Предприеманите от държавата действия и мерки за ограничаването на тютюнопушенето у нас срещат широка обществена подкрепа. 86% от българските граждани са твърди привърженици на избрания подход за ограничаване на тютюнопушенето - чрез разяснителни и образователни кампании, комбинирани със забрана за пушене на обществени места.
Това сочат резултатите от националното представително социологическо изследване, проведено от Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ), по поръчка на Министерството на здравеопазването.
Целта на изследването бе да се проучат обществените нагласи и оценки на въведените от 1 ануари 2005 година със Закона за здравето ограничения на тютюнопушенето на закритите обществени и работни места и мерките за защита на здравето, както и тяхното възприемане в обществото през първите три месеца от действието им.
В оценката си за разпространението на тютюнопушенето у нас 65% от хората отчитат, че броят на пушачите расте, а 19% смятат, че броят им постепенно намалява. Оценката на българите за процесите в Европа сочи обратна тенденция - според 39% пушачите там намаляват, а по-малко (31%) имат впечатления, че броят им и в Европа расте.
В тази ситуация особено важно е, че предприетите действия за ограничаване на тютюнопушенето като мярка за защита здравето на хората, се посрещат положително от обществото като цяло -72% от българските граждани одобряват законовите мерки за забрана на тютюнопушенето на зкритите обществени и работни места,въведени от началото на 2005 година. Не ги одобряват 21,5%.
В изследването са оценени различните варианти, предлагани законово и с одобрена от правителството наредба за премахване на тютюневия дим от закритите обществени и работни места, като по този начин се намалят вредите за здравето на пасивните пушачи.
83,5% от населението одобрява заведенията да са свободни от тютюнев дим, благодарение на добра вентилация,само 11% се обявяват против. Мъжете са по-строги привърженици на този подход - 87% от тях го одобряват, при 80% подкрепа при жените. Най-висок процент одобрение на този вариант - 93% дават младите хора на възраст межу 15 и 29 години, следвани от групата на 40-49 годишните - 86%. Най- много привърженици този подход събира в областните градове - 86,3% от жителите на областните градове са за реализирането му.
64% от хората одобряват другата въведена с нормативните документи разпоредба - заведенията да са разделени на зали за пушачи и непушачи.Най- много - 71 % приемат положително това изискване хората между 50- 59 години. Разделението на зали се ползва с най- високо одобрение в София - 69,4% от столичани смятат, че това е решението.
Всеки втори пък одобрява в заведенията да има обособени отделни зали за пушачи и непушачи.
Ограничаването на тютюнопушенето на раборните места с поддръжка от 82,5%, само 15% не одобряват освобождаванетона работните помещения от тютюнев дим. За 93% забраната за пушене в обществения транспорт е отлична идея, като едва 5,5% не я споделят.
Одобрението за предприетите законови мерки за ограничаване на тютюнопушенето расте с възрастта, сочи изследването на НЦИОМ. В най- младата възрастова група 15- 29 годишните, две трети (60,7%) одобряват забраната за пушене на обществени места, но всеки трети е против законовите разпоредби.Положително приемат промяната 65% от хората между 30 - 39 години и този процент нараства на 72% при 49 годишните българи.В максимална степен съгласни с предприетите действия са хората над 60 години, само 8% са негативно настроени. Много висока оценка печелят въведените мерки сред софиянци, 73,5% от жителите на столицата ги одобряват.
Според изследването на НЦИОМ89% от хората у нас смятат, че за ограничаване на тютюнопушенето държавата трябва да води разяснителни и образователни кампании. Според 82% борбата срещу тютюнопушенето трябва да се води с комбиниран подход( разяснителни кампании и ограничителни мерки). 51% от българите са за предприемане на наказателни мерки, 50,2% искат държавата да наложи забрана за тютюнопушене на обществени места по примера на други европейски страни. Като ефективна мярка за намаляване на тютюнопушенето 45% от хората виждат увеличаването цените на тютюневите изделия. (Процентите са над 100, тъй като на въпросите са давани повече от един отговор.)
Най- младите 15-29 годишните, които са най- застрашени от увреждане на здравето, вследствие на тютюнопушене масово, 81% обявяват, че има нужда от провеждането на разяснителни и образователни кампании. В същото време, представителите на тази възрастова група, които са най- големите противници на приетите законови мерки, са склонни на по-с троги мерки, те признават, че само ако се забрани продажбата на цигари на ученици, пушенето им може да се ограничи. 42% от тази възрастова група смятат, че трябва да се увеличат цените на цигарите.
