Изключителната важност на имунизациите се отчита като най-ефективната мярка за профилактика на заразните болести при започналото повишаване на заболяемостта от епидемичен паротит (заушка) в някои региони на страната.
Към 19 юни в страната са диагностицирани 271 случая на паротит. От тях най-много са в Ловешка област – 171, в област Плевен са 53, във Варненска област – 8, в Габровска – 5 и др. Заболелите са на възраст от 16 до 30 години.
Предполагаемите причини за възникването на случаи на паротит в посочените възрастови групи са:- липса на имунизация сред част от тях по различни причини, най-вече поради факта, че в периода 1982-1986 г. паротитната имунизация в България е прекратена поради възникнали съмнения в ефективността на ползваната тогава българска ваксина. Имунизацията е възстановена през 1986 г., като се използва вносна ваксина, произведена в бившия СССР;
- случаи на паротит се установяват и сред имунизирани с ползваната от 1986 г. ваксина поради дългия период след имунизацията – над 15 г., и снижения имунитет след ваксинация.
От 1992 г. у нас е въведена имунизация със съвременна и високоефективна тройна ваксина срещу морбили, паротит и рубеола, а от 2001 г. с промяна в Имунизационния календар се въвежда и реимунизация на 12-годишните. Всички лица, получили посочения курс на ваксинация, са максимално защитени и не са регистрирани заболявания сред тях.
Последната епидемия от паротит в България е регистрирана в периода 1997-1999 г., когато са заболели над 40 000 души.
Анализът на епидемиологичната ситуация дава основание да се предположи, че започналото повишаване на заболяемостта в Ловешка и Плевенска области ще обхване и други региони на страната, като и в тях най-засегнатата възрастова група ще бъде тази от 17 до 25-30 години.
В преобладаващата част от случаите паротитът преминава сравнително леко, признаците отшумяват в рамките на 8-10 дни без остатъчни явления. Макар и рядко се развиват усложнения, като най-честите са серозен менингит, орхит (възпаление на тестисите) при мъжете, панкреатит (възпаление на задстомашната жлеза). Лечението на усложненията става в болнични условия.
Най-сигурният начин за защита от заболяването е имунизацията, а при липса на такава се препоръчва да се избягват контактите с лица със симптоми на заболяването (подуване на едната или двете задушни слюнчени жлези). В случай на поява на симптоми е препоръчително ранно търсене на лекарска помощ. Самолечението и използването на антибиотици се неефективни и увеличават риска от развитие на усложнения.
В средата на юни изтече и максималният инкубационен период от последния регистриран случай на морбили в София.
Циркулацията на внесения вирус в страната вече е прекратена и няма опасност от възникване на нови случаи, свързани с него.
Възникването на случаите през май бе в резултат на внос на вируса-причинител от Китай. Поради особения характер на заболяването (бързо и лесно разпространение, висок контагиозен индекс, засягане на имунната система) бяха разпоредени спешни противоепидемични мерки. Системата на надзор на заболяването бе усилена, активно се издирваха случаи с подобна симптоматика, наблюдаваха се и се изследваха стотици контактни в цялата страна. Лабораторията по морбили и паротит в Националния център по заразни и паразитни болести извърши изследвания на повече от 500 съмнително болни и контактни лица.
Бързата изолация на възникналите случаи и разпоредените мерки предотвратиха широкото разпространение на заболяването и засягането на нови региони. Това стана възможно преди всичко благодарение на високото имунизационно покритие с ваксинация срещу морбили сред българското население.
