Министърът на културата проф. Стефан Данаилов даде съвместна пресконференция с директора на Националната опера и балет проф. Пламен Карталов по повод приключването на втория етап от мащабните ремонтни работи, които започнаха през 2006 г.
Ремонтът на Националната опера и балет се финансира от държавния бюджет за капиталови разходи. Ремонтни работи в такъв мащаб не са извършвани от построяването на Операта в средата на миналия век. Общата стойност на капиталовите разходи за трите етапа е приблизително 10 263 000лв. с ДДС.
Ремонтът започна през 2006 г., когато бяха инвестирани 1 933 000 лв. През миналата 2007 г. Министерство на културата отпусна 3 016 000 лв. за втория етап от ремонта. Вече са обновени зрителната зала и балконите, коридорите и фоайетата, кулоарите, гардеробните, бюфетът, ВИП-помещенията, главният вход, санитарните помещения и прилежащите им инженерни инсталации.
През новия сезон публиката ще се чувства наистина удобно в обновената зала - монтирани са нови кресла – и тук за по-голям комфорт са разширени пространствата между редовете, както в залата, така и на балконите. Ново е подовото покритие, завесите, пребоядисани и освежени са стенните покрития, препозлатени са всички орнаменти, почистено е и е реставрирано небето (композицията "Небе" на Дечко Узунов) на тавана в зрителната зала. Нови са мокетите, мраморът навсякъде е почистен и полиран, като е запазен автентичния му вид. Сменена е и дограмата на главния вход. Всички материали, които са вложени в ремонта, са със сертификации и с изключително високо качество.
През 2008 г. предстои третият етап от ремонта на Националната опера и балет, за който Министерство на културата е предвидило инвестиции на стойност 5 314 000 лв.
Министър Данаилов съобщи, че Министерството на културата ще отпусне през 2009 г. 1,2 млн. лв. за ремонт на складовете за декорите на Националната опера. За закупуване на допълнителна осветителна техника операта ще получи 75 000 лв. Министър Данаилов допълни, че Министерство на културата ще осигури средства за нови палци и костюми за балета на Националната опера, за да се подготви нов спектакъл или концерт за честването на годишнината на българския балет. За всички специфични изисквания към ремонта и влаганите материали се търси компетентното мнение на Художествения съвет на Национална опера и балет.
Националната опера и балет ще открие официално своята обновена зрителна зала с премиерата на операта "Турандот" от Джакомо Пучини на 21 март. На пресконференцията присъстваше и внучката на арх. Лазар Парашкеванов Рада Николова Бакалова-Седлоева.
Aрхитект на сградата на операта e българинът Лазар Парашкеванов. Лазар Парашкеванов е български архитект. Той участва в Балканските войни и Първата световна война, след което завършва инженерство и архитектура в Прага (1920). Парашкеванов е близък с водача на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) Александър Стамболийски, който му възлага проектирането на сграда за централата на съюза в София. След поредица преработвания проектът е реализиран в средата на 50-те години. Освен от БЗНС сградата се използва и от Народната опера. Сред проектите на Парашкеванов са и първите жилищни кооперации в София през 20-те години, както и стадион Герена през 1963.
Ремонтът на Националната опера и балет се финансира от държавния бюджет за капиталови разходи. Ремонтни работи в такъв мащаб не са извършвани от построяването на Операта в средата на миналия век. Общата стойност на капиталовите разходи за трите етапа е приблизително 10 263 000лв. с ДДС.
Ремонтът започна през 2006 г., когато бяха инвестирани 1 933 000 лв. През миналата 2007 г. Министерство на културата отпусна 3 016 000 лв. за втория етап от ремонта. Вече са обновени зрителната зала и балконите, коридорите и фоайетата, кулоарите, гардеробните, бюфетът, ВИП-помещенията, главният вход, санитарните помещения и прилежащите им инженерни инсталации.
През новия сезон публиката ще се чувства наистина удобно в обновената зала - монтирани са нови кресла – и тук за по-голям комфорт са разширени пространствата между редовете, както в залата, така и на балконите. Ново е подовото покритие, завесите, пребоядисани и освежени са стенните покрития, препозлатени са всички орнаменти, почистено е и е реставрирано небето (композицията "Небе" на Дечко Узунов) на тавана в зрителната зала. Нови са мокетите, мраморът навсякъде е почистен и полиран, като е запазен автентичния му вид. Сменена е и дограмата на главния вход. Всички материали, които са вложени в ремонта, са със сертификации и с изключително високо качество.
През 2008 г. предстои третият етап от ремонта на Националната опера и балет, за който Министерство на културата е предвидило инвестиции на стойност 5 314 000 лв.
Министър Данаилов съобщи, че Министерството на културата ще отпусне през 2009 г. 1,2 млн. лв. за ремонт на складовете за декорите на Националната опера. За закупуване на допълнителна осветителна техника операта ще получи 75 000 лв. Министър Данаилов допълни, че Министерство на културата ще осигури средства за нови палци и костюми за балета на Националната опера, за да се подготви нов спектакъл или концерт за честването на годишнината на българския балет. За всички специфични изисквания към ремонта и влаганите материали се търси компетентното мнение на Художествения съвет на Национална опера и балет.
Националната опера и балет ще открие официално своята обновена зрителна зала с премиерата на операта "Турандот" от Джакомо Пучини на 21 март. На пресконференцията присъстваше и внучката на арх. Лазар Парашкеванов Рада Николова Бакалова-Седлоева.
Aрхитект на сградата на операта e българинът Лазар Парашкеванов. Лазар Парашкеванов е български архитект. Той участва в Балканските войни и Първата световна война, след което завършва инженерство и архитектура в Прага (1920). Парашкеванов е близък с водача на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) Александър Стамболийски, който му възлага проектирането на сграда за централата на съюза в София. След поредица преработвания проектът е реализиран в средата на 50-те години. Освен от БЗНС сградата се използва и от Народната опера. Сред проектите на Парашкеванов са и първите жилищни кооперации в София през 20-те години, както и стадион Герена през 1963.
