На 21 октомври (вторник) от 11 ч. министърът на културата проф. Стефан Данаилов ще присъства на представянето на новооткрито златно съкровище от бронзовата епоха (ІІІ-ІІ хилядолетие пр. Хр.) в Националния исторически музей.
Екипът на археологическото проучване работи в с. Изворово, общ. Харманли от месец юни до месец октомври под ръководството на д-р Борислав Бориславов от СУ „Св. Климент Охридски” и докторант Надежда Иванова – зам. ръководител от НАИМ при БАН. Министърът на културата проф. Стефан Данаилов осигури 22 000 лв., с които НИМ откупи уникалните находки.
В резултат на цялостното проучване на могилата край с. Изворово са установени два етапа на натрупване. Първият – през първата половина на II хил. пр. Хр. (средна бронзова епоха), а вторият – през II век след Хр. (римски период). Откритието е уникално не само за България и ще помогне за изясняването на един от най-слабо познатите периоди в историята на българските земи и Европейския континент.
През бронзовата епоха е оформена площадка от чакъл и трамбована глина, върху която е изградено гробно съоръжение. То представлява могила от кварцови камъни, с основа от глинеста пръст, с диаметър 8 м и височина 2 м. В основата на съоръжението е извършено погребение с кремация. Останките са пренесени в богато украсен глинен съд и са разпръснати между камъните. На същото ниво са открити изключително впечатляващи за тази епоха находки – златен накит, състоящ се от 320 мъниста: редуващи се малки сферични (2 мм) и големи с форма на ечемичени зърна (7 мм), с обща дължина 1,5 м, два златни предмета с форма на прешлени за вретено, със соларна украса, златна и сребърна плочка, свързани със сребърен нит, сребърна халка и бронзов нож с каменен брус. Подобни златни находки с форма на ечемичени зърна има открити само на о-в Крит – гердан с 24 мъниста. Нашите са 15 пъти повече. Д-р Бориславов предполага, че става въпрос за гроб на човек с най-високо обществено положение – владетел и върховен жрец. Количеството и майсторската ювелирна изработка на предметите вероятно се дължат на факта, че през този район е минавал основен търговски път, свързващ Мала Азия, Балканите и Централна Европа. Но находките може и да са дело на местна автохтонна култура. Сакар е мястото на една странна каменна култура – тази на долмените.
Надгробната могила запазва значението си като култово място, когато през II в. сл. Хр. около нея възниква селище. Насипът е ограден с крепида (кръг от големи каменни блокове) с диаметър 22 м и е донатрупан с червена пръст и три пласта камъни, което е помогнало за съхраняването на ранната могила до наши дни.
