На 18 май /петък/ в Музикален център „Борис Христов” се открива Третият фестивал на изкуствата “Борис Христов”. Началото на фестивала, който продължава до 30 юни, съвпада с рождения ден на великия оперен артист Борис Христов.
Третият фестивал на изкуствата е отражение на цялостната личност на Борис Христов, на неговата многостранност в културните интереси, на преклонението му пред националната традиция и взаимовръзката на националното творчество с европейските културни ценности. Събитието съвпада с европейската инициатива „Нощта на музеите”. В дома на Борис Христов тази специална вечер ще започне с програмата „Трима български баси” – млади лауреати на международни награди: Пламен Бейков, Пламен Кумпиков и Александър Носиков. Този концерт – запазена марка на Музикалния център „Борис Христов”, представя мощта и артистичността на българските баси – едно своеобразно доказателство за продължението на традициите. След този басов фойерверк, чийто старт е в 19 часа на 18 май, на същата вечер от 21.30 ч. зрителите ще могат да видят Борис Христов в трисериен филм за живота и творчеството му (режисьор Людмил Трифонов). Входът за тази кино-вечер е необичаен: за да влезе, зрителят трябва да донесе живо цвете за „Градината на Борис Христов”.
На Борис Христов и неговото изкуство са посветени и звукозаписите с негови изпълнения, както и документалния филм на Йордан Джумалиев.
Новите гласове на България са представени в няколко програми. В концерта на 25 май пеят млади оперни артисти, които вече са започнали своята кариера на световните сцени. На 28 май е концертът „София-Рим – Рим-София”. Той отбелязва заминаванията и завръщанията на младите певци, които са имали възможността да се учат в атмосферата на Българската академия за изкуство и култура в Рим и в Академията „Санта Чечилия”. Музикалният маратон с талантите на Нов български университет на 31 май бележи алтернативното място за овладяване на музикалното изкуство. На 6 юни Елена Каралийска представя нови, нечувани досега на фестивална сцена гласове.
Непосредствено преди заминаването си за Международния конкурс „П. И. Чайковски” младите певци Алек Аведисян и Нона Кръстникова ще бъдат насърчени от фестивалната публика в навечерието на оспорваното състезание в Москва. Те ще се представят с програма, която изцяло е съставена от вокални творби на славянски автори.
Програмата „Цвете за утре” на 13 юни съдържа призива „Внимание – талант!”. В тази вечер ще бъде представена 10-годишната Калия Калчева, за която определението дете-чудо приляга напълно. Калия е пианистка, цигуларка и вече авторка на музикални опуси.
На следващия ден децата от училището по изкуства „Артис” представят своите впечатления, сравнения и паралели от пленерите в София и Тунис чрез изложба от картини и фотографии.
В „Интервю с автограф” публиката ще може на 19 юни да се докосне до превъплъщенията на големия бас Петър Петров и едновременно с това да се запознае с неговите възгледи за оперното изкуство и артистичните му принципи. С тази вечер на оперната класика, изпълнена от голям артист, ще бъде отбелязана 30-годишнината от дебюта на Петър Петров на Софийската оперна сцена.
Пламен Бейков – последният ученик на Борис Христов и асоцииран член на Лондонския кралски колеж, представя на 11 юни стилна програма с музика на английски композитори, писали по стихове на Шекспир „О, вълшебен остров!” или „Да изпееш Шекспир”.
Акцент върху ирландската музика поставят музикантите от „Колегиум музикум”. Те свирят на копия от автентични инструменти от 16 век – виола да гамба, барокови и ирландски флейти и „реставрират” анонимни мелодии от 16 и 17 век. Концертът е на открито в градината. (29 юни, четвъртък). Австро-българската група на млади музиканти „Арт-проджект” съсредоточава на 28 юни вниманието върху емблематични опуси и нова музика от Австрия, Германия и България. Любопитното в тази формация е, че тя е мобилна – мени своя състав според партитурата. Но в основата й са българи, които са учили в Австрия и австрийски музиканти, които учат и музицират в България.
