"Доклад за здравето на нацията в началото на XXI век. Анализ на провежданата реформа в здравеопазването" одобри Министерският съвет на заседанието си днес, 18 ноември.
В доклада за първи път от началото на здравната реформа у нас (1999 г.) се прави цялостен анализ на здравното състояние на нацията и тенденциите в него, на промените в здравните показатели в контекста на социално-икономическите условия и развитие на страната. Прегледът и оценката на здравната ситуация, на постиженията и недостатъците в провеждането на реформата в здравеопазването, на предложенията за по-нататъшното й развитие са направени с акцент върху изпълнението на главната цел на здравеопазването - постигането на по-добро здраве за всички граждани на България.Това е и приоритет в провежданата от правителството здравна политика.
Докладът отчита проблемите и постиженията на реформата и как тя е повлияла върху здравното състояние на нацията, очертава здравните приоритети, набелязва подходящите стъпки за постигане на баланс между здравните потребности и възможностите за предоставяне на медицински услуги.
С доклада се поставя началото на система за постоянен мониторинг и периодична оценка на реформата в здравната система, каза министърът на здравеопазването Славчо Богоев пред журналисти при представянето на доклада. Той обхваща основно последните 5 години – периода от началото на реформата, като някои тенденции за здравното състояние (демографски процеси, смъртност, раждаемост и други) са изследвани в по-продължителен период.
Резултатите от доклада, който за първи път обобщава силните и слабите страни на реформата, показват, че промените, които настъпиха, вече дават резултат, но има какво още да се желае, най-вече по отношение на детската смъртност и средната продължителност на живота, заяви министър Богоев. Той отчете, че и двата показателя се подобряват, но сме далеч зад европейските страни.
В доклада са формулирани основните механизми за постигането на по-добро здраве на нацията - намаляване на заболеваемостта и преждевременната смъртност и инвалидност, редуциране на рисковите за здравето фактори, развитие на социално-справедлива здравеопазна система, която да подобрява финансирането и крайните здравни резултати и да дава адекватен отговор на очакванията на населението за достъпни и качествени медицински услуги.
Докладът ще послужи като реален управленски инструмент, защото обобщените в него данни, проблемите и предложенията за тяхното решаване са основа за по-нататъшни управленски решения за развитие и усъвършенстване на здравната система.
