От 1 януари 2004 г. в сила влезе Законът за трансплантация на органи, тъкани и клетки. В закона и в издадената на негова основа Наредба № 11 от 29 март 2004 г. за водене на регистрите на Изпълнителната агенция по трансплантация (ИАТ) е регламентиран редът, по който гражданите могат да изразят волята си да бъдат донори. Донорството е израз на човешка солидарност, хуманен акт за спасяването на човешки живот.
За да се постигане по-добра информираност на хората за начините за изразяване на волята им за донорство, по решение на ръководството на Министерството на здравеопазването Изпълнителната агенция по трансплантация изпрати до районните центрове по здравеопазване указания, с които да бъдат запознати всички общопрактикуващи лекари.
Всеки дееспособен български гражданин, а така също и чужденец, който пребивава дългосрочно в Република България, има право приживе да изрази писмено съгласие или несъгласие за вземане на органи, тъкани и клетки след смъртта си, както и за вземането им за други лечебни, диагностични, научно-медицински, учебни и преподавателски цели.
Гражданинът изразява волята си (съгласие или несъгласие), като собственоръчно и в свободен текст попълва декларация, която дава на семейния си лекар. Оригиналът на декларацията се съхранява в досието на пациента от семейния лекар. Семейният лекар на момента и в присъствието на гражданина отразява волята му, като собственоръчно я вписва на стр. 33 в здравноосигурителната му книжка. След това гражданинът и семейният лекар се подписват на същата стр. 33, вписва се датата и здравноосигурителната книжка се подпечатва с печата на семейния лекар.
Изразената воля може да бъде съгласие или несъгласие за вземане на всички органи, тъкани и клетки, или пък съгласие за някои и несъгласие за други. Може да се отнася само за трансплантация или и за други лечебни, диагностични, научно-медицински, учебни и преподавателски цели. В здравноосигурителната книжка се вписва съответно “отказ да даря...” и “съгласие да даря...”, като точно се изброява желанието на гражданина.
В едноседмичен срок от така направеното волеизявление семейният лекар уведомява директора на Районния център по здравеопазване. Директорът на РЦЗ в 7-дневен срок информира писмено директора на Изпълнителната агенция по трансплантация за получената информация за гражданина, изразил съгласие или несъгласие.
След изтичане на законовия срок за вписване всеки, който е изразил волята си за донорство, има право да провери дали тя е отразена правилно в служебния регистър на ИАТ. За целта гражданинът подава в писмена форма заявление за достъп до данните до ИАТ. Заявлението се отправя лично или чрез изрично упълномощено лице и се отнася само за информацията относно личната воля.
Информацията за съгласието или несъгласието на гражданите за вземане на органи, тъкани и клетки след смъртта е тайна. Тази информация се съдържа в служебния регистър на ИАТ и достъпът до нея е разрешен само по установения нормативен ред. Разкриването, разгласяването или разпространението на такава информация извън този ред се наказва по смисъла чл. 40, ал. 1 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки с глоби от 10 000 до 30 000 лв., доколкото деянието не съставлява престъпление и като такова не води до наказателна отговорност.
Ако липсва изразена воля от починал и се обсъжда възможността за донорство, се иска съгласие от близките му за взимането на органи, тъкани и клетки за трансплантация.
