На 22 септември в 13.30 ч. в зали „Рафаел Михайлов” в гр. Велико Търново ще бъде открита Национална изложба „Символите на българската държавност”, посветена на 100-годишнината от обявяването на Независимостта на Република България. Експозицията е организирана от Министерството на културата. В нея участват Българско хералдическо и вексилоложко общество, Държавна агенция „Архиви”, Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” и 26 български музея.
Юбилейната Национална изложба „Символите на българската държавност” ще представи едни от най-ценните свидетелства за българското присъствие в европейската цивилизация - над 500 експоната от българските музеи, галерии, архиви и библиотеки. Символите на държавността са проследени в три основни теми – Средновековна България, Символиката в националноосвободителните борби на българския народ, Модерната българска държава. Знакът на изложбата е герб на Княжество България, текстилен вариант от 1880 г. – експонат от Националния исторически музей в съчетание с националния трикольор.
Символите в Средновековието са свързани с владетелските образи, титли и регалии, чрез които политически се легитимира България пред Изтока и Запада. Това са част от съкровището на кан Кубрат и съкровището от Наг Сент Миклош, предоставени от Националния исторически музей и Националния археологически институт с музей при БАН. Сред най-значимите средновековни знаци са златният медальон на кан Омуртаг, както и златният печат на цар Симеон от Велики Преслав, накитите от Преславското златно съкровище, което е принадлежало на българска царица, коланни накити, символизиращи йерархията във войската, златен пръстен на цар Калоян, златните пръстени-печати, монетите, сечени от българските царе и носещи инсигниите на императорската власт. Сред тях са също чашата на жупан Сивин, златен пръстен на Витомир, златна монета на цар Иван Асен ІІ – копие на единствената монета, която не се излага, сребърни монети на Теодор Светослав, Михаил Шишман, Иван Срацимир и др. Иконата „Св. Богородица” от ХІV в. от Националния църковен историко- археологически музей ще напомни за покровителката на Първото българско царство.
За първи път ще бъдат експонирани и неизвестни гербове на България от европейски гербовници, открити и проучени от членовете на Българското хералдическо и вексилоложко общество.
В периода на българското Възраждане лъвът в хералдическа поза се възприема и утвърждава за национален символ, изобразяван върху печатите на БРЦК, знамената на четите и върху кокардите на въстаниците от Априлското въстание. Знамето на Райна Княгиня е специално предоставено от Историческия музей в Панагюрище. Гербовете от Илирийските гербовници и Стематографията на Хр. Жефарович са основен извор за формирането на националната символика. Оригиналът на „Стематография” заедно със Славейковия препис на “История славянобългарска” са предоставени от Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”.
Споменът за българската държава остава в атласи и географски карти в руските императорски печати и в печатите на Австро-унгарската империя. В уникални карти от колекцията на д-р Симов е проследено изображението на българския герб.
В съвременното общество за символи на държавността се приемат държавният герб, знамето и националният химн. Изложбата представя тяхното развитие от времето на Учредителното народно събрание през 1879 г. в Княжество България, в Царство България, в Народна република България и в Република България.
Проследява се наградната система на модерната българска държава, а център на темата за Независимостта е най-високият орден на Царство България „Св. Св. Равноапостоли Кирил и Методий” – орден, с който е удостоен Иван Вазов. Ще бъдат експонирани също Голямо владетелско огърлие и Малкото огърлие на ордена, който е учреден по повод обявяването на Независимостта.
Сред знамената, свързани с бойната слава на България, са: знамето на Голямоконарската чета, участвало в Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г., предоставено от Регионален исторически музей - Пловдив, Бойното знаме – щандарт на 5-ти конен полк, участвало в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война от фондовете на Националния военноисторически музей, знамето на Македоно – Одринското опълченско дружество – Бургас, 1912 г., участвало в Трета Българска армия и в превземането на Лозенград, Бунархисар и Одрин, предоставено от Регионален исторически музей - Бургас.
Сред регалиите на властта се отличава владетелският жезъл – тамбур на княз Александър І .
Темата за развитието на държавния герб и владетелските гербове е проследена в държавните печати в изображения на националния символ в сувенирни подаръци за българските владетели цар Фердинанд І и цар Борис ІІІ. Ще бъдат показани два маршалски жезъла, подарени на цар Фердинанд І през 1915 г.
Гербът в творчеството на Николай Павлович и Хараламби Тачев е тема, застъпена чрез техните ескизи, рисунки и проекти, с които в изложбата се включват Държавна агенция „Архиви” и Националният музей за българско изобразително изкуство.
Историческата тема в живописта е представена в платната на Н. Павлович, Д. Гюдженов, Ц. Лавренов.
Символите на държавността намират отражение в униформите, оръжието, огърлиците на мировите съдии, в оформлението на фасадите на сградите, в бита на българина. Сред експонатите от тази поредица са униформите на българските владетели – мундир на княз Александър І, кавалерийски вицемундир на княз Фердинанд І, адмиралска униформа на Цар Борис ІІІ.
Символ на държавността е и тронът на цар Фердинанд І от Двореца в София с изображение на личния му герб, предоставен от ОП „Стара София” със Софийски исторически музей. Уникален експонат е и владетелският герб на цар Борис ІІІ от царската ложа на Народния театър в София.
Редица тъкани с герба на България – килими и везани покривки, сребърни пафти, държавни и частни подаръци носят послания за националното чувство на българина в близкото минало. Над фигурата на лъва в един килим от Чирпан от 30-те години е изтъкано „България над всичко”.
