Днес, 13 юни 2007 г., в НДК започна своята работа Националната конференция на тема «БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА - МЕЖДУ ДЪРЖАВАТА И ПАЗАРА». Нейни организатори са Институтът за философски изследвания - БАН, СУ „Св. Климент Охридски”, Нов български университет, Институтът за изкуствознание – БАН, Министерството на културата и Националният дворец на културата. Конференцията се провежда в Зала 7 на НДК и ще продължи и утре – 14 юни.
Министърът на културата проф. Стефан Данаилов поздрави участниците и подчерта, че очаква от конференцията ценни идеи за подготвяната от Министерството на културата Стратегия за развитие на българската култура. Форумът беше приветстван от ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски” проф. Боян Биолчев, от генералния директор на Националния дворец на културата Христо Друмев, от Маргарита Петкова, член на Управителния съвет на Национално сдружение на общините в Република България. Христо Друмев подчерта, че при пазарни условия истински регулатор на културата може да е само едно силно Министерство на културата. „Необходимо е да заимстваме най-ефективните форми на публично-частно партньорство от европейските страни”, каза г-н Друмев, позовавайки се на опита си от успешното управление на НДК. Министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова също изпрати поздравление до участниците.
Основни теми на форума, който продължава и утре, са „Култура, изкуство и пазар”, „Българската култура и идентичност в европейски контекст”, „Културна политика”.
ПРИВЕТСТВИЕ НА МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА ПРОФ. СТЕФАН ДАНАИЛОВ КЪМ УЧАСТНИЦИТЕ В НАЦИОНАЛНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ «БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА - МЕЖДУ ДЪРЖАВАТА И ПАЗАРА»
Уважаеми госпожи и господа, скъпи колеги,
Приемете искрените ми пожелания за успех на Националната конференция „Българската култура между държавата и пазара”. Това название може би изглежда прекалено амбициозно, но, надявам се, сред предложените над 80 доклада ще се откроят тези акценти, които ще ни помогнат по-добре да съчетаем теорията с практиката, концепциите с решенията, мечтите и реалностите…
С основание очаквам тази конференция да освети по-задълбочено проблемите на българската култура, особено в светлината на европейската интеграция.
За вас не е тайна, че Министерството на културата провежда широк кръг от дискусии, всяка от които засяга определен кръг от проблеми в динамичното ежедневие на българското изкуство. Тези дискусии са на територията на страната, в професионалните гилдии, в експертните съвети към министерството.
Преди броени дни се проведоха публични дискусии за българската книга и книгоиздаването в София, за българския театър и пазарната среда във Варна, за проблемите на оперното изкуство в Стара Загора, а след седмица започват серия от обсъждания съвместно със Световната асоциация на артисти и музиканти за “Социалния диалог в изпълнителските изкуства” под егидата и с помощта на Европейската комисия за култура и образование”.
Провеждането на подобни дискусии с множество аспекти и цели е неизбежно, не само защото работим със широк обществен кръг, а и защото културната ни общественост все повече осъзнава новите условия, новите реалности, с които трябва да се съобразява развитието на българската култура.
Не е достатъчно да се вглеждаме само в собственото си културно пространство, не е достатъчно да коригираме погрешни стереотипи в практиката... Българската култура се намира в нова среда, в ново обкръжение, изправена е пред нови предизвикателства.
Вписването на българската култура в европейския контекст, присъствието й в страните от Европейския съюз, предполага още по-смели решения в търсенето на партньорство, дълговременно програмиране и осмисляне на международната маркетингова система. При цялата си самобитност българската култура участва в силно конкурентен културен пазар, със свои оценки, понякога обременен с нескрит скептицизъм към културата на малките държави.
Стабилното българско присъствие в богатата културна палитра на Европа поставя особено остро въпроса за инвестициите в развитието, популяризирането и интегрирането на българската култура. Неговото решаване е условие за постигане адекватно на съвременните европейски критерии развитие.
Обществено известни са моите виждания за финансирането на българската култура, за „финансовото лимитиране” на творческата и социална активност, ограниченията в извоюването на нови пространства за българското изкуство. Затова засега няма да се спирам на този кръг въпроси.
За своите мащаби България има развита културна инфраструктура с динамично ежедневие. За да се ориентира един изследовател в това ежедневие, ще му е полезно да погледне културния календар, който е в сайта на Mинистерството на културата.
