В понеделник, 13 декември, от 9.00 часа, в Конферентна зала №1 на хотел “Родина” ще се проведе работна среща за обсъждане на проекта на “Национален план за действие “Храни и хранене” 2005-2010 г.” Срещата се организира от Министерството на здравеопазването и офисът на Световната здравна организация у нас.
С тази работна среща МЗ започва обществено обсъждане на проекта за Национален план. След това предстои той да бъде утвърден от Министерски съвет.
В дискусията ще вземат участие национални консултанти, експерти от министерствата на здравеопазването, на финансите, на икономиката, на образованието и науката, на младежта и спорта, на труда и социалната политика, на земеделието и горите, народни представители от Комисията по здравеопазване в Народното събрание. Ще участват още представители на различни браншове, свързани с храните и храненето, на Държавната комисия по търговия и защита на потребителите, преподаватели и специалисти от Медицинския университет – София, експерти от националните центрове по хигиена, медицинска екология и хранене, по радиобиология и радиационна защита, по обществено здраве, по здравна информация и др.
Специален гост на срещата е д-р Чарлз Клътербък от Великобритания, който ще представи коментариите на Европейското Регионално бюро на СЗО.
Проектът за “Национален план за действие “Храни и хранене” – 2005-2010 г.” е разработен в изпълнение на приетите от всички страни-членки на СЗО решения за провеждане на нова политика в областта на храненето, чиято цел е подобряване на здравето. Той е съобразен със съвременните изисквания в областта на здравословното хранене и безопасността на храните, европейските директиви и препоръки и дългогодишния опит на България в тази област.
Регионалното бюро на СЗО за Европа разработи План за действие по отношение на храните и храненето за периода 2000-2005 г. Документът подчертава взаимно допълващата се роля на всички сектори с отношение към храните и храненето при разработването и прилагането на такава политика.
На конференцията на СЗО в Копенхаген през септември 2000 г. представители на правителствата на всички страни в Европа, включително и министърът на здравеопазването на България, подписаха Декларация, че приемат Европейския план за действие по отношение на храните и храненето и поемат ангажимента да разработят Национални планове за действие по храни и хранене, които да се прилагат съобразно националната специфика на хранителната ситуация във всяка страна.
През май 2004 г. всички страни-членки на СЗО, включително и България, приеха Глобална стратегия по отношение на храненето, физическата активност и здравето. Главната стратегическа цел на Националния план за действие по храни и хранене е да се подобри здравето на населението в страната чрез подобряване на храненето и намаляване на риска от заболявания, свързани с храните и храненето.
През последните години в света се наблюдава значително изместване на заболеваемостта на населението, включително и в България, което се свързва с промените в храненето и стила на живот. Според специалистите тези промени са допринесли за епидемията от неинфекционни заболявания, като сърдечно-съдови болести (коронарна болест на сърцето, хипертония, мозъчен инсулт), някои ракови заболявания, диабет, затлъстяване и др. Съгласно международната класация на СЗО през последните десетилетия България поддържа висока смъртност, свързана със заболяванията на циркулаторната система и е на едно от първите места в света по отношение смъртността от мозъчен инсулт.
Сложните и комплексни проблеми, свързани с безопасността на храните, осигуряването на пълноценна и здравословна храна, достъпна за всички, намаляването на хранителните дефицити, на заболеваемостта и смъртността от хронични неинфекциозни болести, могат да бъдат решени най-ефективно чрез прилагането на единна национална политика по отношение на храните и храненето. По този начин може да се намали тежестта на здравните проблеми и заболяванията, свързани с храните и храненето, както и да се намалят разходите и загубите за обществото, предизвикани от тях.
Според проведените у нас през последните години изследвания основните неблагоприятни тенденции и характеристики на храненето на българите се дължат на:
- Увеличаване на консумацията на мазнини (доставящи 35-45% от енергийната стойност на храната), на червени меса и месни продукти (съдържащи наситени мастни киселини), на готварска сол (1-3 пъти над препоръчаните норми), на захар и сладкарски изделия;
- Традиционно ниска консумация на риба (4-10 гр. средно дневно) и на сурови плодове и зеленчуци през зимата и пролетта;
- Намаляване приема на растителни влакнини поради увеличената консумация на рафинирани продукти, както и намаляване приема на пълнозърнести зърнени храни и бобови храни;
- Липса на достатъчно разнообразие на консумираните продукти;
- Средният дневен прием на много от витамините (тиамин, рибофлавин, витамин С и фолиева киселина) и минералите (желязо, цинк, калций, магнезий) са под референтните стойности за хранителен прием, особено при деца, бременни жени и стари хора.
Нарушенията в хранителния статус, заболяванията, свързани с небалансираното хранене, производството и предлагането на некачествени храни, замърсяването на хранителните продукти с биологични и химични агенти могат да бъдат предотвратени само чрез прилагането на единна координирана държавна политика за производство и търговия с безопасни храни.
Основните задачи на проекта “Национален план за действие “Храни и хранене” 2005-2010 г.” е да се извършат положителни промени в националния хранителен модел за намаляване риска от хранителни дефицити и хронични заболявания, свързани с храненето; да се намали рискът от заболявания, свързани със замърсители и добавки в храните; да се подобри осигуряването на храни и достъпа до тях на цялото население.
С реализирането на плана ще продължи хармонизирането на националното законодателството в областта на безопасността на храните в съответствие с европейското. Ще се въвеждат унифицирани процедури и методи за извършване на държавния контрол за прилагане на законодателството в областта на безопасността на храните. Сред приоритетните задачи е и организирането на единна национална система за мониторинг на замърсителите и добавките в храните.
Комплексният характер на продоволствената и хранителна политика изисква участието на много сектори от обществото: здравеопазване, образование, селско стопанство, икономика и финансиране, хранително-вкусова промишленост, търговия, обществено хранене, на различни правителствени и неправителствени организации, на медиите, както и активното участие на всеки потребител.
