С промените българските граждани, пребивавали повече от 6 месеца в чужбина, след завръщането си у нас, ще имат две правни възможности да уреждат своя здравен статус, различни от общовалидния принцип.
Според министър Славчо Богоев първата голяма група български граждани, чийто статут не се урежда с дефинициите на досега съществуващия закон, са българите с двойно гражданство, които по една или друга причина пребивават по-дълго време зад граница. Най-компактната група – между 300 и 400 000 от тях, живее в Турция. Над 600 000 българи са в чужбина за дългосрочно обучение или работа.
Промените в ЗЗО са насочени и към диференциране на здравно неосигурените, като се дава нов ред и възможност за защита на хората с ниски доходи, подчерта министърът на здравеопазването. От 1 януари 2005 г. хората с ниски доходи, които отговарят на критериите за получаване на целеви помощи за отопление по реда на Закона за социалното подпомагане, също се включват в групите, здравните вноски за които се заплащат от държавата. Вноските за хората с ниски доходи ще бъдат поети от специален фонд към Министерството на труда и социалната политика.
За петте години действие на здравноосигурителната система натрупаните задълженията на юридическите лица – работодатели, общини, университети, еднолични търговци, от неплатени здравни вноски към НОИ са около 85 млн. лв. От тях 20 млн. лв. са подадени към Агенцията за държавни вземания (АДВ), 52 млн. лв. са платени частично по линя на доброволното изпълнение през Агенцията към НОИ, а за останалите 13 млн. се очаква да изтекат определените срокове. Задълженията на самоосигуряващите се граждани са около 60-70 млн. лв., като 29 млн. лв. от тях са разсрочени за погасяване до края на годината. Остават несъбрани 41 млн. лв., част от които са подадени към АДВ.
За същия период - от началото на действие на здравното осигуряване досега, общо приходите на НЗОК са 3,4 млрд. лв. Тези 150 млн. лв. дължими плащания за вноски представляват само 4,5% несъбираемост на здравните вноски при 26% неосигурени лица. Следователно проблемът със здравнонеосигурените лица е чисто организационен, а не финансов, категоричен е министър Богоев.
В момента НОИ не може да направи действителна разлика между хората, които виновно са загубили своите права с неплащане на здравноосигурителни вноски, и хората, които са загубили правата си поради липса на достатъчно информация в системата или виновно поведение на работодателите им. До влизане в сила на новия Закон за изменение и допълнение на ЗЗО българските граждани с нарушени здравноосигурителни права трябва или заплатят своите пропуснати вноски в НОИ и да възстановят правата си, или да търсят при животозастрашаващи състояния спешната медицинска помощ, както и болничната помощ, която се заплаща от държавата.
В момента МЗ заплаща лечението на здравно неосигурените пациенти по линия на действащата методика за финансиране на болниците . Министър Богоев прогнозира, че по тази причина се очаква увеличение на преминалите болни и това ще акумулира нови дългове в лечебните заведения през последните месеци на годината. Необходимите допълнителни средства към болниците ще натоварят още повече бюджета, който се явява буфер в този преходен момент.
Към 30 септември 2004 г. МЗ няма просрочени задължения по централните доставки на лекарства, консумативи и други дейности. Просрочените задължения в системата са около 43 млн. лв., от които на болниците – близо 42,8 млн. лв., а на бюджетните организации - 186 хил. лв. Министър Богоев съобщи, че МЗ е разпределило 51 млн. лв. допълнителни средства към болниците, с които са изчистени техните просрочени задължения към 30 септември. Тези допълнителни средства са въз основа на ПМС № 185 от 28 юли 2004 г., с което се увеличават разходите за лекарства, консумативи и енергия в системата на здравеопазването.
