С влизането в сила от 1 януари 2004 г. на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки (ЗТОТК), както и предвидените от него 11 подзаконови нормативни актове, се положиха основите на изграждането на съвременна Национална система за трансплантации в България.
Със закона се синхронизира законодателството в тази област у нас с действащите европейски актове. Създават се условия за организиране, координиране и подпомагане от държавата на единна за страната централизирана система за провеждането на трансплантационния процес, което ще доведе до по-добър общ резултат. Въвежда се регламент с ясни критерии, организационни процедури и ангажименти на всички институции и лечебни заведения, участващи в трансплантационния процес. Вече е налице равнопоставеност в достъпа на нуждаещите се пациенти до трансплантация.
Със закона от 1 януари 2004 г. бе създадена Изпълнителна агенция по трансплантация (ИАТ) към министъра на здравеопазването. Сред нейните задачи са да организира и създаде националната система за трансплантация, както и да управлява, координира и контролира процесите в тази област у нас. ИАТ трябва да осигури и максимална прозрачност за всичко, свързано с трансплантацията, при гарантирана анонимност и пълно спазване на Закона за защита на личните данни, Закона за достъп до обществената информация и утвърдените обществени морално-етични норми.
Съгласно изискванията на закона ИАТ започна пререгистрация на лечебните заведения, които участват в Националната система за трансплантация, в публичния регистър. Към 31 октомври 2004 г. на 15 лечебни заведения и 2 тъканни банки са издадени удостоверения, че могат да извършват дейности по вземане, присаждане и/или преработка на органи, тъкани и клетки.
Увеличиха се донорските бази в страната – от 14 те се увеличиха на 17 (новите са Благоевград, Разград, Русе). До края на годината се предвижда разширяване на мрежата от донорски центрове и с болниците във Велико Търново и Благоевград.
В служебния регистър бе създаден Регистърът на лицата, които са изразили съгласие или несъгласие за вземане на органи, тъкани и клетки след смъртта им. В края на октомври 2004 г. в него са включени 801 лица, като 237 са изразили “съгласие”. Има и необходимата организация за осъществяване на справки в регистъра по реда на Наредба № 11 от 29 март 2004 г. за водене на регистрите на Изпълнителната агенция по трансплантация, 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.
Създадена бе Етична комисия по трансплантация към Министерски съвет. Тя дава становища по деонтологични и етични въпроси в областта на трансплантацията. Комисията се състои от 9 членове и в състава й са включени лекари, психолози, теолози и юристи. Неин председател е заместник-министърът на здравеопазването проф. Олег Хинков.
От началото на годината досега са извършени 16 бъбречни трансплантации, като 10 са от трупни донори, а 6 от живи, родствени донори. Продължава работа по съвместната програма с Френската институция по трансплантация за развитие на детската бъбречна трансплантация у нас. Очакващите бъбречна трансплантация са над 750 души, от които 30 деца под 18-годишна възраст.
Много добре се разви системата на тъканна трансплантация у нас. От началото на годината до 31 октомври 2004 г. са били осигурени 918 костно-сухожилни и кожни тъкани, трансплантирани са 130 очни роговици. На практика са удовлетворени нуждите на всички пациенти, показани за тъканна трансплантация.
Във връзка с приемането на Директива 2004/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз от 31 март 2004 г. относно установяването на стандарти за качество и безопасност при даряването, осигуряването, изследването, преработката, запазването, съхранението и разпределението на човешки тъкани и клетки, в началото на юли 2004 г. експерти на Европейската комисия осъществиха партньорска проверка на системата за тъканна трансплантация в България. Тяхната оценка е много позитивна и мнението им е, че “България е създала работеща система за тъканна трансплантация, принципно отговаряща на критериите и изискванията на Европейския съюз”.
Всички видове трансплантации у нас се извършват при гарантирана безопасност на присадките по отношение на пренасяни заболявания.
Трансплантацията представлява, от една страна, уникален по своята същност медицински метод за лечение на редица заболявания, а от друга страна е пример за човешка солидарност, изхождаща от обществото и даваща шанс за спасение или за по-добро качество на живот за много страдащи хора. Различните видове трансплантации (на органи, тъкани и клетки) имат свои специфични особености, но най-важното общо между тях е, че са невъзможни без хуманния акт на донорство, когато един човек дарява част от своето тяло, за да спаси живота на друг.
