На 28 април, петък, в 16.00 часа в зала „Средец” на Министерство на културата се открива изложбата „Между три века”. Тя е посветена на 110 - годишнината на организираното журналистическо движение в България.
Изложбата ще бъде официално открита от Надежда Захариева, заместник-министър на културата, и Милен Вълков, председател на Съюза на българските журналисти.
Подборът и композицията на текстовете в изложбата е извършена от Петя Миронова, а художественото оформление – от Огнемир Киров.
Идеята за изложбата се ражда след издаването на алманаха „Между три века – съдби, илюзии и свидетелства за чудото, наречено журналистика” (Съюз на българските журналисти, С., 2004). Изложбата съдържа 21 табла с текст, архивни и съвременни творби на фотожурналистиката, факсимилета, рисунки, карикатури, графики, репродукции на исторически карти и малко познати документи.
Сред темите на експозицията са:
- Първият Събор на писатели и журналисти, свикан през 1894 г. в „Славянска беседа” в София;
- Създаването на Дружеството на столичните журналисти начело с Йосиф Хербст; перипетиите около укрепването – в пивница „Сан Стефано” и локала „Балкански сокол”;
- Репортерите извън София не остават по-назад и основават свой Съюз на професионалните журналисти. През 1938 г. двете организации ще създадат Федерация.
- Кой е първосъздателят на българския печат? Константин Фотинов, човекът, с чието списание „Любословие”, издадено през 1844 г. ще започне летоброенето на нашата журналистика. А след години Иван Шишманов ще открие един „пилотен” брой от 1842 г.
- „Българский орел” – първият ни вестник от 1846 г. и неговият създател д-р Иван Богоров.
- Атентатът в съборната черква „Света Неделя” и фотографията, на Фредерик Пит от рухването на купола й, която обиколи света чрез агенция „Central News”.
- Представени са уникалните издания „Златният алманах на България” и „Вестник на вестниците”, излизал в продължение на 30 години „отвреме навреме”.
Изложбата ще бъде официално открита от Надежда Захариева, заместник-министър на културата, и Милен Вълков, председател на Съюза на българските журналисти.
Подборът и композицията на текстовете в изложбата е извършена от Петя Миронова, а художественото оформление – от Огнемир Киров.
Идеята за изложбата се ражда след издаването на алманаха „Между три века – съдби, илюзии и свидетелства за чудото, наречено журналистика” (Съюз на българските журналисти, С., 2004). Изложбата съдържа 21 табла с текст, архивни и съвременни творби на фотожурналистиката, факсимилета, рисунки, карикатури, графики, репродукции на исторически карти и малко познати документи.
Сред темите на експозицията са:
- Първият Събор на писатели и журналисти, свикан през 1894 г. в „Славянска беседа” в София;
- Създаването на Дружеството на столичните журналисти начело с Йосиф Хербст; перипетиите около укрепването – в пивница „Сан Стефано” и локала „Балкански сокол”;
- Репортерите извън София не остават по-назад и основават свой Съюз на професионалните журналисти. През 1938 г. двете организации ще създадат Федерация.
- Кой е първосъздателят на българския печат? Константин Фотинов, човекът, с чието списание „Любословие”, издадено през 1844 г. ще започне летоброенето на нашата журналистика. А след години Иван Шишманов ще открие един „пилотен” брой от 1842 г.
- „Българский орел” – първият ни вестник от 1846 г. и неговият създател д-р Иван Богоров.
- Атентатът в съборната черква „Света Неделя” и фотографията, на Фредерик Пит от рухването на купола й, която обиколи света чрез агенция „Central News”.
- Представени са уникалните издания „Златният алманах на България” и „Вестник на вестниците”, излизал в продължение на 30 години „отвреме навреме”.
