На 16 март 2009 г. от 16.30 часа в централното фоайе на Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” се открива изложбата „Райнхард-Владигеров, взаимовлияния и проекции”, която се реализира от Държавен културен институт Къща музей „Панчо Владигеров” в партньорство с НБ „Св. Св. Кирил и Методий” и НМА „Проф. Панчо Владигеров”. Изложбата представя малко известни страни от творческата биография на българския класик, които по безпорен начин доказват ранното високо признание на европейския интелектуален елит за неговата изключителна дарба и творческа инвенция.
Владигеров 12 години /1920-1932 г./ работи в театрите на Макс Райнхард в Берлин и Виена. Двадесетгодишният тогава композитор е поканен от водещия театрален режисьор и продуцент за композитор и музикален ръководител. Това е един от най-плодотворните периоди за Владигеров. Към музикалните си хрумвания от този период той се връща многократно по-късно.
Настоящата изложба, уникална по своя характер, представя това сътрудничество в културния контекст на Берлин и София през 20-те години на миналия век. За първи път тези документи се експонират пред широката общественост. Оказа се, че те са и единствените доказателства в европейски и световен мащаб за дългогодишната работа на Владигеров в този творчески тандем. Данните в немските и австрийски архиви за съвместната им работа са оскъдни. Настъплението на фашизма и войната променят съдбите и пътищата на Райнхард и Владигеров - двама по произход евреи - заличават следите, разпиляват свидетелствата. За това съдействат и Берлинската стена, дистанцията на времето, липсата на доказателства и живи очевидци. Само грижливо изписаните от Маестрото стотици нотни страници - музика за спектаклите на Райнхард, програмите и афишите, събирани и грижливо пазени от него и семейството му, са свидетелствата на това време.
Влиянието на новото модерно изкуство в Германия в 20-те години на 20-ти век бързо прониква и в България. Немските възпитаници Панчо Владигеров, Хрисан Цанков, специализант в тетрите на Райнхард, художникът Иван Пенков и диригентът Коста Тодоров, обединяват усилия около поставянето на „Тебеширеният кръг” на Клабунд на сцената на Народния театър и представят новите тенденции в изкуството. Те се приемат с променлив успех от консервативния художествен вкус, но и тогава критиката единодушно дава висока оценка на музиката на Владигеров.
Талантът на Маестрото, съчетан с професионализма, широтата на възгледите, европейският замах, отблясъци на работата му в Берлин, са гаранция за въздействието на неговата музика и тогава, и сега.
Владигеров 12 години /1920-1932 г./ работи в театрите на Макс Райнхард в Берлин и Виена. Двадесетгодишният тогава композитор е поканен от водещия театрален режисьор и продуцент за композитор и музикален ръководител. Това е един от най-плодотворните периоди за Владигеров. Към музикалните си хрумвания от този период той се връща многократно по-късно.
Настоящата изложба, уникална по своя характер, представя това сътрудничество в културния контекст на Берлин и София през 20-те години на миналия век. За първи път тези документи се експонират пред широката общественост. Оказа се, че те са и единствените доказателства в европейски и световен мащаб за дългогодишната работа на Владигеров в този творчески тандем. Данните в немските и австрийски архиви за съвместната им работа са оскъдни. Настъплението на фашизма и войната променят съдбите и пътищата на Райнхард и Владигеров - двама по произход евреи - заличават следите, разпиляват свидетелствата. За това съдействат и Берлинската стена, дистанцията на времето, липсата на доказателства и живи очевидци. Само грижливо изписаните от Маестрото стотици нотни страници - музика за спектаклите на Райнхард, програмите и афишите, събирани и грижливо пазени от него и семейството му, са свидетелствата на това време.
Влиянието на новото модерно изкуство в Германия в 20-те години на 20-ти век бързо прониква и в България. Немските възпитаници Панчо Владигеров, Хрисан Цанков, специализант в тетрите на Райнхард, художникът Иван Пенков и диригентът Коста Тодоров, обединяват усилия около поставянето на „Тебеширеният кръг” на Клабунд на сцената на Народния театър и представят новите тенденции в изкуството. Те се приемат с променлив успех от консервативния художествен вкус, но и тогава критиката единодушно дава висока оценка на музиката на Владигеров.
Талантът на Маестрото, съчетан с професионализма, широтата на възгледите, европейският замах, отблясъци на работата му в Берлин, са гаранция за въздействието на неговата музика и тогава, и сега.
