Днес, 4 май 2005 г., приключи работата на екипа от специалисти на Международната мрежа за устойчиво елиминиране на йодния дефицит. Екипът е определен от Световната здравна организация и УНИЦЕФ и е у нас от 26 април по покана на Министерството на здравеопазването, за да направи оценка на политиката на България по елиминиране и предотвратяване на йоддефицитните заболявания.
След извършената проверка експертната мисия на Международната мрежа за устойчиво елиминиране на йодния дефицит дава висока оценка на политиката и действията на България за ликвидиране на йоддефицитните заболявания и подчертава изключителното значение на този успех като принос на страната ни за решаване на проблемите на детското здравеопазване и неговото подобряване. Това съобщи официално на пресконференция днес ръководителят на екипа проф. Фритц Ван Дер Хаар.
Пред журналистите международния екип официално обяви своето заключение, че България е ликвидирала йодния дефицит и йоддефицитните заболявания (гушавост и други).
“Постигнатият от България успех е уникален. Искам да ви поздравя за предстоящото присъединяване на страната ви към Европейския съюз и да заявя, че България може да бъде много добър пример за действия за елиминиране на йоддефицитните заболявания за останалите западноевропейски страни”, заяви проф. Фритц Ван Дер Хаар. От името на екипа той благодари на Министерството на здравеопазването, което управлява целия процес в страната, и на всички специалисти, работили за решаването на проблема през последното десетилетие.
В международната мисия участваха проф. Фритц Ван Дер Хаар, специалист по проблемите на храненето, токсикология и обществено здраве, професор в Университета по обществено здраве „Емори”, САЩ; проф. Питър Лорберг, ендокринолог, професор в Университетската болница в гр. Архус, Дания и г-н Ян Ван Инген, специалист по йодиране на солта в солната индустрия на Холандия и дългогодишен консултант на УНИЦЕФ.
Международният екип оцени дейността на системата на МЗ и други държавни институции, на частния и неправителствения сектор по елиминиране на йодния дефицит. Екипът посети регионалните инспекции по опазване на общественото здраве (РИОКОЗ) в София, Пловдив и Благоевград и се запознаха с контрола на солта в търговската мрежа и производството на храни, лабораторния анализ за съдържание на калиев йодат в солта и здравно-промотивната работа сред населението. Те извършиха оценка на лабораторията по химия на храните в Националния център по опазване на общественото здраве.
Екипът международни експерти оцени и дейността на лабораторията за национален скрининг за вроден хипотиреоидизъм при новородените деца в Специализираната болница за активно лечение на детски болести. С решение на МС от 2000 г. у нас се изпълнява Национална програма за вродените заболявания, част от която е и вроденият хипотиреоидизъм. В резултат на нейното изпълнение през последните 5 години в страната ни няма случай на клинично поставена диагноза вродена хипотиреоза, което е сигурен критерий за ефективност на програмата. През 2004 г. бе постигнат и висок обхват – 96% от всички новородени. Ежегодно МЗ осигурява китове и реактиви за вроден хипотиреоидизъм за близо 200 000 лв. През 2004 г. МЗ закупи и съвременна апаратура за диагностика на заболяването за нуждите на лабораторията за национален скрининг за вроден хипотиреоидизъм за 72 000 лв.
Екипът направи оценка на производството и вноса на йодирана сол в завода-производител на сол „Черноморски солници” АД и един от големите вносители на сол „Промар” АД. Беше проверено и практическото влагане на йодирана сол в производството на хляб и млечни продукти в „Хлебозавод 1” – София и „Лакрима”АД.
България е една от първите страни в света, която е въвела универсалното йодиране на солта и това е най-правилното и добро решение на проблема с йодния дефицит, подчертаха международните експерти. По този начин мерките за елиминиране на йодния дефицит са достигнали до цялото население и са обхванати всички нива – от производството, вноса и дистрибуцията на солта до употребата й за хранителни цели (в хранително-вкусовата промишленост и на трапезата), заяви проф. Ван Дер Хаар. Той препоръча универсалното йодиране на солта да продължи и да се обърне специално внимание на бременните жени, за да се раждат здрави деца, без умствени увреждания, защото по този начин се гарантира високото интелектуално развитие на следващите поколения. Това е нашето послание към българските правителства, независимо коя политическа партия представляват, обяви проф. Ван Дер Хаар.
След проведените посещения и разговори екипът ще подготви доклад до ръководителите на Международната мрежа за устойчиво елиминиране на йодния дефицит, УНИЦЕФ, Международния комитет за контрол на йоддефицитните заболявания и СЗО. На базата на този доклад четирите организации ще изготвят официално писмо до Министерството на здравеопазването, в което ще отразят постиженията на страната ни и ще я обявят за страна, елиминирала йоддефицитните заболявания като медико-социален проблем.
България е с традиции в борбата с йодния дефицит, който е характерен за планинските и полупланински райони на планетата (у нас тези райони заемат 1/3 от територията и в тях живеят около 3,7 млн. души), съобщи заместник-министърът на здравеопазването д-р Любомир Куманов.
Задължителната профилактика на децата, бременните и кърмещи жени с йодни таблетки (антиструмин) започва още през 1956 г. През 1958 г. с постановление на МС е въведена задължителна профилактика на населението в ендемичните райони с йодирана готварска сол. В резултат на тези мерки болестността от йоддефицитни заболявания спада от 55,9 % (1955 г.) до 12,1% (1974 г.). През 1994 г. с правителствено постановление са разпоредени мерки за предотвратяване и ликвидиране на йоддефицитните заболявания. С тях се въвежда всеобща профилактика на йоддефицитните заболявания с йодирана с калиев йодат готварска сол и се забранява продажбата на нейодирана готварска сол в търговската мрежа. Изгражда се мониторна система за контрол на съдържанието на йод в солта, предлагана в търговската мрежа и в производството на храни.
През 2001 г. с наредба на МС са утвърдени изискванията към състава и характеристиките на солта за хранителни цели. Регламентира се задължителното съдържание на йод от 28-55 мг/кг и използването на йодирана сол в производството на храни. Определени са изисквания към етикетирането и пакетирането на солта, правата и задълженията на производители, вносители и търговци и процедурите на контрол и пробонабиране. Контролът върху етикетирането, съхраняването и съдържанието на йод в солта, предлагана в търговската мрежа и използвана при производството на храни, се извършва от 28-те РИОКОЗ. Инспекцията в Бургас контролира произвежданата сол за хранителни цели от единствения производител у нас - „Черноморски солници”. Контролът върху качеството на лабораторните анализи и проучвания се извършва от лаборатории на Националния център по опазване на общественото здраве.
Международните експерти оцениха положително изградената система за мониторинг на солта в търговската мрежа и увериха, че всеобщата профилактика на йоддефицитните заболявания у нас отговаря на международните норми и гарантира поддържането на добро здраве.
