На 12 декември (петък) 2008 г. от 11 ч. министърът на културата проф. Стефан Данаилов ще открие изложба „Символите на българската държавност” в Националния исторически музей. Тя е посветена на 100-годишнината от обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 г. и в нея са представени над 500 експоната от български музеи, галерии, архиви и библиотеки. Изложбата беше открита в деня на честването на юбилея във Велико Търново.
В НИМ изложбата запазва идеите и авторските послания, но е с нова концепция и с ново художествено решение. Нейни организатори са Министерството на културата, НИМ и Българското хералдическо и вексилоложко общество. Уредена е в две зали - „Запад” и „Изток”, които са от двете страни на зала „Трето българско царство” и така тематично я допълват.
Националната изложба „Символите на българската държавност” е резултат от обединените усилия на 24 институции и преди всичко - на подкрепата на министъра на културата проф. Стефан Данаилов.
Символите на държавността са проследени в четири основни теми: Средновековна България VІІ-ХІV в., България в западноевропейските и илирийските гербовници, Символите на националноосвободителните борби на българския народ през ХІХ в., Националните символи на модерната българска държава 1879 – 2008 г.
Символите в Средновековна България са свързани с владетелските образи, титли и регалии, чрез които политически се легитимира България пред Изтока и Запада. Представени са части от съкровището на хан Кубрат и от съкровището от Наг Сент Миклош, които се съхраняват в НИМ и в Националния археологически институт с музей при БАН.
Най-значимите средновековни знаци са златният медальон на хан Омуртаг, златният печат на цар Симеон, златният пръстен–печат на цар Калоян. Коланните накити символизират йерархията във войската. Пръстените– печати, монетите, сечени от българските царе, носят инсигниите на императорската власт и родовите знаци на владетелите. Сред тях са чашата на жупан Сивин, златният пръстен на Витомир, златна монета на цар Иван Асен ІІ – копие на единствената монета, която не се показва, сребърни монети на Теодор Светослав, Михаил Шишман, Иван Страцимир и др.
Иконата „Св. Богородица” от ХVІ в. от Националния историко – археологически музей напомня за покровителката на втората българска столица - Велики Преслав.
За първи път са изложени и неизвестни гербове на България от европейски гербовници, открити и проучени от членовете на Българското хералдическо и вексилоложко общество. Сред тях е гербът на краля на България от гербовника на лорд Маршал /около 1295 г./
След падането на България под турско владичество споменът за българската държава остава в атласи и географски карти, в руските императорски печати, в печатите на Австро-Унгарската империя. В оригинални карти от ХVІІ и ХVІІІ в. от колекцията на д-р Симов от Централния държавен архив е проследено изображението на българския герб.
По време на Възраждането изображението на лъв в хералдическа поза се възприема и утвърждава за национален символ. Той е централен символ върху печатите на БРЦК, на знамената на четите, върху кокардите на участниците в Априлското въстание. Знамето на Райна Княгиня е предоставено от Историческия музей в Панагюрище.
Гербовете от Илирийските гербовници и “Стематографията” на Хр. Жефарович са основен извор за формирането на националната символика. Първото издание на „Стематография”, заедно със Славейковия препис на История славянобългарска, се съхраняват в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”.
В съвременното общество за символи на държавността се приемат държавният герб, знамето и националният химн. Изложбата представя последователно тяхното развитие от Учредителното народно събрание през 1879 г. в Княжество България, през Царство България, Народна република България до Република България.
Колекцията от наградни отличия на Националния военноисторически музей представя наградната система на модерната българска държава. Най-високият орден на Царство България - „Св. Св. Равноапостоли Кирил и Методий”, е създаден с рескрипт на цар Фердинанд, в памет на обявяването на независимостта на България. Малкото огърлие на ордена, съхранявано в НИМ, и знакът на ордена, с който е удостоен народния поет Иван Вазов, са важен акцент в темата за независимостта.
Сред знамената, свързани с бойната слава на България, са знамето на Голямоконарската чета от Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. от Регионалния исторически музей в Пловдив, формени знамена от 1881 и 1937 г. на Националния военноисторически музей, знамето на Македоно– Одринското опълченско дружество – Бургас, 1912 г., вдъхновявало бойците от Трета българска армия при превземането на Лозенград, Бунархисар и Одрин - от Регионалния исторически музей в Бургас.
Темата за държавния герб и за владетелските гербове е проследена в държавните печати, в украсата на сувенири за българските владетели цар Фердинанд І и цар Борис ІІІ. Сред регалиите на властта се отличават владетелският жезъл – тамбур, на княз Александър І, личната сабя на цар Фердинанд І от Софийския исторически музей.
Националният политехнически музей е предоставил позлатен лавров венец, с вензел на цар Борис ІІІ и с надпис “На падналите за Родината / слава и признателност”. Лични вещи на видни дейци на националноосвободителното движение и на български политици – наградни отличия, снимки, документи и грамоти, печати и оръжие допълват експозицията.
Гербът като символ в творчеството на Николай Павлович и Хараламби Тачев е тема, защитена чрез техни ескизи, рисунки и проекти, с които в изложбата се включва Държавната агенция „Архиви” при МС и Националната галерия за изобразително изкуство.
Историческата тема в живописта е представена в платната на Николай Павлович, Димитър Гюдженов, Цанко Лавренов, Ярослав Вешин, Никола Маринов, Антоний Пиотровский, Александър Мутафов и др., съхранявани в Националната галерия за чуждестранно изкуство, в Националния музей на българското изобразително изкуство и в Националния военноисторически музей.
Символите на държавността намират отражение и в униформите, оръжието, огърлиците на мировите съдии, в оформлението на фасадите на сградите, в бита на българина. Сред експонатите от тази поредица е адмиралската униформа на цар Борис ІІІ. Символ на държавността е и тронът на цар Фердинанд І от двореца в София с изображение на личния му герб, предоставен от ОП „Стара София” с музей.
За първи път е показан и екземпляр от Конституцията на Република България, приета от Седмото Велико Народно събрание на 12 юли 1991 година.
Изложбата ще продължи до месец март 2009 г.
