На 12 октомври 2006 г. от 18.00 часа в Националния археологически институт с музей при БАН в София се открива фотоизложбата “По следите на Волжска България”. Автори на изложбата са Чавдар Стефанов, завеждащ кореспондентския пункт на БНР в Москва и Мартина Стефанова, фотограф и дизайнер. Изложбата се организира от Министерството на културата, Българското Национално Радио и Археологическия институт с музей при БАН.
Изложбата представя фотоси от Средновековната крепост на Волжска България, известна още с названието „Руския Помпей” или “Золотарьовското селище”. В ход е петгодишна програма, чиято цел е крепостта да се благоустрои и да се превърне в исторически резерват и туристически обект от федерално значение, като същевременно там да бъде изградена постоянна археологическа база за дългогодишни проучвания.
През септември 2006 г. в селището Золотарьовка бе открита археологическа експозиция за историята на крепостта.
На откриването на изложбата ще присъства професор Генадий Белорибкин, ръководител на разкопките на крепостта. От 10 до 22 октомври проф. Белорибкин ще изнесе лекции и ще се срещне със специалисти в София, Кърджали, Смолян, Варна, Шумен. Целта му е да се създадат връзки между експертите от двете страни за изучаването на един твърде интересен период от българската държавност.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА КРЕПОСТ НА ВОЛЖСКА БЪЛГАРИЯ
Средновековна крепост на Волжска България се намира на 30-тина километра от град Пенза в Руската Федерация /на 650 километра от Москва/. Ръководител на разкопките на крепостта е професорът от Пензенския държавен университет Генадий Белорибкин. Тя е известна още с названието “Руският Помпей”, тъй като през 1237 година при нашествието на монголите на хан Батий е опожарена и са избити всички защитници. Осем века там не е строено нищо и крепостта потъва в гъстата гора, която съхранява всичко така, както е останало след страшния ден на опустошението. Днес я наричат “Золотарьовското селище” по името на съседно село. Крепостта е забулена в мистика и загадки, отбранявала е важни международни търговски пътища.
Отвъд главната порта на крепостта някога е преминавал важен търговския път за Киев и Европа, за Индия, Китай и Иран. За това свидетелстват многото разнообразни находки – от Китай и Индия, Иран, монети от Азия и Европа, предмети от Киев и от руски княжества. Естествено най-много са българските находки – глинени и метални съдове, оръдия на труда, бижута и украшения. Много от тях са били скрити от защитниците на крепостта, вероятно само дни преди решителния щурм на нашествениците.
“Волжска България не е просто малка страница от историята на Източна Европа, отбелязва професор Белорибкин. Това е могъща държава с развита култура, имаща контакти с много други племена и народи. И затова тя заема изключително място в средновековния живот на Европа. Не само тук, край Пенза, но и в другите български градове, намираме доказателства за контакти с такива отдалечени страни като Китай и Испания. Това интересува учените от тези държави. Не случайно в град Казан, исторически център на Волжска България, канят редовно на конференции учени от България, Унгария, Полша. Проявеният интерес изисква от нас по-интензивно да проучваме българските градове, отколкото правим това сега.”
Професор доктор Фаяз Хузин - един от най-големите специалисти по история и археология на Волжска България, ръководител на археологическия център в Казанския Кремъл в град Казан, казва: “Ние искаме да разширим проучването за историята на българите в дълбочина. През тази година ще започнем експедиция в планинския масив Алтай. Историята на всички тюркски народи се намира на Изток. Това за нашите родственици, дунавските българи, също ще бъде много интересно. Напоследък се увлякохме, и това е чудесно, от историята на Златната орда. Тя практически не бе изучавана на територията на Татарстан. Това е бяло петно, особено ранният период - възникването на Златната орда. Струва ни се, че в основата на културата на Златната орда лежи българската култура, която продължава да се развива и да съществува в този период.
За първи път в историята на татарите, във втория том за Волжска България, включихме два раздела за Дунавска България. Радвам се, защото до сега почти нямахме представа какво е това Дунавска България, какво е Плиска, Преслав. Сега това бяло петно вече не съществува.
Има и още един момент. Учените дълги години изучаваха историята на Волжска Болгария само в пределите на Татарстан. От тази година вече излизаме извън пределите на републиката – работим в Нижегородска губерния, в Пензенска губерния. В Рязанска губерния е било Касиновското ханство. В Самарска и ред други области материалната култура от средновековието също съдържа богат български елемент.”