В над 1800 страници са отразени подкрепени от Министерството на културата инициативи на общини, неправителствени организации, творчески сдружения и любителски колективи.
При все това културният календар е непълен – в него липсват по разбираеми причини професионалните прояви на сценичните изкуства, музиката и танца, липсват някои от основните фестивални и празнични прояви в страната, липсва непрекъснато увеличаващото се богатство от събития, посветени на културно-историческото наследство.
Вие сте свидетели, госпожи и господа, на “археологическия бум” в последните години, на интереса към древните пластове от културата на нашата земя. Но радостта от откритията е съпроводена и с допълнителни грижи и усилия при условията на стриктно планиран бюджет и липса на утвърдени финансови източници.
Въпреки трудностите на деня ние търсим адекватно социализиране на културно-историческото наследство, неговото естествено място в туризма, неговите възможности за повишаване благосъстоянието на регионите и икономическия растеж.
Понякога си мисля, че древните ни праотци ни помагат... Погледнете районите, където са новооткритите исторически масиви - Перперикон, Свещари, Долината на царете, Странджа, Хисар. Това са райони с проблеми в поминъка и икономическия растеж. Новооткритите паметници, многообразието на националната ни култура, ни дават шанс да се осмисли фразата “културата като инструмент за устойчиво развитие”. Заедно с това нагледно показват каква степен на консолидиране и партньорство е необходима за изпълнителната власт на всички равнища с неправителствения сектор и икономическите субекти в обществото. Аз съзнателно разширих темата за културно-историческото наследство, защото това е тема, широко популяризирана в последните месеци пред нашето общество.
Необходимо е да подсетя уважаемата аудитория за още един аспект в ежедневието на българската култура – материалната база, поредицата от “храмове на българското изкуство”, доведени в годините на прехода до окаян вид, с течащи покриви, с неприемливи хигиенни условия, без всякаква привлекателност за тези, към които е обърната българската култура и българското изкуство. Отворили сме широк фронт на строително-ремонтни дейности в цялата страна, за да може контактът между културен продукт и потребител да става в подходяща среда, като се използват новите възможности на техническия прогрес в творческото ежедневие.
Няма да е естествено да строим претенциозни словесни конструкции и да не забелязваме реалните проблеми в ежедневието на българската култура и нейните представители.
• За нас е ясно какъв разностранен обем от проблеми трябва да се решават;
• Ние съзнаваме, че ограниченията от финансово-материален характер са реални и не могат да се решат с магически способи;
• Ние работим целенасочено за хармонизиране на нормативната уредба;
• Стремим се да подхождаме отговорно и в детайли при разработване условията за поетапната децентрализация на културата и оптимизация на културната инфраструктура.
Госпожи и господа,
Проблемите, които споделям с вас, отразяват много малка част от ежедневието ни. Част от тях сме обсъждали с колеги от Европейския съюз и още по-често с министрите от югоизточна Европа.
Част от проблемите са общи и това ни дава основание да търсим и общи пътища за решаването им. Срещите ни в Опатия, Варна и Букурещ се материализират в инициативите и конкретните планове “Културните коридори”, в мерките за защита на интелектуалната собственост, в координиране на критерии и програми.
България се присъедини към най-развитите страни в света, като приема заедно с тях, че знанието, в смисъла на интелектуална собственост, има огромен принос към богатството на една нация. Превръщането на творческите индустрии в обект на целенасочена икономическа политика, създаването на подходяща инфраструктура и укрепването на правоприлагането в областта на интелектуалната собственост направиха тези индустрии един от бързо развиващите се сектори, които често изпреварват в пъти средния темп на нарастване на икономиката.
Подчертавам този елемент, защото е немислимо да се развиват теории за пазара в културата, ако не са стабилизирани трайно елементите на авторско-правната защита.
Очаквам с интерес дискусиите на нашата конференция и се надявам чрез анализите заедно да отчетем деликатния баланс между компонентите на българската култура, за да избегнем едностранчивия подход или налагането на истини като от последна инстанция.
Формирането на Стратегия за развитието на българската култура предполага широк обществен консенсус в основните й параметри.
В рамките на два дена е невъзможно да се осмислят всички аспекти на една национална култура. Видно е от работната програма, че някои теми са останали по-настрани от вниманието, но в близко бъдеще и тези „бели петна” следва да се попълнят.
Вярвам, че нашата дискусия ще даде ценни идеи пред Министерството на културата, което работи усилено върху дългосрочна Стратегия за развитието на българската култура.