Изложбата ще може да се види в зали “Рафаел Михайлов” - Велико Търново до 30 октомври т. г.
Юбилейната Национална изложба „Символите на българската държавност” ще представи едни от най-ценните свидетелства за българското присъствие в европейската цивилизация - над 500 експоната от българските музеи, галерии, архиви и библиотеки. Символите на държавността са проследени в три основни теми – Средновековна България, Символиката в националноосвободителните борби на българския народ, Модерната българска държава. Знакът на изложбата е герб на Княжество България, текстилен вариант от 1880 г. – експонат от Националния исторически музей в съчетание с националния трикольор.
Символите в Средновековието са свързани с владетелските образи, титли и регалии, чрез които политически се легитимира България пред Изтока и Запада. Това са част от съкровището на кан Кубрат и съкровището от Наг Сент Миклош, предоставени от Националния исторически музей и Националния археологически институт с музей при БАН. Сред най-значимите средновековни знаци са златният медальон на кан Омуртаг, както и златният печат на цар Симеон от Велики Преслав, накитите от Преславското златно съкровище, което е принадлежало на българска царица, коланни накити, символизиращи йерархията във войската, златен пръстен на цар Калоян, златните пръстени-печати, монетите, сечени от българските царе и носещи инсигниите на императорската власт. Сред тях са също чашата на жупан Сивин, златен пръстен на Витомир, златна монета на цар Иван Асен ІІ – копие на единствената монета, която не се излага, сребърни монети на Теодор Светослав, Михаил Шишман, Иван Срацимир и др. Иконата „Св. Богородица” от ХІV в. от Националния църковен историко- археологически музей ще напомни за покровителката на Първото българско царство.
За първи път ще бъдат експонирани и неизвестни гербове на България от европейски гербовници, открити и проучени от членовете на Българското хералдическо и вексилоложко общество.
В периода на българското Възраждане лъвът в хералдическа поза се възприема и утвърждава за национален символ, изобразяван върху печатите на БРЦК, знамената на четите и върху кокардите на въстаниците от Априлското въстание. Знамето на Райна Княгиня е специално предоставено от Историческия музей в Панагюрище. Гербовете от Илирийските гербовници и Стематографията на Хр. Жефарович са основен извор за формирането на националната символика. Оригиналът на „Стематография” заедно със Славейковия препис на “История славянобългарска” са предоставени от Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”.
Споменът за българската държава остава в атласи и географски карти в руските императорски печати и в печатите на Австро-унгарската империя. В уникални карти от колекцията на д-р Симов е проследено изображението на българския герб.
В съвременното общество за символи на държавността се приемат държавният герб, знамето и националният химн. Изложбата представя тяхното развитие от времето на Учредителното народно събрание през 1879 г. в Княжество България, в Царство България, в Народна република България и в Република България.
Проследява се наградната система на модерната българска държава, а център на темата за Независимостта е най-високият орден на Царство България „Св. Св. Равноапостоли Кирил и Методий” – орден, с който е удостоен Иван Вазов. Ще бъдат експонирани също Голямо владетелско огърлие и Малкото огърлие на ордена, който е учреден по повод обявяването на Независимостта.
Сред знамената, свързани с бойната слава на България, са: знамето на Голямоконарската чета, участвало в Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г., предоставено от Регионален исторически музей - Пловдив, Бойното знаме – щандарт на 5-ти конен полк, участвало в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война от фондовете на Националния военноисторически музей, знамето на Македоно – Одринското опълченско дружество – Бургас, 1912 г., участвало в Трета Българска армия и в превземането на Лозенград, Бунархисар и Одрин, предоставено от Регионален исторически музей - Бургас.
Сред регалиите на властта се отличава владетелският жезъл – тамбур на княз Александър І .
Темата за развитието на държавния герб и владетелските гербове е проследена в държавните печати в изображения на националния символ в сувенирни подаръци за българските владетели цар Фердинанд І и цар Борис ІІІ. Ще бъдат показани два маршалски жезъла, подарени на цар Фердинанд І през 1915 г.
Гербът в творчеството на Николай Павлович и Хараламби Тачев е тема, застъпена чрез техните ескизи, рисунки и проекти, с които в изложбата се включват Държавна агенция „Архиви” и Националният музей за българско изобразително изкуство.
Историческата тема в живописта е представена в платната на Н. Павлович, Д. Гюдженов, Ц. Лавренов.
Символите на държавността намират отражение в униформите, оръжието, огърлиците на мировите съдии, в оформлението на фасадите на сградите, в бита на българина. Сред експонатите от тази поредица са униформите на българските владетели – мундир на княз Александър І, кавалерийски вицемундир на княз Фердинанд І, адмиралска униформа на Цар Борис ІІІ.
Символ на държавността е и тронът на цар Фердинанд І от Двореца в София с изображение на личния му герб, предоставен от ОП „Стара София” със Софийски исторически музей. Уникален експонат е и владетелският герб на цар Борис ІІІ от царската ложа на Народния театър в София.
Редица тъкани с герба на България – килими и везани покривки, сребърни пафти, държавни и частни подаръци носят послания за националното чувство на българина в близкото минало. Над фигурата на лъва в един килим от Чирпан от 30-те години е изтъкано „България над всичко”.
Изложбата ще може да се види в зали “Рафаел Михайлов” - Велико Търново до 30 октомври т. г.
