Документът е разширен с нови 336 лекарствени продукта
Комисията по позитивния лекарствен списък към Министерския съвет завърши работата си по актуализация на лекарствената листа за 2005 г. Днес, 24 ноември, Комисията връчи актуализирания списък на министъра на здравеопазването Славчо Богоев.
Министър Богоев ще внесе документа за утвърждаване от Министерски съвет. След приемането му от правителството списъкът ще бъде обнародван в “Държавен вестник”.
За първи път позитивен лекарствен списък в България бе разработен и приет от правителството през декември 2003 г. и е в сила от януари 2004 г.
Позитивният лекарствен списък е важен регулаторен механизъм и един от основните инструменти за реализирането на националната здравна политика. Той въвежда нови правила и ред в пазара на лекарства у нас в полза на пациентите. Списъкът дава стабилност на фармацевтичния пазар, с което се гарантира неговата предвидимост и се осигурява стабилизация на терапевтичната практика. По този начин се гарантират правата на българските пациенти и качеството на медикаментите, които те получават,заяви на пресконференция днес заместник-министърът на здравеопазването проф. Олег Хинков.
Позитивният лекарствен списък обслужва обществото и защитава обществения интерес, защото цели намаляване на разходите за лечение при запазване и подобряване на здравното състояние на нацията и на всеки здравноосигурен граждани. Чрез списъка се отчита общественият интерес да се осигурят качествени и ефективни медикаменти за максимален брой хора. Позитивният лекарствен списък е изготвен по фармакологични групи със съответните международни непатентни наименования (INN), с разрешените им за употреба дозови форми, които задоволяват здравните потребности на населението.Актуализираният позитивен лекарствен списък за 2005 г. включва 2813 лекарствени продукта, обединени в 771 международни непатентни наименования, съобщи доц. Режина Джераси, председател на комисията по позитивния списък. Приетият през 2003 г. и действащ в момента списък включва 2477 лекарствени продукта с 667 международни непатентни наименования.
Няма заболявания, за които да липсват лекарства в списъка. За всички социалнозначими и обществени заболявания, за които НЗОК заплаща, са осигурени лекарствени продукти, включени в позитивната листа. Не е изключен нито един медикамент от одобрените през миналата година, заяви доц. Джераси.
На 21 открити заседания комисията разгледа подадените заявления за включване на лекарствени продукти в списъка. За периода от 1 декември 2003 г. до 31 май 2004 г. (срока за подаване на заявления според наредбата) са подадени заявления за включване на 201 лекарства по международни непатентни наименования (INN), които обединяват 462 лекарствени продукта като търговски наименования. От тях комисията е одобрила за включване в списъка 146 лекарства по международни непатентни наименования. 63 от тях са оригинални продукти на чужди производители, а 83 са генерични медикаменти, 9 от които на български фирми и 74 на чужди производители.
От 336 лекарствени продукта по търговски наименования, които са приети в позитивната лекарствена листа, 148 са оригинални. Генеричните медикаменти са 188, от които българските продукти са 10, а останалите 178 са на чужди производители.
От 60 лекарства по международни непатентни наименования, за които миналата година са подадени заявления, но са получили откази за включване в позитивния списък, тази година са одобрени 28 INN. Аргументите за това са, че фирмите са представили допълнителни доказателства в отговор на мотивите на Комисията по позитивния списък за отказ за включване през 2003 г., както и данни за подобряване на съотношението разходи-полза.
Критериите за включването на лекарствените продукти в позитивния лекарствен списък са: качество, ефективност, безопасност и фармако-икономически анализ, който отчита съотношението разход-полза, т.е. необходимите разходи за лечение с даден медикамент за постигане на крайния здравен резултат, подчерта доц. Джераси.
Тази година в списъка са включени много нови медикаменти за пациентите с онкологични, сърдечносъдови, неврологични и психиатрични заболявания. Пациентите с остеопороза ще разполагат с почти пълен набор от лекарства, като тази година в списъка е включен и медикаментът миакалцик. За децата, родени с тежка белодробна недостатъчност, е осигурен продуктът паливизумаб и алентузимаб за остри детска левкоза. За пациентите с тежък инвалидизиращ ревматоиден артрит е включен още един нов медикамент – ремикейд. За първи път в позитивната листа са включени за ретровирусно лечение на СПИН препаратът фузеон и противогрипният медикамент тамифлу. Тази година е разширен и диапазонът на разнообразните медикаменти за диабетиците - включени са инсулин гларжин и пероралните лекарства глимепирид- амарил и рапаглинид-новонорм. Лекарствената листа е допълнена и с много медикаменти за стомашно-чревни заболявания.
Позитивният лекарствен списък се яви и механизъм за намаляване на цените на лекарствата, чрез което се подобрява съотношението разходи-полза. На някои от приетите лекарства фирмите са намалили цените преди приемането им, а на други след обжалването. Средното намаление на цените е между 15 и 40%. Между 10–15% от лекарствените продукти (общо около 20 продукта) са намалили цените си. Така например цената на медикамента монтелукас за лечение на астма е намалена с 30%, на медикамента за диабетици амарил с 35%, а на миакалцик, използван при лечение на остеопороза - с 27%.
В позитивния лекарствен списък за 2005 г. не са включени лекарствени продукти, за които има достатъчно добри алтернативи на много по-ниска цена.
