На първото си заседание днес, 18 август, Министерският съвет прие Национален план за действие «Храни и хранене – 2005-2010 г.» Неговата главна стратегическа цел е подобряване на здравето на населението в страната.
Документът е разработен от междуведомствен експертен екип в изпълнение на приетите от всички страни-членки на Световната здравна организация (СЗО) решения за провеждане на нова политика в областта на храненето, чиято цел е подобряване на здравето. Той е съобразен със съвременните изисквания за здравословното хранене и безопасността на храните, европейските директиви и препоръки и дългогодишния опит на България в тази област.
През май 2004 г. всички страни-членки на СЗО, включително и България, приеха Глобална стратегия по отношение на храненето, физическата активност и здравето.
Основните задачи в утвърдения Национален план са насочени към промяна на националния хранителен модел в посока на намаляване на риска от хранителни дефицити и хронични заболявания, свързани с храненето, замърсителите и добавките в храните. На трапезата на българина е необходимо е да присъстват достъпни и разнообразни храни, които допринасят за здравословен модел на хранене.
През последните 10 години у нас бяха проведени 6 национални проучвания върху храненето и хранителния статус на цялото население и на определени рискови групи от него. Получената информация идентифицира актуалните проблеми на съвременния модел на хранене на българина и даде оценка на здравния риск, свързан с храненето. Наблюдават се неблагоприятни тенденции, като значително изместване на заболеваемостта, свързана с промените в храненето и стила на живот. Според специалистите тези промени са допринесли за епидемията от неинфекционни заболявания, като сърдечно-съдови болести (коронарна болест на сърцето, хипертония, мозъчен инсулт), някои ракови заболявания, диабет, затлъстяване и др. Всички тези заболявания са свързани с храненето.
Анализът на проведените у нас изследвания сочи намаление в приема на сурови плодове, зеленчуци, риба, мляко и растителни влакнини. В същото време се отчита висока употреба на готварска сол, захар, захарни и сладкарски изделия. Проучванията в храненето показват свръхконсумация на мазнини и висок прием на наситени мастни киселини. България се нарежда на последно място в Европа по прием на мляко, месо и месни продукти ( почти 2 пъти по-нисък от този в Португалия и Ирландия). От друга страна, относителният дял на субпродуктите от общото количество консумирани меса и месни продукти е най-висок в сравнение с другите европейски страни. Липсва и достатъчно разнообразие на консумираните продукти. Средният дневен прием на много от витамините (тиамин, рибофлавин, витамин С и фолиева киселина) и минералите (желязо, цинк, калций, магнезий) са под нужните количества, особено при деца, бременни жени и стари хора.
С реализирането на Национален план за действие “Храни и хранене” – 2005-2010 г. ще продължи хармонизирането на националното законодателството в областта на безопасността на храните в съответствие с европейското. Ще се въвеждат унифицирани процедури и методи за извършване на държавния контрол за прилагане на законодателството в областта на безопасността на храните.
Сред приоритетните задачи е организирането на единна национална система за мониторинг на хранителния прием и хранителния статус на населението – важно условие за създаването на съвременна научна база за национална хранителна политика.
Нарушенията в хранителния статус, заболяванията, свързани с небалансираното хранене, производството и предлагането на некачествени храни, както и замърсяването на хранителните продукти с биологични и химични агенти могат да бъдат предотвратени най-ефективно само чрез прилагането на единна координирана мултисекторна национална политика по отношение на храните и храненето.По този начин може да се намали тежестта на здравните проблеми и заболяванията, свързани с храните и храненето, както и да се намалят разходите и загубите за обществото, предизвикани от тях.
Комплексният характер на продоволствената и хранителна политика изисква участието на много сектори от обществото: здравеопазване, образование, селско стопанство, икономика и финансиране, хранително-вкусова промишленост, търговия, обществено хранене, на различни правителствени и неправителствени организации, както и активното участие на всеки потребител.
