Електронното здравеопазване дава възможност за подобряване на ефективността на здравната система и за повишаване на качеството на оказваните здравни услуги

Електронното здравеопазване дава възможност за подобряване на ефективността на здравната система и за повишаване на качеството на оказваните здравни услуги

Министърът на здравеопазването Славчо Богоев откри днес, 7 юни, конференция с международно участие на тема “Пътна карта за електронно здравеопазване на присъединяващите се страни – България, Румъния”.

В конференцията участват министърът на здравеопазването на Румъния д-р Мирча Чинтеза, представителите на Европейската комисия г-н Марк Ланж и г-н Рагнар Бергстром, заместник-министърът на транспорта и съобщенията Неделчо Неделчев, представители на законодателната и изпълнителната власт, на НЗОК и БЛС, директори на национални центрове към МЗ и болници, ректори и представители на медицинските университети, на неправителствени организации и на IT-индустрията.

Съорганизатор на форума е фондация “Електронно здравеопазване”.

На конференцията бе представен планът за действие на Европейската комисия за електронно здравеопазване. Сред основните теми за дискусия на форума е визията за въвеждане на електронното здравеопазване в България и за развитие на неговата инфраструктура у нас, както и за внедряване на информационната система на Националната здравноосигурителна каса.

В изказването си пред форума министър Богоев подчерта, че електронното здравеопазване e важен фактор за модернизиране на здравните системи, за по-ефективното им управление и контрол, за по-ефективното разходване на финансовите средства и подобряване на качеството на предоставяните на населението здравни услуги.Чрез прилаганите с него високотехнологични решения се постига по-оптимално използване на финансовите средства в здравната система и намаляване на неефективните разходи. Чрез него се осигурява и по-голяма прозрачност в здравеопазването, тъй като има възможност максимално да се проследява дейността в сектора и се ограничават нерегламентираните плащания. Третият очакван резултат е увеличаване на ефективността и качеството на оказваните здравни услуги чрез повишаване на информираността на пациентите и връзките на заетите в здравния сектор, обобщи министър Богоев.

Електронното здравеопазване е част от e-Стратегията на ЕС и е от голямо значение за постигането на устойчив ръст на здравния сектор в Общността. Европа си поставя за цел да бъде във водеща позиция по отношение на използването на електронни здравни записи от първичната медицинска помощ и употребата на електронни здравни карти. Новата индустрия «е-здравеопазване», която се развива с използването на съвременните информационни и комуникационни технологии, има потенциал да се превърне в третата най-развита индустрия в ЕС. Развитието на електронното здравеопазване е свързано и с процеса на свободно движение на пациенти в обединена Европа, в която ще участва и България след пълноправното си членство в ЕС.

Три са основните приоритети в Плана за действие eEurope 2005 в областта на електронното здравеопазване - разработване на електронни здравни карти; предоставяне на онлайн здравни услуги; изграждане на европейски информационни мрежи в областта на здравеопазването.

Предизвикателствата пред електронното здравеопазване включват разработване на общи стандарти и взаимодействие за здравните продукти, системи и услуги; разрешаването на проблемите с безопасността и сигурността на ниво технологии и човешки ресурси; законодателно уреждане на електронното здравеопазване и защитата на личната информация; осигуряване на мобилност на пациентите; провеждане на анализ на ефективността на e-health решенията и разпространение на добрите практики.

Сформираната със заповед на министъра на здравеопазването междуведомствена работна група ще изготви стратегия за електронното здравеопазване в България.

Към момента по редица проекти бяха осъществени дейности, които подпомагат въвеждането на електронното здравеопазване в България. Доставено е хардуерно оборудване в доболничната и болничната помощ. Започна изграждането на съответните интранет системи - 85% от общо практикуващите лекари и 160 болници са хардуерно осигурени с компютри, сървъри, активно оборудване, печатаща и копирна техника. В процес е осигуряването на болничния сектор със специализиран софтуер, покриващ дейността на лечебните заведения, включително диагностично-свързаните групи и паричните потоци. Изгражда се склад за база данни (Data Ware House) за събиране, систематизиране, обобщаване, анализ и подпомагане за вземане на управленски решения и финансиране на дейности, обхващаща всички изпълнители на здравни услуги. Работи се по създаването и въвеждането на здравно-информационни стандарти и здравни досиета с два компонента (унифициране на медицинската документация и защита на личните данни).

Предстои изграждането на интегрираната информационна система на НЗОК, която ще обхване всички изпълнители на здравни услуги, както и изграждане на база данни за събиране, систематизиране, обобщаване, анализ и подпомагаме за вземане на управленски решения, финансиране на дейности и бюджетиране.

Подготвя се въвеждането у нас от 1 януари 2007 г. на европейската здравноосигурителна карта, която ще е единственият документ, даващ право на спешна и неотложна медицинска помощ в ЕС. С нейното въвеждане ще се ускори процесът на възстановяване на разходите на държавата-членка, предоставила лечение. Разходите ще бъдат възстановени от институцията на държавата, в която пациентът е бил здравноосигурен, като се избягват проблемите с неточни формуляри и се намаляват административните разходи.

Стратегията за електронно здравеопазване в България ще включи План за действие до 2010 г. и “пътни карти” в 4 сфери – пилотно въвеждане на електронни здравни карти, изграждане на здравно-информационен портал, пилотни проекти в сферата на телемедицината, пилотен проект за електронно предписване на лечението.

Водещи новини

Времето