В галерията на Българския културен институт в Братислава се откри графичната изложба на изтъкнатия български художник проф. Стоян Стоянов - Течи (1941-2004). На откриването присъства делегация на Министерството на културата, водена от Невяна Малчева, началник на кабинета на министър Стефан Данаилов, съпругата на художника Мария Кунчева и дъщерята на проф. Стоянов - Ливия Стоянова, една от най-известните дизайнерки на висша мода в Париж. На откриването на изложбата беше и извънредният и пълномощен посланик на Република България в Словакия Огнян Гърков.
Това е първата самостоятелна изложба на Стоян Стоянов в любимата му Братислава. Проф. Стоянов е не само абсолвент на Художествената академия в Братислава, ученик на големия художник и педагог, един от създателите на голямата Словашка графична школа проф. Винцент Хложник, но и радетел на по-късните много активни контакти между словашките и българските художници.
Експозицията на един от най-талантливите български художници беше почетена от някои от най-големите имена на съвременната словашка графика и негови състуденти: проф. Владо Гажович, проф. Душан Калай и съпругата му Камила Щанцлова, Йозеф Вахалек, Ивона Ханакова, Магдалена Лехотска, Любица Прудилова, доц. Юрай Гавула и др., а от по-младите графици присъстваха проф. Роберт Янчович, изкуствоведи и приятели на художника, представители на братиславската културна общност. Експозицията уважи и Ика Бруновска - съпругата на близкия приятел на Стоян Стоянов - проф. Албин Бруновски, едно от най-големите имена в световната графика и книжна илюстрация от втората половина на ХХ век.
Началникът на кабинета на министъра на културата Невяна Малчева произнесе слово при откриването на изложбата.
За художника и човека Течи, за връзката между българското и словашкото изобразително изкуство, за историческите дълбоки корени между българи и словаци говори изкуствоведът д-р Бохумир Бахрати - състудент и близък приятел на художника.
В експозицията публиката има възможност да види от най-старите работи на Стоян Стоянов, въздействащи литографии от студентските му години, генезис на творчеството му от 70-те години на миналия век до последните му творби от 2004 г. Бяха представени много негови цикли - „Реквием на безсмъртието”, „Карнавал на човешките чувства”, „Космос”, „Театрален апокалипсис” и др. - ярки и майсторски изработени графични листове.
Дъщерята на художника Ливия Стоянова поздрави присъстващите и благодари на Министерството на културата и на БКИ - Братислава за организирането на изложбата на своя баща, цитирайки една от неговите максими: „Само изкуството е вечно, а идеалът – безкраен”.
Слово на началника на кабинета на министъра на културата Невяна Малчева при откриването на изложбата на проф. Стоян Стоянов
“УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
Няма по-вълнуващо нещо за човека от това да усети, че е бил щастлив да познава лично такива интересни творци, оставили трайна следа не само в родната, но и в европейската култура, като големия български художник професор Стоян Стоянов – Течи.
Признавам, че с вълнение приех поканата да участвам в откриването на самостоятелна изложба от непоказвани досега в Братислава графични творби на този изключително продуктивен български творец, който с виденията си, които пресъздава върху платното, заслужено се нарежда сред любимците на Мнемозина, дарила го с ярък талант и дълбока чувствителност.
С огромно удоволствие поднасям своите и на Министерството на културата поздравления на организаторите на този истински празник на културните връзки между България и Словакия, на който ни събира творчеството на един от академиците в графичното изкуство, получил своето образование в Академията за изящни изкуства тук, в Братислава, през 60-те години на миналия век. Тук младия художник развива не само своя вроден стремеж да служи на прекрасното, но и формира своята активна гражданска позиция на един от бъдещите водещи участници в националния културен живот в България.
Великият Микеланджело говори за изобразителното изкуство като за „ревнива любима, която изисква човек да й принадлежи изцяло.”
Верен до себеотричане на тази ревнива муза, Стоян Стоянов - Течи, подчиняваше до края на живота си дните и нощите си на един проникновен философски разговор със зрителите за реалния живот, извикващ асоциации, извисяващи Духа до пределите на възвишеното и хармонията. Ярките багри на неговите графики са само средството, с което художникът показва пристрастието си към вътрешната драма на съвременния човек, към дълбочинното вглеждане във вечното и мимолетното у човека и обществото. Стоян Стоянов - Течи бе проводник на едно освободено многопластово образно мислене, илюстрирано прекрасно с таланта му и познанията му за всички съвременни техники на графиката и литографията.
Това съчетание и неговият своеобразен тълковен речник за именуваните и неназованите неща от мозайката на човешката ни природа -алчността, завистта, лъжата, измамата, мечтата, ревността, го превърнаха още приживе в еталон, по който се равняваха младите таланти от Българската художествена академия, в която той дълго време бе Декан на Факултета по изящни изкуства.
Течи владееше магията и силата да прави приятели всички, които познаваха него и неговото творчество, а неговата обществена ангажираност увличаше съмишленици в мисията на изкуството да възпитава истинска ценностна система. Може би в дарбата да превръща творческата си енергия в обществен катализатор и активна гражданска позиция се крие тайната на неувяхващата творческа актуалност и несъмнена адекватност на неумолимия ход на времето.
Самостоятелните изложби по цял свят показваха силата на таланта на Стоян Стоянов – Течи.
Днес той отново, макар и три години след смъртта си, се завръща в Братислава, където се разлисти яркото му дарование.
За мен е чест да съм сред тези, които още веднъж ще се потопят в ярката фиеста от образи и цветове на един български творец, който до края на живота си считаше за втори роден дом столицата на Словакия.
