Министърът на културата проф. Стефан Данаилов се поклони пред тленните останки на патриарха на българската анимация Доньо Донев.
В словото на министър Данаилов, което той произнесе на траурната церемония, се казва:
"УВАЖАЕМИ БЛИЗКИ, ПРИЯТЕЛИ И СЪРАТНИЦИ НА
ПАТРИАРХА НА БЪЛГАРСКАТА АНИМАЦИЯ
ДОНЬО ДОНЕВ,
Признавам, че никога няма да се науча да приемам мъдро факта, че колкото и много да е дал на света, все пак човек умира.
В такива моменти, когато България осиротя с още един блестящ творец, сякаш думите губят силата си и колкото и красиво да ги наредя, не е достатъчно, за да изразя цялото си преклонение пред човека, чиято творческа биография се е превърнала в неотменима част от съвременната българска култура.
Разделяме се с един неповторим художник, сценарист и режисьор на над 100 анимационни филма, чиято мисия беше да ни весели, натъжава и замисля. Доньо Донев е творец, който с фин усет напипваше недъзите на обществото, а после ги иронизираше толкова тънко, че ни помагаше да се надсмеем над човешките недостатъци, изваждайки си поука.
Най-голямото му удовлетворение бе да види хората усмихнати, след като са гледали негов филм. Необратимо влюбен в анимацията, той остана верен на максимата: „Когато водата ти дойде до устата – горе главата!”.
Неговите емблематични Трима глупаци разказваха притчи за поумняването от чуждата глупост. Като вещ познавач на човешкия характер, Доньо бе далеч от житейската и творческа суета. Искрено вярваше, че за душата няма възраст, а хитрото младежко пламъче огряваше лицето му с всеопрощаващата топлота на човек видял и патил много.
Обикаляйки света със своите филми, майсторът на анимацията ни караше да гледаме на живота и творчеството с отговорност за важността на мисията на изкуството.
Талантът на Доньо Донев ще остане завинаги в пантеона на българската култура.
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ!"
ПАТРИАРХА НА БЪЛГАРСКАТА АНИМАЦИЯ
ДОНЬО ДОНЕВ,
Признавам, че никога няма да се науча да приемам мъдро факта, че колкото и много да е дал на света, все пак човек умира.
В такива моменти, когато България осиротя с още един блестящ творец, сякаш думите губят силата си и колкото и красиво да ги наредя, не е достатъчно, за да изразя цялото си преклонение пред човека, чиято творческа биография се е превърнала в неотменима част от съвременната българска култура.
Разделяме се с един неповторим художник, сценарист и режисьор на над 100 анимационни филма, чиято мисия беше да ни весели, натъжава и замисля. Доньо Донев е творец, който с фин усет напипваше недъзите на обществото, а после ги иронизираше толкова тънко, че ни помагаше да се надсмеем над човешките недостатъци, изваждайки си поука.
Най-голямото му удовлетворение бе да види хората усмихнати, след като са гледали негов филм. Необратимо влюбен в анимацията, той остана верен на максимата: „Когато водата ти дойде до устата – горе главата!”.
Неговите емблематични Трима глупаци разказваха притчи за поумняването от чуждата глупост. Като вещ познавач на човешкия характер, Доньо бе далеч от житейската и творческа суета. Искрено вярваше, че за душата няма възраст, а хитрото младежко пламъче огряваше лицето му с всеопрощаващата топлота на човек видял и патил много.
Обикаляйки света със своите филми, майсторът на анимацията ни караше да гледаме на живота и творчеството с отговорност за важността на мисията на изкуството.
Талантът на Доньо Донев ще остане завинаги в пантеона на българската култура.
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ!"
