От 20 до 26 октомври Театрална работилница „Сфумато” участва в Европейския културен сезон 2008 г. и в Есенния фестивал в Париж. Участието на трупата се осъществи с финансовата подкрепа на Министерството на културата
На тазгодишното 37 издание на Есенния фестивал в Париж театрална работилница „Сфумато” показа 12 представления на трите спектакъла от своята програма Стриндберг „Към Дамаск” - „Жули, Жан и Кристин”, „Мъртвешки танц” и „Стриндберг в Дамаск” в Театъра на Бастилията във френската столица.
Отзиви за представянето на Театрална работилница „Сфумато”:
Още в предварителния анонс за Есенния фестивал на в.„Льо Монд” /от 10.9.2008/ участието на „Сфумато” беше изведено като акцент: „Ще преоткрием театър „Сфумато” от София, един театър между съня и метафизичното, с красота, от която секва дъхът".
В програмата на Театъра на Бастилията за трилогията е публикувано изявление на директорите на трите организации, обединили усилията си, за да представят работата на „Сфумато” в Париж: Ален Кромбек, Есенен фестивал в Париж; Жан-Мари Орде, Театър на Бастилията и Шарл Торжман, фестивал Пасажи. В него се казва: „Ние имаме общ възглед: любопитството и историята, често родени в пътуването. Поотделно познаваме театър Сфумато от години и едва сега заедно можем да предложим на парижани да споделят нашето възхищение. Тази програма е осезаем белег на грижата ни за едно различно посрещане.”
Преди Париж, рецепцията на френската публика беше „проверена” в Националната сцена Льо Парви Тарб - Пирене, която е сред най-авторитетните културни институти на Южна Франция.
Стефан Буларанд (15/10/2008 www.bigorre.org) пише:
"Госпожица Юлия" е поставена с хирургическа прецизност. Играта на актьорите изглежда толкова култивирана, че стига до един малко студен перфекционизъм. Но това е ефикасен начин да се изрази жестокостта на Стриндберговото слово. /... /
Всъщност "Госпожица Юлия" е лека пиеса. В "Мъртвешки танц" ни поливат с леден душ. Силно физическата постановка на Маргарита Младенова позволява на цялата (без)човечност на пиесата да се наложи. Натискът се засилва с разгръщането на спектакъла, и тази експлозия на омразата ражда моменти на рядко срещана интензивност. В тях забравяме, че се играе на български.
„Сфумато” завършва Стриндберговата си трилогия като прави от трите тома на "Пътят към Дамаск" едно пътуване в кожата на Аугуст Стриндберг. За пиесата Артур Адамов казва "всички персонажи са едновременно самият Стриндберг и онези, които някога са го хванали в мрежите си. Зрителят е увиснал насред тълпа от двойници и полу-двойници, близнаци и полу-близнаци, чиито пресечни точки му убягват в голяма степен. По тази причина без съмнение, "Пътят към Дамаск" има малки шансове за успех." Тежка санкция! Георги Тенев и Иван Добчев за приели предизвикателството и са успeли да направят от тази интроспекция едно богато странстване в творчеството на Стриндберг. Това е вид театрално road movie, което ни хвърля в мрежите на застаряващия Стриндберг, който гледа с угризение и носталгия към своето минало. Чрез игра на екрани и видео прожекции, постановката на Иван Добчев и Даниела Олег Ляхова възстановява физически последователните слоеве, които съставят тази ретроспекция. Осветлението и музиката завършват въздуха на спектакъла, който трепти между съня, делириума и реалността. Резултатът е богат и сложен, какъвто е самият Стриндберг.
Само това е вече много.
Последователното представяне на трите пиеси е прекрасен начин да се открие и изследва творчеството на Стриндберг. Едно красиво приключение, което позволява да се види качеството на работата на театър Сфумато.”
Ето фрагменти от първите отзиви в парижките медии след представянето на спектаклите:
Наистина Стриндберг
С „Към Дамаск” „Сфумато” предлага нов поглед към шведския автор, работата върху Стриндберг възстановява до съвършенство остротата на едно сравнително рядко поставяно във Франция творчество, с изключение на "Госпожица Юлия", на която адаптацията на Маргарита Младенова вдъхва нова сила. Промяната на заглавието, „Жули, Жан и Кристин”, впрочем свидетелства за отместване на погледа, предложен на зрителите. Хвърлена върху сцената като в игра на кегли, пиесата се случва в кухнята на Кристин. Пространство от неръждаема стомана, с почти клинична студенина, където димят високи тенджери - котли на страстите. В малката зала на Бастилията, публиката е в сърцето на бесовската игра.
Мощен спектакъл. „Мъртвешки танц”, който се играе в дъното на сцената, зад черен тюл, изглежда като излязъл от друго измерение. В този танц над отворен гроб, актьорите Светлана Янчева, Владимир Пенев и Цветан Алексиев проявяват/разгръщат изумителната си сила. Извънмерният луд смях на финала сваля маските. Този тет-а-тет ad vitam eternam би могъл спокойно да се нарече ад. Където тези двамата са вече само призраци.
Майа Бутеле
23/10/2008, в. „Libération”
Постановката на „Мъртвешки танц” ни въвежда същински в света на Стриндберг. Баналността и човечността на темите – липсата на човешко общуване, изолацията, самотата, любовта и омразата, отчаянието, смъртта – се издигат до универсалното и трагичното в една трансцедентална игра на парадокси, в която надеждата и смехът се появяват едва пред лицето на края. Един пред – край на играта (по Бекет), истински ад, който Стриндберг асоциира с човешкия живот, е пресъздаден на сцената с помощта на напрягащата звукова среда (музика Асен Аврамов) и визията, която играе с убити цветове.
В този статичен театър върху стереотипите, в който погледът е стопиран на образа на хора марионетки, закачени за предметите, властват богатството на интерпретацията и вътрешната сила на актьорите.
Маргарита Младенова слага името си под тази минималистична постановка, изпълнена с дълбочинна игра на напрежение между вика и мълчанието, между движението и неподвижността, между моето аз и аза и другия.
Мая Сарацинска
26/10/2008 www.lestroiscoups.com
Заключителните думи на автора на програмата, театралният критик Жан-Пиер Тибода, са: „С тази трилогия, чрез пътуването през меандрите на „раната Стриндберг”, театър Сфумато може би никога не е носил така добре името си.”
