Днес в Брюксел се проведе сесия по култура и аудиовизия от Съвета на министрите – формат „Образование, младеж и култура”.
Участие от българска страна в тази сесия взеха зам.-министърът на културата на Р България Явор Милушев, Марио Милушев – посланик, зам.-постоянен представител на Р България към ЕС, Петър Миладинов – началник отдел „ЕСОМИПП”, дирекция „ЕСМС” на Министерство на културата, Ивета Димова – първи секретар в Постоянното представителство на Р България към ЕС, представител на Министерство на културата и Васкен Кантарджиев – представител на Министерство на външните работи, наблюдаващ културата.
Съветът прие документите, съгласно дневния ред: Заключения относно създаването от ЕС на Знак за европейско наследство, Заключения относно архитектурата: принос на културата за устойчивото развитие, Заключения относно промоцията на културното многообразие и на междукултурния диалог във външните отношения на ЕС и на страните членки, Заключения относно Европейската цифрова библиотека Europeana, Заключения относно развитието на законното предлагане онлайн на културно и творческо съдържание и превенция и борба с пиратството в цифрова среда.
По тези въпроси министрите проведоха и обмен на мнения, както и по културните аспекти на многоезичието, конкретно - по въпросите на превода (Резолюция за многоезичието се очаква да бъде приета утре по време на сесията по образование от същия формат Съвет), като дискусиите бяха организирани тематично и министрите се изказваха по предварително заявена тема.
Сесията бе ръководена от френския министър на културата и комуникациите Кристин Албанел. На частта култура от сесията присъстваха по съответните въпроси и комисарите Ян Фигел и Ленард Орбан, а на частта по аудиовизия – комисар Вивиан Рединг.
Зам.-министър Явор Милушев направи изказване по темата за Знак за европейско наследство.
След края на сесията по култура и аудиовизия министрите и експертите присъстваха в двореца „Шарл дьо Лорен” в Брюксел на стартирането на Европейската цифрова библиотека Europeana. На откриването на Europeana присъстваха и Председателят на Европейската комисия Жозе Барозо и комисар Вивиан Рединг.
ИЗКАЗВАНЕ НА ЯВОР МИЛУШЕВ - ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Тема: Проект на Заключения на Съвета относно:
създаването от Европейския съюз на „Знак за европейско наследство”
Уважаема госпожо председател, министър Албанел,
Уважаеми господин комисар Фигел,
Уважаеми министри,
С приемането на Заключенията относно създаването от Европейския съюз на „Знак за Европейско наследство” нашият Съвет доказва и доразвива идеята, че големият потенциал на културното наследство може да се използва като ресурс за устойчиво развитие.
Докато в близкото минало глобализацията беше проектирана в бъдещето предизвикателство, днес тя е реалността, в която живеем. Културното наследство не може да остане като бездействен декор от миналото извън този процес. Знакът за европейско наследство ще позволи да бъдат използвани новите положителни възможности, които глобализацията предоставя. Обектите, които ще бъдат обозначени, са тези, които ще разкрият в най-голяма степен пред света приноса и развитието на европейската цивилизация и ще откроят нейната уникалност.
В контекста на току-що завършилия Форум в Авиньон с участието на видни представители на интелектуалния елит, трябва да разглеждаме Знака и като инструмент на културата. Защото както се казва в обръщението на Жан-Жак Ано и другите интелектуалци, културата е нашия хоризонт за бъдещето.
Големият въпрос обаче е как да направим така, че резултатът от реализацията на идеята за Знак за европейско наследство да не бъде съвкупност от статични информационни средства. Като имаме предвид, че Знакът ще бъде ползван от новите генерации, възможно решение на този проблем би могло да бъде създаването на тематични мрежи от европейски знаци на наследството, което да стане основа за създаване на система на техен регистър в различни формати, който да бъде широко достъпен и разпространен из целия свят. От голяма полза на осъществяването на идеята би могла да бъде създаването на електронна карта на Старата дама Европа с обозначените паметници в Интернет. По този начин Знакът ще стане символ на европейската цивилизация, както в историко-географски план, така и в културологичен аспект. Защото унифицирането на формите на общуване не изисква обезличаване на идентичностите. Така Знакът ще бъде едно от средствата, които ще активират съзнанието на младата генерация и представите й за корените на нейната идентичност. Мрежата ще бъде и средството за осъществяване на срещата на представителите на другите култури с европейското наследство като фундамент на европейската култура.
Когато говорим за културата като наш хоризонт и участието на младата генерация в европейския културен процес, не бива да пренебрегваме връзката с европейските инициативи за защита на децата в Интернет, които трябва да имат дългосрочни цели, защото сме свидетели на еволюцията на нов вид хомо интернетикус, освободен от зависимостите и неподвластен на регламентите.
Разширяването на свободата на достъпа формира генерация на „лесния достъп”, което е опасно за самата нея, като имаме предвид, че съвсем скоро тази генерация ще вземе живота в свои ръце. Епохата на Гутенберг е заменена от епохата на Гугъл. Вместо да гадаем каква епоха следва след Гугъл, трябва да овладеем стихиите на нашата епоха, а това изисква политическа и икономическа солидарност.
Знакът за европейско наследство би следвало да приемаме не само като общовалидна стандартна форма за обозначаване на издържалото изпитанията на времето наследство, но би трябвало да разглеждаме и като инструмент за съхранение и утвърждаване на европейската идентичност.
Знакът за европейско наследство ще покаже историческата и културна многообразност на Европа, ще играе обединяваща роля за страните от Европейския съюз и ще разшири спектъра на проявите на междукултурния диалог.
