Министерството на културата издаде некролог по повод кончината на големия български режисьор Леон Даниел. В съболезнованието се казва:
„Отиде си една от най-ярките личности на българския театър. Дебютирал през 1952 г. в родния си град Русе след завършването на Ленинградския държавен театрален институт с пиесата на Горки „Еснафи”, Леон Даниел започва „да пише” забележителната си творческа биография в театрите в Бургас, Враца, Видин, Пазарджик и София.
Той противопостави на бутафорния театър от 50- те и особено от 60-те години един нов театрален език, една нова театрална реалност. Създаде спектакли на високо интелектуално равнище, синтетични по своята природа, които се превърнаха в университети за много български актьори. Повече от 120 са представленията, които Леон Даниел реализира и между тях емблематични са „Езоп” на Фигейредо в Бургаския театър, Шекспировия „Хамлет” и „Посещение на старата дама” от Дюренмат, „Г-н Пунтила и неговият слуга Мати” от Б. Брехт и „В очакване на Годо” на Бекет в Театър „Българска армия”, „Човекът, който прави дъжд” от Ричард Неш и „Пигмалион” на Шоу в Народния театър „Иван Вазов” и много, много други.
Леон Даниел написа и няколко прекрасни книги за театър: „Пътешествие в театъра”, „Театър и зрител”, „Чекмеджето на режисьора”.
Българската култура загуби една голяма творческа личност, учителя на поколения театрали. Загуби човека, за когото театърът беше магия, а той самият бе магьосникът, който умееше да интерпретира по необясним начин сценичните си послания.
Но Леон Даниел завинаги ще остане в паметта на българския театър, защото успя да вдъхне живот в неговото пространство и време! Поклон пред светлата му памет!”
„Отиде си една от най-ярките личности на българския театър. Дебютирал през 1952 г. в родния си град Русе след завършването на Ленинградския държавен театрален институт с пиесата на Горки „Еснафи”, Леон Даниел започва „да пише” забележителната си творческа биография в театрите в Бургас, Враца, Видин, Пазарджик и София.
Той противопостави на бутафорния театър от 50- те и особено от 60-те години един нов театрален език, една нова театрална реалност. Създаде спектакли на високо интелектуално равнище, синтетични по своята природа, които се превърнаха в университети за много български актьори. Повече от 120 са представленията, които Леон Даниел реализира и между тях емблематични са „Езоп” на Фигейредо в Бургаския театър, Шекспировия „Хамлет” и „Посещение на старата дама” от Дюренмат, „Г-н Пунтила и неговият слуга Мати” от Б. Брехт и „В очакване на Годо” на Бекет в Театър „Българска армия”, „Човекът, който прави дъжд” от Ричард Неш и „Пигмалион” на Шоу в Народния театър „Иван Вазов” и много, много други.
Леон Даниел написа и няколко прекрасни книги за театър: „Пътешествие в театъра”, „Театър и зрител”, „Чекмеджето на режисьора”.
Българската култура загуби една голяма творческа личност, учителя на поколения театрали. Загуби човека, за когото театърът беше магия, а той самият бе магьосникът, който умееше да интерпретира по необясним начин сценичните си послания.
Но Леон Даниел завинаги ще остане в паметта на българския театър, защото успя да вдъхне живот в неговото пространство и време! Поклон пред светлата му памет!”
