Министерството на здравеопазването разпореди на Регионалния център по здравеопазване – София-град да извърши проверка във връзка със случаите на отказана хоспитализация по спешност в общински многопрофилни болници за активно лечение в София.
Законът за лечебните заведения и Законът за здравето регламентират оказването на спешна медицинска помощ, като изключват възможността лечебните заведения да отказват осъществяването й. Съгласно чл. 7 от Закона за лечебните заведения “никое лечебно заведение не може да отказва медицинска помощ на лица, явили се в него в състояние, което застрашава техния живот, независимо от местоживеенето им”.
Министерството на здравеопазването определя реда за действия при хоспитализация при спешност, за което има действаща нормативна уредба. Обхватът, редът и условията за оказване на спешна медицинска помощ от всички лечебни заведения, регистрирани по Закона за лечебните заведения, са регламентирани в Наредба № 25 на МЗ от 4.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ.
Според нея всички лечебни заведения оказват необходимия обем от спешна медицинска помощ на всяко лице, нуждаещо се от такава, независимо от неговото гражданство, местожителство и лечебно-осигурителен статус. Съгласно наредбата обект на спешна медицинска помощ са: всички болни и пострадали, намиращи се в състояние, пряко застрашаващо живота им; болни и пострадали, потърсили сами помощ в спешните отделения или сектори на ЦСМП; лица с данни за психично разстройство, които представляват опасност за себе си или околните; жени със започващо раждане или аборт; болни и пострадали, при които не може да се прецени характерът и тежестта на заболяването.
Съгласно чл. 13 от Наредба №25 при състояния на пациенти, налагащи продължаващо лечение в болнична обстановка, екипът на ЦСМП предлага спешна хоспитализация в специализирано болнично отделение. Дежурният лекар в отделението е длъжен да приеме по спешност за преглед, изследване и диагностика предложения за хоспитализация пациент.
В случай на отказ от хоспитализация (чл.13, т.3 от наредбата) дежурният лекар в болницата е длъжен да отрази това във “Фиш за медицинско обслужване на пациент от спешен екип”.
Със заповед № РД 09-1018 от 22.12.2004 г. министърът на здравеопазването Славчо Богоев определи лечебните заведения на територията на София, които извършват спешната хоспитализация.В заповедта са включени видовете заболявания, лечебните заведения на територията на София – кои от коя община следва да приемат пациент по спешност. Съответните лечебни заведения са информирани за определените им райони за хоспитализация по спешност.
Още на 22 декември 2004 г., във връзка с предепидемичната грипна обстановка, МЗ разпореди с писмо до РЦЗ – София-град ръководителите на всички лечебни заведения на територията на столицата да създадат организация,която да осигури безотказна хоспитализация, трансформиране на необходимия брой легла и разкриване на допълнителни легла.
Министерството на здравеопазването няма разпоредителни функции и правомощия по отношение на спешна хоспитализация на пациентите. Тя се извършва по преценка на всеки лекуващ лекар, на базата на клиничната картина, състоянието на болния, медицинските стандарти и добрата медицинска практика, за което лекарят носи отговорност. Министерството на здравеопазването осъществява контрол върху дейностите, свързани с оказването на спешна медицинска помощ. Всяка хоспитализация се извършва по преценка на лекуващия лекар в съответствие с медицинските стандарти.
От 1 януари 2005 г., по силата на Закона за здравето, всеки лекар, отказал спешна медицинска помощ на лице в критично за живота му състояние, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - с лишаване от правото да упражнява професията си за срок от 3 месеца до 1 година.
