„Вратата на Министерството на културата е широко отворена за дискусия с представителите на творческите индустрии и гражданския сектор по въпросите на защитата на интелектуалната собственост. Спрях законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права още преди седмица и направих специално обръщение по този въпрос към разширеното заседание на Съвета за защита на интелектуалната собственост, което се състоя в Пловдив на 13 май 2008 г. с участието на представители на организациите за колективно управление на авторски права, асоциации на ползвателите и културните индустрии. Още тогава изразих своите резерви към законопроекта и поставих на дневен ред въпроса за една сериозна и задълбочена дискусия по правната рамка в сферата на защитата на интелектуалната собственост.” Това заяви министърът на културата проф. Стефан Данаилов по повод изразените на 15 май т.г. на пресконференция искания на представители на сдруженията за колективно управление на права, творчески съюзи и браншови организации за спиране на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права.
Ето и текста на специалното обръщение на министъра на културата проф. Стефан Данаилов от 13 май 2008 г. към разширеното заседание на Съвета за защита на интелектуалната собственост:
През изминалата година имах възможност да проследя отблизо дебата относно промяната на Закона за авторското право и сродните му права и да се запозная със становищата и гледните точки на всички заинтересовани страни – правоносители и ползватели.
Безспорно, за мен изпъква нуждата от обогатяване на Закона за авторското право и сродните му права и преодоляване на съществуващия дефицит на правна материя, свързан и с колективното управление на права.
Същевременно досегашният дебат по днешната редакция на законопроекта и изразените аргументирани негативни оценки по предложените текстове от широк кръг творци и експерти ми дават основание да погледна критично на предложението за частична промяна на закона. Убеден съм, че българската творческа общност, българските културни индустрии нямат нужда от частични и палиативни законодателни предложения. Те имат нужда от политика на комплексна защита, за да разгърнат своя потенциал.
Ето защо бих искал по-скоро да поставя на дневен ред нуждата от един цялостен преглед на законодателството в тази важна за страната ни сфера.
Нещо повече – нашата цел би следвало да бъде не само Законът за авторското право и сродните му права, но изграждането на система от вътрешно хармонизирани закони в тази сфера. Ние имаме сигнали и предложения от гражданския сектор за необходимостта от законодателни инициативи, свързани и с други свързани с обсъжданите проблеми.
През 2008 г. страната ни навлезе в нов етап на своето развитие. Ние сме вече страна членка на Европейския съюз, натрупала известен опит през изминалата първа година на членството и изправена пред нови предизвикателства и отговорности. Сред тях в областта на интелектуалната собственост считам за особено важно да откликнем на чисто националните ни проблеми, натрупани през годините, и да се опитаме заедно – държава и гражданско общество, да дефинираме пропуските и да намерим верните решения.
Ето защо се обръщам към съвета за защита на интелектуалната собственост като водещ междуинституционален орган за съвместни политики в тази важна сфера и призовавам неговите членове към сериозен дебат за цялостна и съществена промяна на Закона за авторското право и сродните му права, която да преодолее констатираните недостатъци и пропуски, като даде необходимия алгоритъм за действаща защитна политика и ефективно правоприлагане по отношение на интелектуалната собственост в България.
След като се запознах с предложения текст за обсъждане днес, считам, че разпоредбите на законопроекта следва още да се прецизират в следните насоки:
- Да се уточни вида на режима, който се въвежда чрез измененията – дали той по правните си последици е разрешителен или регистрационен, като се преодолее двойнственото уреждане, за което може да се направи извод от разпоредбата на чл. 40б от законопроекта.
- Следва да се прецени по целесъобразност съществуването на Тарифно-арбитражна комисия към Министерството на културата, като се отчете обстоятелството, че за министъра на културата не съществува правомощие, по силата на което да утвърждава актове на организации, които не са в структурата на Министерството на културата и не представляват по своята същност бюджетни организации.
- Разпоредбите на чл.40 ж следва да бъдат съобразени със Закона за медиацията.
- Следва да се обсъдят правните последици от предложения параграф 7 с оглед на изречението „Приоритетът на така подадените искания се определя в зависимост от датата на регистрацията в Министерство на културата преди влизането в сила на този закон”.
Ето и текста на специалното обръщение на министъра на културата проф. Стефан Данаилов от 13 май 2008 г. към разширеното заседание на Съвета за защита на интелектуалната собственост:
През изминалата година имах възможност да проследя отблизо дебата относно промяната на Закона за авторското право и сродните му права и да се запозная със становищата и гледните точки на всички заинтересовани страни – правоносители и ползватели.
Безспорно, за мен изпъква нуждата от обогатяване на Закона за авторското право и сродните му права и преодоляване на съществуващия дефицит на правна материя, свързан и с колективното управление на права.
Същевременно досегашният дебат по днешната редакция на законопроекта и изразените аргументирани негативни оценки по предложените текстове от широк кръг творци и експерти ми дават основание да погледна критично на предложението за частична промяна на закона. Убеден съм, че българската творческа общност, българските културни индустрии нямат нужда от частични и палиативни законодателни предложения. Те имат нужда от политика на комплексна защита, за да разгърнат своя потенциал.
Ето защо бих искал по-скоро да поставя на дневен ред нуждата от един цялостен преглед на законодателството в тази важна за страната ни сфера.
Нещо повече – нашата цел би следвало да бъде не само Законът за авторското право и сродните му права, но изграждането на система от вътрешно хармонизирани закони в тази сфера. Ние имаме сигнали и предложения от гражданския сектор за необходимостта от законодателни инициативи, свързани и с други свързани с обсъжданите проблеми.
През 2008 г. страната ни навлезе в нов етап на своето развитие. Ние сме вече страна членка на Европейския съюз, натрупала известен опит през изминалата първа година на членството и изправена пред нови предизвикателства и отговорности. Сред тях в областта на интелектуалната собственост считам за особено важно да откликнем на чисто националните ни проблеми, натрупани през годините, и да се опитаме заедно – държава и гражданско общество, да дефинираме пропуските и да намерим верните решения.
Ето защо се обръщам към съвета за защита на интелектуалната собственост като водещ междуинституционален орган за съвместни политики в тази важна сфера и призовавам неговите членове към сериозен дебат за цялостна и съществена промяна на Закона за авторското право и сродните му права, която да преодолее констатираните недостатъци и пропуски, като даде необходимия алгоритъм за действаща защитна политика и ефективно правоприлагане по отношение на интелектуалната собственост в България.
След като се запознах с предложения текст за обсъждане днес, считам, че разпоредбите на законопроекта следва още да се прецизират в следните насоки:
- Да се уточни вида на режима, който се въвежда чрез измененията – дали той по правните си последици е разрешителен или регистрационен, като се преодолее двойнственото уреждане, за което може да се направи извод от разпоредбата на чл. 40б от законопроекта.
- Следва да се прецени по целесъобразност съществуването на Тарифно-арбитражна комисия към Министерството на културата, като се отчете обстоятелството, че за министъра на културата не съществува правомощие, по силата на което да утвърждава актове на организации, които не са в структурата на Министерството на културата и не представляват по своята същност бюджетни организации.
- Разпоредбите на чл.40 ж следва да бъдат съобразени със Закона за медиацията.
- Следва да се обсъдят правните последици от предложения параграф 7 с оглед на изречението „Приоритетът на така подадените искания се определя в зависимост от датата на регистрацията в Министерство на културата преди влизането в сила на този закон”.