Искрено вярвам, че днешната ни среща ще е един красив момент от стремежа на всеки човек за среща с прекрасното и възвишеното”.
* Информация за Ливия Стоянова може да намерите на http://www.onauratoutvu.net.
Това е първата самостоятелна изложба на Стоян Стоянов в любимата му Братислава. Проф. Стоянов е не само абсолвент на Художествената академия в Братислава, ученик на големия художник и педагог, един от създателите на голямата Словашка графична школа проф. Винцент Хложник, но и радетел на по-късните много активни контакти между словашките и българските художници.
Експозицията на един от най-талантливите български художници беше почетена от някои от най-големите имена на съвременната словашка графика и негови състуденти: проф. Владо Гажович, проф. Душан Калай и съпругата му Камила Щанцлова, Йозеф Вахалек, Ивона Ханакова, Магдалена Лехотска, Любица Прудилова, доц. Юрай Гавула и др., а от по-младите графици присъстваха проф. Роберт Янчович, изкуствоведи и приятели на художника, представители на братиславската културна общност. Експозицията уважи и Ика Бруновска - съпругата на близкия приятел на Стоян Стоянов - проф. Албин Бруновски, едно от най-големите имена в световната графика и книжна илюстрация от втората половина на ХХ век.
Началникът на кабинета на министъра на културата Невяна Малчева произнесе слово при откриването на изложбата.
За художника и човека Течи, за връзката между българското и словашкото изобразително изкуство, за историческите дълбоки корени между българи и словаци говори изкуствоведът д-р Бохумир Бахрати - състудент и близък приятел на художника.
В експозицията публиката има възможност да види от най-старите работи на Стоян Стоянов, въздействащи литографии от студентските му години, генезис на творчеството му от 70-те години на миналия век до последните му творби от 2004 г. Бяха представени много негови цикли - „Реквием на безсмъртието”, „Карнавал на човешките чувства”, „Космос”, „Театрален апокалипсис” и др. - ярки и майсторски изработени графични листове.
Дъщерята на художника Ливия Стоянова поздрави присъстващите и благодари на Министерството на културата и на БКИ - Братислава за организирането на изложбата на своя баща, цитирайки една от неговите максими: „Само изкуството е вечно, а идеалът – безкраен”.
Слово на началника на кабинета на министъра на културата Невяна Малчева при откриването на изложбата на проф. Стоян Стоянов
“УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
Няма по-вълнуващо нещо за човека от това да усети, че е бил щастлив да познава лично такива интересни творци, оставили трайна следа не само в родната, но и в европейската култура, като големия български художник професор Стоян Стоянов – Течи.
Признавам, че с вълнение приех поканата да участвам в откриването на самостоятелна изложба от непоказвани досега в Братислава графични творби на този изключително продуктивен български творец, който с виденията си, които пресъздава върху платното, заслужено се нарежда сред любимците на Мнемозина, дарила го с ярък талант и дълбока чувствителност.
С огромно удоволствие поднасям своите и на Министерството на културата поздравления на организаторите на този истински празник на културните връзки между България и Словакия, на който ни събира творчеството на един от академиците в графичното изкуство, получил своето образование в Академията за изящни изкуства тук, в Братислава, през 60-те години на миналия век. Тук младия художник развива не само своя вроден стремеж да служи на прекрасното, но и формира своята активна гражданска позиция на един от бъдещите водещи участници в националния културен живот в България.
Великият Микеланджело говори за изобразителното изкуство като за „ревнива любима, която изисква човек да й принадлежи изцяло.”
Верен до себеотричане на тази ревнива муза, Стоян Стоянов - Течи, подчиняваше до края на живота си дните и нощите си на един проникновен философски разговор със зрителите за реалния живот, извикващ асоциации, извисяващи Духа до пределите на възвишеното и хармонията. Ярките багри на неговите графики са само средството, с което художникът показва пристрастието си към вътрешната драма на съвременния човек, към дълбочинното вглеждане във вечното и мимолетното у човека и обществото. Стоян Стоянов - Течи бе проводник на едно освободено многопластово образно мислене, илюстрирано прекрасно с таланта му и познанията му за всички съвременни техники на графиката и литографията.
Това съчетание и неговият своеобразен тълковен речник за именуваните и неназованите неща от мозайката на човешката ни природа -алчността, завистта, лъжата, измамата, мечтата, ревността, го превърнаха още приживе в еталон, по който се равняваха младите таланти от Българската художествена академия, в която той дълго време бе Декан на Факултета по изящни изкуства.
Течи владееше магията и силата да прави приятели всички, които познаваха него и неговото творчество, а неговата обществена ангажираност увличаше съмишленици в мисията на изкуството да възпитава истинска ценностна система. Може би в дарбата да превръща творческата си енергия в обществен катализатор и активна гражданска позиция се крие тайната на неувяхващата творческа актуалност и несъмнена адекватност на неумолимия ход на времето.
Самостоятелните изложби по цял свят показваха силата на таланта на Стоян Стоянов – Течи.
Днес той отново, макар и три години след смъртта си, се завръща в Братислава, където се разлисти яркото му дарование.
За мен е чест да съм сред тези, които още веднъж ще се потопят в ярката фиеста от образи и цветове на един български творец, който до края на живота си считаше за втори роден дом столицата на Словакия.
Искрено вярвам, че днешната ни среща ще е един красив момент от стремежа на всеки човек за среща с прекрасното и възвишеното”.
* Информация за Ливия Стоянова може да намерите на http://www.onauratoutvu.net.