Иска ми се да завърша с един цитат от Айнщайн, за който ме подсетиха от Европейската комисия за култура и образование:
„Не всичко, което има значение, може да се измери, и не всичко, което може да се измери, има значение”.
На добър час!
Министърът на културата проф. Стефан Данаилов поздрави участниците и подчерта, че очаква от конференцията ценни идеи за подготвяната от Министерството на културата Стратегия за развитие на българската култура. Форумът беше приветстван от ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски” проф. Боян Биолчев, от генералния директор на Националния дворец на културата Христо Друмев, от Маргарита Петкова, член на Управителния съвет на Национално сдружение на общините в Република България. Христо Друмев подчерта, че при пазарни условия истински регулатор на културата може да е само едно силно Министерство на културата. „Необходимо е да заимстваме най-ефективните форми на публично-частно партньорство от европейските страни”, каза г-н Друмев, позовавайки се на опита си от успешното управление на НДК. Министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова също изпрати поздравление до участниците.
Основни теми на форума, който продължава и утре, са „Култура, изкуство и пазар”, „Българската култура и идентичност в европейски контекст”, „Културна политика”.
ПРИВЕТСТВИЕ НА МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА ПРОФ. СТЕФАН ДАНАИЛОВ КЪМ УЧАСТНИЦИТЕ В НАЦИОНАЛНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ «БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА - МЕЖДУ ДЪРЖАВАТА И ПАЗАРА»
Уважаеми госпожи и господа, скъпи колеги,
Приемете искрените ми пожелания за успех на Националната конференция „Българската култура между държавата и пазара”. Това название може би изглежда прекалено амбициозно, но, надявам се, сред предложените над 80 доклада ще се откроят тези акценти, които ще ни помогнат по-добре да съчетаем теорията с практиката, концепциите с решенията, мечтите и реалностите…
С основание очаквам тази конференция да освети по-задълбочено проблемите на българската култура, особено в светлината на европейската интеграция.
За вас не е тайна, че Министерството на културата провежда широк кръг от дискусии, всяка от които засяга определен кръг от проблеми в динамичното ежедневие на българското изкуство. Тези дискусии са на територията на страната, в професионалните гилдии, в експертните съвети към министерството.
Преди броени дни се проведоха публични дискусии за българската книга и книгоиздаването в София, за българския театър и пазарната среда във Варна, за проблемите на оперното изкуство в Стара Загора, а след седмица започват серия от обсъждания съвместно със Световната асоциация на артисти и музиканти за “Социалния диалог в изпълнителските изкуства” под егидата и с помощта на Европейската комисия за култура и образование”.
Провеждането на подобни дискусии с множество аспекти и цели е неизбежно, не само защото работим със широк обществен кръг, а и защото културната ни общественост все повече осъзнава новите условия, новите реалности, с които трябва да се съобразява развитието на българската култура.
Не е достатъчно да се вглеждаме само в собственото си културно пространство, не е достатъчно да коригираме погрешни стереотипи в практиката... Българската култура се намира в нова среда, в ново обкръжение, изправена е пред нови предизвикателства.
Вписването на българската култура в европейския контекст, присъствието й в страните от Европейския съюз, предполага още по-смели решения в търсенето на партньорство, дълговременно програмиране и осмисляне на международната маркетингова система. При цялата си самобитност българската култура участва в силно конкурентен културен пазар, със свои оценки, понякога обременен с нескрит скептицизъм към културата на малките държави.
Стабилното българско присъствие в богатата културна палитра на Европа поставя особено остро въпроса за инвестициите в развитието, популяризирането и интегрирането на българската култура. Неговото решаване е условие за постигане адекватно на съвременните европейски критерии развитие.
Обществено известни са моите виждания за финансирането на българската култура, за „финансовото лимитиране” на творческата и социална активност, ограниченията в извоюването на нови пространства за българското изкуство. Затова засега няма да се спирам на този кръг въпроси.
За своите мащаби България има развита културна инфраструктура с динамично ежедневие. За да се ориентира един изследовател в това ежедневие, ще му е полезно да погледне културния календар, който е в сайта на Mинистерството на културата.
В над 1800 страници са отразени подкрепени от Министерството на културата инициативи на общини, неправителствени организации, творчески сдружения и любителски колективи.
При все това културният календар е непълен – в него липсват по разбираеми причини професионалните прояви на сценичните изкуства, музиката и танца, липсват някои от основните фестивални и празнични прояви в страната, липсва непрекъснато увеличаващото се богатство от събития, посветени на културно-историческото наследство.
