Министърът на културата проф. Стефан Данаилов изпрати съболезнователен адрес до семейството на Димитър Манчев. В съболезнованието на проф. Данаилов се казва:
„Тъгувам заедно с вас за загубата на един блестящ български талант, на един силен и честен човек, чиято липса днес ранява сърцата ни с дълбока скръб. Съзнавам, че трудно могат да се намерят думи на съчувствие, които могат да ви утешат.
С уникалното си присъствие на сцената, на телевизионния екран и в киното Димитър Манчев доказа, че няма малки и големи роли, а малки и големи актьори. Сътворените от него над 150 образа остават за поколенията в съкровищницата на българското театрално и киноизкуство и в паметта на зрителите, които го приемаха за един от тях. Ще го запомня с невероятното му дарование и човешка доброта. Той внасяше в живота ни повече смях и оживяваше делника.
За верните му почитатели, за всички нас, той беше ту г-н Фратю от „Чичовци”, ту Гечев в „Римска баня”, ту Уилфред Бонд в „Квартет”, ту Миташки от „Оркестър без име”. Но най-вече беше Димитър Манчев от Сатирата. До последната си роля той остана верен на любимия си театър, печелейки още и още нови зрители в храма на Мелпомена.
„Млад съм, бе! Живее ми се!”, сякаш го чувам да казва. Той наистина остана завинаги млад по дух и жив в нашите сърца. Поклон пред светлата му памет!”
„Тъгувам заедно с вас за загубата на един блестящ български талант, на един силен и честен човек, чиято липса днес ранява сърцата ни с дълбока скръб. Съзнавам, че трудно могат да се намерят думи на съчувствие, които могат да ви утешат.
С уникалното си присъствие на сцената, на телевизионния екран и в киното Димитър Манчев доказа, че няма малки и големи роли, а малки и големи актьори. Сътворените от него над 150 образа остават за поколенията в съкровищницата на българското театрално и киноизкуство и в паметта на зрителите, които го приемаха за един от тях. Ще го запомня с невероятното му дарование и човешка доброта. Той внасяше в живота ни повече смях и оживяваше делника.
За верните му почитатели, за всички нас, той беше ту г-н Фратю от „Чичовци”, ту Гечев в „Римска баня”, ту Уилфред Бонд в „Квартет”, ту Миташки от „Оркестър без име”. Но най-вече беше Димитър Манчев от Сатирата. До последната си роля той остана верен на любимия си театър, печелейки още и още нови зрители в храма на Мелпомена.
„Млад съм, бе! Живее ми се!”, сякаш го чувам да казва. Той наистина остана завинаги млад по дух и жив в нашите сърца. Поклон пред светлата му памет!”