Линията на представяне на чуждестранни култури е пренесена и в изобразителното изкуство. На 25 юни – Национален празник на Република Хърватия, 25-годишният Петар Крижнар ще оживи „Градината на Борис Христов” със своите пластики и керамични съдове, изографисани в стил, който прави паралел между древните техники и вечните сюжети в керамиката. Изложбата на този единствен хърватски възпитаник на Висша академия за изобразително изкуство „Николай Павлович” е непосредствено преди официалното посещение на Президента на Република Хърватска в България.
Линията на представяне на чуждестранни култури е пренесена и в изобразителното изкуство. На 25 юни – Национален празник на Република Хърватия, 25-годишният Петар Крижнар ще оживи „Градината на Борис Христов” със своите пластики и керамични съдове, изографисани в стил, който прави паралел между древните техники и вечните сюжети в керамиката. Изложбата на този единствен хърватски възпитаник на Висша академия за изобразително изкуство „Николай Павлович” е непосредствено преди официалното посещение на Президента на Република Хърватска в България.
Изобразителното изкуство е представено и чрез живописните платна на Веселин Дамянов, събрани в колекцията „Музиката и тишината” ( откриване на 12 юни) .
В друга изложба, наречена „Харт-арт”, художници от Македония и България представят умението си да пресътворяват желания, обгърнати в, от и с хартия, използвайки необичайни материали като пепел и пигменти от минерален произход. Тази изложба се открива на 5 юни.
В граничната територия между изкуствата е разположен проектът „Антиграв” на композитора Божидар Спасов, който от десетилетия живее и работи в Германия. В случая към музиката си той е добавил и своите наблюдения и изследвания с камера при едно от завръщанията си на български бряг. Филмът, който ще бъде представен в присъствието на своя автор, съдържа носталгиите по природата, ироничния поглед и позитивното еко-послание. Със своите музикални и видео-послания в тази вечер участва и Михаил Големинов.
Фестивалът обръща поглед и към танц-театъра чрез спектакъла „Делта” – продукция на ентусиасти от Фондация „Изкуство за Родопите”, която обединява артисти, художници и хореографи от България, Австрия, Словакия и Словения в цялостен общ проект. Това представление на 9 юни ще бъде повод за дебат върху „регионално” и „универсално”, „периферия” и „център”, „традиционно” и „експериментално” в танц-изкуството. Преди това – на 29 май, е представянето на „белия брой” на едно ново и амбициозно списание за танцово изкуство – „Арт-Данс”, чиято премиера е в присъствието на героите на този пилотен брой: Красимира Колдамова, Росен Михайлов, Силвия Томова, Мила Искренова. Раждането на списанието е плод на ентусиазма на премиер-солистите на Националния балет Росен Канев и Дарина Бедева.
Свой цвят към фестивала добавят и оперните филмови вечери, които представят „Силата на съдбата” – архивен запис с Тито Гоби и Борис Христов (21 май), и „Травиата” с участието на знаменитата Анна Нетребко в един приказен спектакъл –запис от Оперния фестивал в Залцбург. Изявите на Анна Нетребко на сцената са доказателство за възможната съвместимост между вокално-артистично майсторство и излъчване на секс-символ, който внася нови щрихи в съвременния образ на оперното изкуство. На следващата вечер – 8 юни, едно надникване в частната фонотека на колекционера-меломан Иван Иванов, представена от Марин Бончев, дава възможност да се дискутира върху понятието „Еротичен оперен глас”, възникнало в началото на миналия век.
Фестивалът приключва с програмата „Моцарт завинаги!”, в която Ирина Харалампиева и Десислава Иванова представят арии и дуети от творби на гения, чието творчество е неподвластно на времето.
За допълнителна информация:
Елена Драгостинова, директор на МЦ „Борис Христов” 0887-062-660, 987 35-92
Петя Джонджурова 0886-347-968
