Министърът на културата проф. Стефан Данаилов присъства днес на поклонението пред тленните останки на Вили Цанков в НТ „Иван Вазов”. В прощалните си думи на траурната церемония министър Данаилов каза:
„УВАЖЕМИ БЛИЗКИ, ПРИЯТЕЛИ, СЪРАТНИЦИ НА ЕДИН
ОТ НАЙ - САМОБИТНИТЕ РИЦАРИ НА ИЗВИСЕНИЯ ДУХ,
Няма думи, чиято сила може да отпусне свитите ни сърца от факта, че днес се разделяме с още един голям творец, обрекъл живота си на магията на театъра.
Стара арабска пословица повелява да дружим с мъдри хора: ако си глупав - ще те научат, ако си мъдър - ще те усъвършенстват. За мен, а и за много от тук присъстващите, срещите на сцената или в реалния живот с Вили носеше атмосферата на такава мъдрост и ни караше да гледаме на живота и творчеството си с отговорност за важността на човешката си мисия.
Сам уникална личност, той търсеше у всеки човек неговата неповторимост. Владеещ до съвършенство магията на сцената, той неуморно защитаваше, дори с цената на много несправедливи упреци, правото на всеки да носи и отстоява своята малка частица от световната истина.
Воден от стремежа все по-дълбоко да стига до същността в съвременния „разглобен и несъвършен свят” той непрестанно търсеше отговора на въпросите за цената, която трябва да платим за истинските човешки взаимоотношения, за смисъла на живота и нуждата от неподправеност и чест в нашия луд и наситен с противоречия живот.
Дълбоко уважавам Вили, заради неговия вроден аристократизъм, който излъчваше дори в обикновените човешки отношения. Ценя го, защото съм свидетел на неговата непримиримост и готовност да плати висока цена, убеден, че творческият процес трябва да води хората към неподправената истина, дори когато те още нямат уши и очи за нея.
Вили положи в олтара на Мелпомена всички свои знания и многоцветно дарование, а по отношение на България беше непреклонен, че достойнството на гражданина се осветява само от дълга и честта на живота му.
Смъртта на тези, които обичаме винаги е преждевременна. Особено боли, когато знаем, че истинският талант е неповторим и незаменим, дори сред цяло съзвездие живи таланти.
Духът ми коленичи пред твореца, гражданина, таланта и човешките качества на Вили Цанков, написал блестяща житейска страница, която няма как да бъде забравена.
СБОГОМ, ВИЛИ ! СБОГОМ, ПРИЯТЕЛЮ ! „
„УВАЖЕМИ БЛИЗКИ, ПРИЯТЕЛИ, СЪРАТНИЦИ НА ЕДИН
ОТ НАЙ - САМОБИТНИТЕ РИЦАРИ НА ИЗВИСЕНИЯ ДУХ,
Няма думи, чиято сила може да отпусне свитите ни сърца от факта, че днес се разделяме с още един голям творец, обрекъл живота си на магията на театъра.
Стара арабска пословица повелява да дружим с мъдри хора: ако си глупав - ще те научат, ако си мъдър - ще те усъвършенстват. За мен, а и за много от тук присъстващите, срещите на сцената или в реалния живот с Вили носеше атмосферата на такава мъдрост и ни караше да гледаме на живота и творчеството си с отговорност за важността на човешката си мисия.
Сам уникална личност, той търсеше у всеки човек неговата неповторимост. Владеещ до съвършенство магията на сцената, той неуморно защитаваше, дори с цената на много несправедливи упреци, правото на всеки да носи и отстоява своята малка частица от световната истина.
Воден от стремежа все по-дълбоко да стига до същността в съвременния „разглобен и несъвършен свят” той непрестанно търсеше отговора на въпросите за цената, която трябва да платим за истинските човешки взаимоотношения, за смисъла на живота и нуждата от неподправеност и чест в нашия луд и наситен с противоречия живот.
Дълбоко уважавам Вили, заради неговия вроден аристократизъм, който излъчваше дори в обикновените човешки отношения. Ценя го, защото съм свидетел на неговата непримиримост и готовност да плати висока цена, убеден, че творческият процес трябва да води хората към неподправената истина, дори когато те още нямат уши и очи за нея.
Вили положи в олтара на Мелпомена всички свои знания и многоцветно дарование, а по отношение на България беше непреклонен, че достойнството на гражданина се осветява само от дълга и честта на живота му.
Смъртта на тези, които обичаме винаги е преждевременна. Особено боли, когато знаем, че истинският талант е неповторим и незаменим, дори сред цяло съзвездие живи таланти.
Духът ми коленичи пред твореца, гражданина, таланта и човешките качества на Вили Цанков, написал блестяща житейска страница, която няма как да бъде забравена.
СБОГОМ, ВИЛИ ! СБОГОМ, ПРИЯТЕЛЮ ! „
