Министърът на културата изказа своите съболезнования по повод кончината на именития български карикатурист, майстор на графиката и живописта, мъдрецът-интелектуалец Борис Димовски. В съболезнователния адрес на министъра се казва:
„Смъртта на тези, които творят безсмъртни дела, е винаги преждевременна и нищо не може да ни върне човека и твореца, станал приживе класик. Забележителното умение на Борис Димовски да прониква в душите на хората и да ги разгадава само с един поглед и неподражаемият му талант да изтръгва от злободневието комичното, внасят онзи идеен и емоционален заряд, който го дари с възхищението и любовта на хората.
Мъдрото му присъствие в духовния живот на България ни докосваше от страниците на вестниците „Труд”, „Стършел” и „Антени”, от телевизионния екран, от детските книги и художествените галерии, дори от малката стая на 15-тия етаж в скромното жилище-ателие.
Човекът-творец, за когото материалните неща не бяха нищо повече, освен необходимо средство за постигане на духовното, не преставаше да се пита: „Трябва ли да бъда наречен художник, щом не мога да превърна калта в цветя, а ябълката в усмивка?". Българският народ обаче не си задава този въпрос. Защото Борис Димовски е нещо повече от художник. Той ще остане живата съвест на поколения българи.
Животът и творчеството на Борис Димовски са убедителен пример за свободомислието на един достоен гражданин, който превърна своя талант в олтар на истината. Нито орденът „Стара планина” I степен, нито десетките други награди са достатъчно силен еквивалент на онази награда, с която без официалности и излишни помпозности го удостои цял един народ - своята обич.
Един велик българин влезе в пантеона на непрежалимите творци, над чийто принос в българската духовност тленното няма власт. Поклон пред светлата му памет!”