Участие от българска страна в тази сесия взеха зам.-министърът на културата на Р България Явор Милушев, Марио Милушев – посланик, зам.-постоянен представител на Р България към ЕС, Петър Миладинов – началник отдел „ЕСОМИПП”, дирекция „ЕСМС” на Министерство на културата, Ивета Димова – първи секретар в Постоянното представителство на Р България към ЕС, представител на Министерство на културата и Васкен Кантарджиев – представител на Министерство на външните работи, наблюдаващ културата.
Съветът прие документите, съгласно дневния ред: Заключения относно създаването от ЕС на Знак за европейско наследство, Заключения относно архитектурата: принос на културата за устойчивото развитие, Заключения относно промоцията на културното многообразие и на междукултурния диалог във външните отношения на ЕС и на страните членки, Заключения относно Европейската цифрова библиотека Europeana, Заключения относно развитието на законното предлагане онлайн на културно и творческо съдържание и превенция и борба с пиратството в цифрова среда.
По тези въпроси министрите проведоха и обмен на мнения, както и по културните аспекти на многоезичието, конкретно - по въпросите на превода (Резолюция за многоезичието се очаква да бъде приета утре по време на сесията по образование от същия формат Съвет), като дискусиите бяха организирани тематично и министрите се изказваха по предварително заявена тема.
Сесията бе ръководена от френския министър на културата и комуникациите Кристин Албанел. На частта култура от сесията присъстваха по съответните въпроси и комисарите Ян Фигел и Ленард Орбан, а на частта по аудиовизия – комисар Вивиан Рединг.
Зам.-министър Явор Милушев направи изказване по темата за Знак за европейско наследство.
След края на сесията по култура и аудиовизия министрите и експертите присъстваха в двореца „Шарл дьо Лорен” в Брюксел на стартирането на Европейската цифрова библиотека Europeana. На откриването на Europeana присъстваха и Председателят на Европейската комисия Жозе Барозо и комисар Вивиан Рединг.
ИЗКАЗВАНЕ НА ЯВОР МИЛУШЕВ - ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Тема: Проект на Заключения на Съвета относно:
създаването от Европейския съюз на „Знак за европейско наследство”
Уважаема госпожо председател, министър Албанел,
Уважаеми господин комисар Фигел,
Уважаеми министри,
С приемането на Заключенията относно създаването от Европейския съюз на „Знак за Европейско наследство” нашият Съвет доказва и доразвива идеята, че големият потенциал на културното наследство може да се използва като ресурс за устойчиво развитие.
Докато в близкото минало глобализацията беше проектирана в бъдещето предизвикателство, днес тя е реалността, в която живеем. Културното наследство не може да остане като бездействен декор от миналото извън този процес. Знакът за европейско наследство ще позволи да бъдат използвани новите положителни възможности, които глобализацията предоставя. Обектите, които ще бъдат обозначени, са тези, които ще разкрият в най-голяма степен пред света приноса и развитието на европейската цивилизация и ще откроят нейната уникалност.
В контекста на току-що завършилия Форум в Авиньон с участието на видни представители на интелектуалния елит, трябва да разглеждаме Знака и като инструмент на културата. Защото както се казва в обръщението на Жан-Жак Ано и другите интелектуалци, културата е нашия хоризонт за бъдещето.
Големият въпрос обаче е как да направим така, че резултатът от реализацията на идеята за Знак за европейско наследство да не бъде съвкупност от статични информационни средства. Като имаме предвид, че Знакът ще бъде ползван от новите генерации, възможно решение на този проблем би могло да бъде създаването на тематични мрежи от европейски знаци на наследството, което да стане основа за създаване на система на техен регистър в различни формати, който да бъде широко достъпен и разпространен из целия свят. От голяма полза на осъществяването на идеята би могла да бъде създаването на електронна карта на Старата дама Европа с обозначените паметници в Интернет. По този начин Знакът ще стане символ на европейската цивилизация, както в историко-географски план, така и в културологичен аспект. Защото унифицирането на формите на общуване не изисква обезличаване на идентичностите. Така Знакът ще бъде едно от средствата, които ще активират съзнанието на младата генерация и представите й за корените на нейната идентичност. Мрежата ще бъде и средството за осъществяване на срещата на представителите на другите култури с европейското наследство като фундамент на европейската култура.
Когато говорим за културата като наш хоризонт и участието на младата генерация в европейския културен процес, не бива да пренебрегваме връзката с европейските инициативи за защита на децата в Интернет, които трябва да имат дългосрочни цели, защото сме свидетели на еволюцията на нов вид хомо интернетикус, освободен от зависимостите и неподвластен на регламентите.
Разширяването на свободата на достъпа формира генерация на „лесния достъп”, което е опасно за самата нея, като имаме предвид, че съвсем скоро тази генерация ще вземе живота в свои ръце. Епохата на Гутенберг е заменена от епохата на Гугъл. Вместо да гадаем каква епоха следва след Гугъл, трябва да овладеем стихиите на нашата епоха, а това изисква политическа и икономическа солидарност.
Знакът за европейско наследство би следвало да приемаме не само като общовалидна стандартна форма за обозначаване на издържалото изпитанията на времето наследство, но би трябвало да разглеждаме и като инструмент за съхранение и утвърждаване на европейската идентичност.
Знакът за европейско наследство ще покаже историческата и културна многообразност на Европа, ще играе обединяваща роля за страните от Европейския съюз и ще разшири спектъра на проявите на междукултурния диалог.
