На 28 септември 2008 г. се навършват 100 години от рождението на акад. Марин Големинов. Честването на годишнината се провежда под патронажа на министъра на културата проф. Стефан Данаилов. Творческото дело на бележития композитор, педагог, диригент и общественик е отразено и в официалния европейски календар на ЮНЕСКО.
Отбелязването на 100-годишнината от рождението на големия български композитор е включено в програмите на почти всички музикални състави и фестивали през тази година:
Отбелязването на 100-годишнината от рождението на големия български композитор е включено в програмите на почти всички музикални състави и фестивали през тази година:
- На хълма Царевец, във фестивала “Сцена на вековете” на 13 септември, Софийската национална опера посвещава цяла вечер на Големинов с фрагменти от знаменателната постановка на операта „Ивайло” на Царевец през 1985 година, дирижирана тогава от самия композитор, които ще бъдат показани на голям екран, след което „Арабеск” ще изпълнят „Нестинарка”
- Нов Симфоничен Оркестър открива официално сезон 2008/2009 с изпълнението на емблематичните „Симфонични вариации по тема от Добри Христов”, под диригентството на Росен Миланов
- В Стара Загора на 29 септември се открива сезонът с нова постановка на операта “Ивайло”
- Фестивалът „Млади музикални дарования” посвещава тазгодишното си издание на 100-годишнината на Марин Големинов, като на заключителния концерт на 21 септември ще бъдат включени "5 скици" от Марин Големинов.
- В родния град на акад. Марин Големинов – Кюстендил, освен поредното издание на международния китарен конкурс, носещ неговото име, беше създадено музикално сдружение „Марин Големинов” и в седмицата около рождената дата на композитора (28 септември) се провеждат музикални празници, представящи различни страни от неговото творчество под патронажа на кмета на града Петър Паунов. Има предложения улица в Кюстендил да бъде кръстена на името на акад. Марин Големинов (такава вече има в София), както и едно от читалищата и училищата в града да бъде преименувано на името на бележития кюстендилец.
- Фестивалът в Габрово посвещава заключителния си концерт на 15 септември на Големинов
Балет „Арабеск” играе своята версия на танцовата драма „Нестинарка” почти във всички градове на България.
- На 5 ноември на сцената на Софийската опера ще се състои един от акцентите от програмата “Марин Големинов” – грандиозен концерт, а два дена по-късно е теоретичната конференция, подготвена от БАН и Съюза на българските композитори
- Във всеки свой концерт от сезона камерен ансамбъл „Софийски солисти” включваха поне по една творба на Марин Големинов.
- Националния филмов център обяви конкурс за филм, посветен на 100-годишнината на Марин Големинов, който бе спечелен от проекта „Една отсечка време” на Петър Одаджиев. Филмът започва да се снима през октомври в Париж и Мюнхен, където Марин Големинов е учил и специализирал.
Музикалният фестивал “Софийски музикални седмици” подготвя и компактдиск с произведения на Марин Големинов.
Честванията на 100-годишнината на академик Марин Големинов ще продължат през целия музикален сезон.
Честванията на 100-годишнината на академик Марин Големинов ще продължат през целия музикален сезон.
***
Марин Големинов е роден през 1908 година в Кюстендил.
След като завършва Държавната Консерватория в София, заминава да специализира в Париж в „Скола Канторум”, където сред неговите учители са Пол Дюка и Венсан д’Енди, както и Ги дьо Лионкур, Алберт Бертлен и Пол дьо Флем. Завръща се в България, свири в квартет „Аврамов”, а акапелната му хорова песен „Луд гидия” получава награда на Балканския хоров конкурс в Белград.
През 1938 и 1939 специализира дирижиране и композиция в Мюнхен.
През 1942 година е премиерата на танцовата драма „Нестинарка” по разказа на Константин Петканов в Софийската опера – премиера, превърнала се в едно от големите културни събития за България. Оттогава насам „Нестинарка” се играе непрестанно у нас и по света, а „Нестинарския танц” се превръща в една от най-изпълняваните български творби по света.
Друга емблематична творба на Марин Големинов са „Симфоничните вариации по тема от Добри Христов”, чиято премиера е във Франкфурт на Майн и публиката извиква оркестъра 14 пъти на бис.
Марин Големинов става доцент, а после и професор в Държавната музикална академия, като от 1954 до 1956-та е и неин ректор. Бил е директор на Софийската опера.
През 1989-та година е избран за академик.
Марин Големинов е носител на Хердеровата премия – едно изключително престижно отличите, а през 1998 става и кавалер на ордена за изкуство и култура на Франция.
Сред другите негови значими творби са Концерт за струнен квартет и струнен оркестър (който тази година беше изпълнен от квартета на Виенската филхармония – квартет „Щойде” на „Софийски музикални седмици”), двата концерта за виолончело и оркестър, „Прелюд, ария и токата” за пиано и оркестър, осем струнни квартета, сред които изключително популярния „Микроквартет” и „Старобългарски квартет”, „Пет скици за струнен оркестър”, „Тубофония”, симфонична кантата „Възкресение за живите”.
Сред неговите ученици по композиция са Емил Табаков, Пламен Джуров, Димитър Христов, Александър Кандов а по дирижиране – Константин Илиев.
Марин Големинов е и автор на множество статии, монографии и книги. Особен интерес представлява „Зад кулисите на творческия процес”.
