До
участниците и гостите
на Двадесет и четвъртата
Варненска международна
философска школа
Варненска международна
философска школа
Уважаеми дами и господа,
За мен е удоволствие и чест да се обърна към вас при откриването на Двадесет и четвъртата Варненска международна философска школа. Причина за това е не само изключително представителният състав на участващите в нея специалисти, но преди всичко темата, която сте избрали за предмет на своите изследователски усилия и творчески дискусии - “Философията като мост между културите и цивилизациите: универсални, регионални и национални ценности в обединена Европа“. Намирам, че тя е изключително актуална и много важна не само от научна гледна точка, но и със своята практическа приложимост и управленска значимост. Тя е близка за мен и като човек, чийто житейски и творчески път е изцяло свързан с проблемите на българската национална култура, и като политик, народен представител и председател на Комисията по култура на 39-то Народно събрание, а сега и като министър на културата, който е пряко ангажиран с намирането на добрите законодателни и управленски подходи за тяхното решаване.
Мое дълбоко вътрешно убеждение е, че съхраняването и развитието на културните традиции е отправна точка за изграждане на ценностната система на отделната личност и на обществото като цяло. Националната култура е създател на стойности, далеч надхвърлящи измеренията на пазара. Тя е активен катализатор на социално-икономическото развитие на страната. Инвестициите за развитието на потенциала на културата са вложения и за стабилизация и национално обединение на обществото. Национално споделените цели в културата, инструментите и действията за тяхното постигане са факторите, съдействащи за консолидиране на обществото и активно включване на всички негови членове в процесите на собствена промяна и развитие, на интеграция в общността на европейските народи и държави. Ето защо правителството и управляващото мнозинство определиха устойчивото развитие в сферата на културата като първостепенна своя задача, а увеличаването на средствата за развитие, популяризиране и интегриране на българската култура - като един от най-важните фактори за укрепване на националната ни сигурност.
В съвременния свят на засилващи се противоречия културата има мощен потенциал да стабилизира общностите, да поощрява процесите на диалог и разширяване на сътрудничеството, да придава необратимост на интеграционните процеси. В областта на културата различията означават преди всичко обогатяване и взаимно допълване, а търсенето на европейската идентичност е свързано със завръщане на народите към общите им цивилизационни корени и преосмисляне на споделеното наследство. И в тази връзка много актуално днес звучат думите на Жан Моне, казани четвърт век след началото на европейската интеграция, че ако този процес трябваше да започне отново, то той би го започнал с културата.
Европа идентифицира себе си по-скоро и най-вече чрез своята култура, отколкото чрез своите институции. Отделните култури съжителстват толерантно, понякога се състезават помежду си, а често действат в обстановка на пълно съгласие. Тази хармония в многообразието се нуждае от съхраняване и развитие. Взаимодействието между културните различия създава възможности за творчески обмен и взаимно обогатяване. Всеки народ дава своя принос за формиране на европейската културна идентичност. Затова европейската културна политика трябва да създава такива условия за интегриране, които да подкрепят многообразието, а не да налагат унифицирането. Опазването и защитата на културата са етични императиви, неразделно свързани със запазване на достойнството на човешката личност и с желанието на хората и групите да живеят заедно. Има и немалки рискове и практика да се манипулира посредством културата. Днес всички трябва да работим срещу подобни опасности, както и за премахване на заплахата от културно изключване или капсулиране.
В България имаме богат опит в изпълнението на инициативи, проекти и програми, които утвърждават ролята на културата като фактор за равнопоставен диалог и толерантност. През последните години сме свидетели и реални участници в процеси на интензивно развитие в сферата на културата. Тяхното осмисляне, извеждането на тенденциите и на онези характеристики на явленията и процесите в културата, които следва да бъдат подкрепяни или отхвърляни и преодолявани, е задача от първостепенно значение. Ролята на философите, естетите, културолозите и на много други специалисти, ангажирани както в процесите на сътворяване, така и на разпространение и усвояване на ценностите на културата, е безспорно голяма и отговорна. В тази светлина трябва да разглеждаме работата на започващата философска школа и да оценяваме резултатите от нея. Това са и основанията, поради които Министерството на културата подкрепи провеждането на школата и е готово да продължи сътрудничеството си с Института за философски изследвания на БАН и всички други институции и специалисти, работещи по проблемите на културата, нейното развитие и опазване.
Желая ползотворна работа на Двадесет и четвъртата Варненска международна философска школа!