Според резултатите от изследването на НЦИОМ родителите са хората, които основно трябва да се грижат за намаляване на тютюнопушенето сред децата и младежите - 96% от населението смята така и поставя семейството на първо място в усилията да се предпазят младите хора от увреждането на здравето. 84% от хората считат, че тази грижа трябва да се поеме от учителите, за 70% това е ангажимент на системата на здравеопазване.
Според 28% най- удачната форма за оказване на обществен натиск върху децата и младежите са забраните чрез глоби и други санкции, 22% виждат ползата в образователните и разяснителните кампании.
Пред НЦИОМ 43% от българите заявяват че борбата с тютюнопушенето у нас е кауза, която при добри кампании може да успее, докато 57% твърдят, че тази кауза по принцип няма шансове за успех у нас. По- скептично настроени са мъжете - 61% от тях. Според социолозите в този аспект е валиден типичният скептицизъм на нацията, когато става въпрос за промени изобщо, независимо в каква област.
В проучването са изследвани нагласите, възприятията и оценките на три целеви групи - пушачи, бивши пушачи и непушачи.
Пушачите се разделят на 57% мъже и 43% жени. 53% са на възраст над 39 години. Три четвърти живеят в градовете, 61% не се оплакват от заболявания. Най- активните пушачи са мъжете, 48% от тях пушат между 16- 20 и повече цигари дневно. Всеки трети между 15- 29 години е пропушил на възраст под 15 години.
Пушачите харчат за цигари значителна част от дохода си - над 20-21% от него. 84% от тях смятат, че би било по- добре да спрат да пушат. 63% са правили един, два и повече опита да се откажат. Ако решат да откажат цигарите, 89% от пушачите ще го направят самостоятелно, към лекарства и друга медицинска помощ ще прибегнат 30%.
Интересен резултат от изследването на НЦИОМ е фактът, че 98% от пушачите са заявили, че ако зависеше само от тях, не биха искали децата им да пушат.
Самите пушачи осъзнават, че пушенето сериозно вреди на здравето им. В същото време те са най- сериозните противници на всички ограничения, защото това налага промяна в начина им на живот. Приемат радушно липсата на тютюнев дим на закритите обществени места, благодарение на добра вентилация.
Бившите пушачи са предимно мъже- 68%. Преди да откажат цигарите - 23% от тях са пушили в продължение на над 20 години. Бившите пушачи са най- големите привърженици на действията за ограничаване на тютюнопушенето. Личният им отказ ги кара да се чувстват в крак със световните модни тенденции и се гордеят, че са постъпили правилно. Те одобряват всички забрани и ограничения и са оптимисти, че каузата ще успее и в България. В същото време са до известна степен толерантни към пушачите и не държат да бъдат прилагани най- строгите санкции.
Непушачите са основно жени - 67%. 26% от тях са на възраст между 15-29 години, 40%- над 60 години. Непушачите се обявяват за най- твърдите мерки - повсеместни ограничения, наказания, забрани. Причините са лични- за 54% от тях цигареният дим е недопустим, 35% го издържат, но не им е приятно. 59% от жените заявяват, че не понасят тютюневия дим и той ги дразни, срещу 43% при мъжете. Според 91% от непушачите, пушачите вредят не само на себе си, но и на хората около тях, затова те не бива да бъдат оставяни да правят каквото искат.
Според социолозите от НЦИОМ в България се наблюдава обща тенденция към промяна в нагласите на населението по отношение на тютюнопушенето. Тя тръгва от хората между 30 и 49 години, с висше образованив, финансово обезпечени, в добро здравословно състояние, с динамичен лайфстайл. Те, според социолозите, са хората, които оценяват обективно средата, в която живеят и работят, усещат световните тенденции и са основен техен проводник към другите обществени групи.
Създадена е добра основа за влияние върху тютюнопушенето. То се асоциира основно с вреда за здравето. Комбинацията между целенасочените усилия на голяма част от пушачите и предприетите действия от държавата, вероятно много скоро ще даде сериозен резултат, са други обобщения в проведеното от НЦИОМ национално представително изследване.