Вие сте свидетели, госпожи и господа, на “археологическия бум” в последните години, на интереса към древните пластове от културата на нашата земя. Но радостта от откритията е съпроводена и с допълнителни грижи и усилия при условията на стриктно планиран бюджет и липса на утвърдени финансови източници.
Въпреки трудностите на деня ние търсим адекватно социализиране на културно-историческото наследство, неговото естествено място в туризма, неговите възможности за повишаване благосъстоянието на регионите и икономическия растеж.
Понякога си мисля, че древните ни праотци ни помагат... Погледнете районите, където са новооткритите исторически масиви - Перперикон, Свещари, Долината на царете, Странджа, Хисар. Това са райони с проблеми в поминъка и икономическия растеж. Новооткритите паметници, многообразието на националната ни култура, ни дават шанс да се осмисли фразата “културата като инструмент за устойчиво развитие”. Заедно с това нагледно показват каква степен на консолидиране и партньорство е необходима за изпълнителната власт на всички равнища с неправителствения сектор и икономическите субекти в обществото. Аз съзнателно разширих темата за културно-историческото наследство, защото това е тема, широко популяризирана в последните месеци пред нашето общество.
Необходимо е да подсетя уважаемата аудитория за още един аспект в ежедневието на българската култура – материалната база, поредицата от “храмове на българското изкуство”, доведени в годините на прехода до окаян вид, с течащи покриви, с неприемливи хигиенни условия, без всякаква привлекателност за тези, към които е обърната българската култура и българското изкуство. Отворили сме широк фронт на строително-ремонтни дейности в цялата страна, за да може контактът между културен продукт и потребител да става в подходяща среда, като се използват новите възможности на техническия прогрес в творческото ежедневие.
Няма да е естествено да строим претенциозни словесни конструкции и да не забелязваме реалните проблеми в ежедневието на българската култура и нейните представители.
• За нас е ясно какъв разностранен обем от проблеми трябва да се решават;
• Ние съзнаваме, че ограниченията от финансово-материален характер са реални и не могат да се решат с магически способи;
• Ние работим целенасочено за хармонизиране на нормативната уредба;
• Стремим се да подхождаме отговорно и в детайли при разработване условията за поетапната децентрализация на културата и оптимизация на културната инфраструктура.
Госпожи и господа,
Проблемите, които споделям с вас, отразяват много малка част от ежедневието ни. Част от тях сме обсъждали с колеги от Европейския съюз и още по-често с министрите от югоизточна Европа.
Част от проблемите са общи и това ни дава основание да търсим и общи пътища за решаването им. Срещите ни в Опатия, Варна и Букурещ се материализират в инициативите и конкретните планове “Културните коридори”, в мерките за защита на интелектуалната собственост, в координиране на критерии и програми.
България се присъедини към най-развитите страни в света, като приема заедно с тях, че знанието, в смисъла на интелектуална собственост, има огромен принос към богатството на една нация. Превръщането на творческите индустрии в обект на целенасочена икономическа политика, създаването на подходяща инфраструктура и укрепването на правоприлагането в областта на интелектуалната собственост направиха тези индустрии един от бързо развиващите се сектори, които често изпреварват в пъти средния темп на нарастване на икономиката.
Подчертавам този елемент, защото е немислимо да се развиват теории за пазара в културата, ако не са стабилизирани трайно елементите на авторско-правната защита.
Очаквам с интерес дискусиите на нашата конференция и се надявам чрез анализите заедно да отчетем деликатния баланс между компонентите на българската култура, за да избегнем едностранчивия подход или налагането на истини като от последна инстанция.
Формирането на Стратегия за развитието на българската култура предполага широк обществен консенсус в основните й параметри.
В рамките на два дена е невъзможно да се осмислят всички аспекти на една национална култура. Видно е от работната програма, че някои теми са останали по-настрани от вниманието, но в близко бъдеще и тези „бели петна” следва да се попълнят.
Вярвам, че нашата дискусия ще даде ценни идеи пред Министерството на културата, което работи усилено върху дългосрочна Стратегия за развитието на българската култура.
Иска ми се да завърша с един цитат от Айнщайн, за който ме подсетиха от Европейската комисия за култура и образование:
„Не всичко, което има значение, може да се измери, и не всичко, което може да се измери, има значение”.
На добър час!
