На 16 декември 2008 г. в залите на Националната галерия за чуждестранно изкуство в София, под наслов „Аз не търся, аз намирам“, се открива изложба на великия испански художник Пабло Пикасо (1881 - 1973). Изложбата е организирана от „Барух енд партнърс“, с финансовата подкрепа на Мобилтел, и ще продължи 3 месеца – до 15 март 2009 г. включително. След Леонардо да Винчи, Пикасо е следващият колос, на чиито творби ще се наслади българската публика, благодарение на амбициозния проект „Световна култура“ на мобилния оператор.
Пикасо е символ на модерното изкуство на 20-и век, независимо че апологети и отрицатели все още спорят дали той е най-дръзкият революционер, дали е разрушител или оригинален новатор, или е универсален гений, подобно титаните на Възраждането. Но никой не се съмнява в това, че именно той е най-известният, най-яркият и най-мащабният художник на епохата, чийто гълъб олицетворява най-съкровената надежда на човечеството.
В България, макар и по оскъдна информация, за него се знае още от първите десетилетия на миналия век. Тя идва с разказите и писмата на наши художници и интелигенти, между които е установилият се в Париж българин сюрреалист Жорж Папазов. Срещали са се с художника и Владимир Димитров – Майстора, и пейзажистът Коста Греков, но истински професионален и продължителен досег с него е имала в следващите десетилетия единствено френската изследователка от български произход Дора Валие (Увалиева), която сътрудничи на 17-томното издание „Библиография 1932 - 1966“ на творчеството на художника.
Истински популярен у нас Пикасо става по-късно – от периода на 60-те години, когато по думите на изкуствоведа Кирил Кръстев „ ... въпреки късната, малка и едностранна информация, името му заема централно място в съзнанието на художниците и публиката – в областта на съвременното, модерното изкуство“.
В България за пръв път гостува по-значителна сбирка от оригинални творби на Пикасо през 1984 г. Тогава в Софийската градска художествена галерия е показана късна графика на художника, предимно офорти, създадени в 1970 – 1972, от колекцията на Петер Лудвиг.
В Националната галерия за чуждестранно изкуство се съхраняват двайсетина графични творби (офорти, литографии и други) и едно библиофилско издание с негови илюстрации. Много от тях са показвани в края на 80-те години, в рамките на изложбата „От Гоя до Пикасо“ и при неколкократното представяне на цялостната графична сбирка испански майстори на НГЧИ през последните години.
Изложбата, която предстои, включва 86 произведения. Те са събрани от няколко от най-значителните музеи и частни колекции от произведения на Пикасо в Малага, Барселона и Мадрид, с изключителното съдействие на Посолството на Кралство Испания в България. Подборът илюстрира възможностите на творческия му гений в широк диапазон от изразни средства, в различни видове, жанрове и техники – 44 графични листа, 18 керамики, 24 рисунки, живописни творби и работи в смесена техника, акварели и офсетови отпечатъци.
Сред тях особено внимание заслужава „Портрет на Пол“ (първородният син на художника). Пикасо създава тази живописна творба през 1922 г. и не се разделя с нея до края на живота си. Днес тя е притежание на испанското Министерство на културата и рядко напуска страната. Досега е показвана само два пъти – в Барселона през 2003 и в Париж през 2004 г.
Платното с най-големи размери в изложбата е „Мускетарят със скръстените ръце“ (116х89), а най-малката творба, озаглавена „Стрък цветя“, е с размери 21х8,5 и е изпълнена с маслени пастели. Най-скъпият експонат е оценен на 7,5 милиона евро. Ще бъдат показани и 25 уникални фотографии на Пикасо, дело на негов приятел, френския фотограф Люсиен Клерг. Те ще позволят на посетителите да надзърнат едновременно в света на човека и в света на артиста – в семейната му среда, в творческия процес, в неговия публичен живот.
Пикасо е символ на модерното изкуство на 20-и век, независимо че апологети и отрицатели все още спорят дали той е най-дръзкият революционер, дали е разрушител или оригинален новатор, или е универсален гений, подобно титаните на Възраждането. Но никой не се съмнява в това, че именно той е най-известният, най-яркият и най-мащабният художник на епохата, чийто гълъб олицетворява най-съкровената надежда на човечеството.
В България, макар и по оскъдна информация, за него се знае още от първите десетилетия на миналия век. Тя идва с разказите и писмата на наши художници и интелигенти, между които е установилият се в Париж българин сюрреалист Жорж Папазов. Срещали са се с художника и Владимир Димитров – Майстора, и пейзажистът Коста Греков, но истински професионален и продължителен досег с него е имала в следващите десетилетия единствено френската изследователка от български произход Дора Валие (Увалиева), която сътрудничи на 17-томното издание „Библиография 1932 - 1966“ на творчеството на художника.
Истински популярен у нас Пикасо става по-късно – от периода на 60-те години, когато по думите на изкуствоведа Кирил Кръстев „ ... въпреки късната, малка и едностранна информация, името му заема централно място в съзнанието на художниците и публиката – в областта на съвременното, модерното изкуство“.
В България за пръв път гостува по-значителна сбирка от оригинални творби на Пикасо през 1984 г. Тогава в Софийската градска художествена галерия е показана късна графика на художника, предимно офорти, създадени в 1970 – 1972, от колекцията на Петер Лудвиг.
В Националната галерия за чуждестранно изкуство се съхраняват двайсетина графични творби (офорти, литографии и други) и едно библиофилско издание с негови илюстрации. Много от тях са показвани в края на 80-те години, в рамките на изложбата „От Гоя до Пикасо“ и при неколкократното представяне на цялостната графична сбирка испански майстори на НГЧИ през последните години.
Изложбата, която предстои, включва 86 произведения. Те са събрани от няколко от най-значителните музеи и частни колекции от произведения на Пикасо в Малага, Барселона и Мадрид, с изключителното съдействие на Посолството на Кралство Испания в България. Подборът илюстрира възможностите на творческия му гений в широк диапазон от изразни средства, в различни видове, жанрове и техники – 44 графични листа, 18 керамики, 24 рисунки, живописни творби и работи в смесена техника, акварели и офсетови отпечатъци.
Сред тях особено внимание заслужава „Портрет на Пол“ (първородният син на художника). Пикасо създава тази живописна творба през 1922 г. и не се разделя с нея до края на живота си. Днес тя е притежание на испанското Министерство на културата и рядко напуска страната. Досега е показвана само два пъти – в Барселона през 2003 и в Париж през 2004 г.
Платното с най-големи размери в изложбата е „Мускетарят със скръстените ръце“ (116х89), а най-малката творба, озаглавена „Стрък цветя“, е с размери 21х8,5 и е изпълнена с маслени пастели. Най-скъпият експонат е оценен на 7,5 милиона евро. Ще бъдат показани и 25 уникални фотографии на Пикасо, дело на негов приятел, френския фотограф Люсиен Клерг. Те ще позволят на посетителите да надзърнат едновременно в света на човека и в света на артиста – в семейната му среда, в творческия процес, в неговия публичен живот.
