Министерството на културата издаде некролог по повод кончината на Виктор Пасков. В него се казва:
„Родната култура осиротя. Отиде си творецът, който „правеше литература по всички закони на музиката”.
Рицар на словото, той превръщаше всяка дума в щит за истината и меч за притворството и суетата. Сливайки в едно класика и новаторство, бохема и будна гражданска съвест, той с право бе наричан посланик на светлината и борбения дух.
Отиде си творец с главна буква, необикновен във всичко и обикновен до себеотричане, притежаващ невероятна волност на чувствата, усет към експеримента и независимост от модата на нашето съвремие.
Композитор, поет, писател и критик, той неуморно и мъдро търсеше Истината и ú остана верен до последния си дъх. Животът и творчеството на Виктор Пасков са убедителен пример за свободомислието на един достоен българин – гражданин на Европа, който превърна своя талант в олтар на правдата.
Без Виктор Пасков хората на България обедняха с едно талантливо дихание. Но неговите произведения остават завинаги в летописа на родната литература. Остава вечното му присъствие в духовното пространство на България и света. Поклон пред светлата му памет!”.
„Родната култура осиротя. Отиде си творецът, който „правеше литература по всички закони на музиката”.
Рицар на словото, той превръщаше всяка дума в щит за истината и меч за притворството и суетата. Сливайки в едно класика и новаторство, бохема и будна гражданска съвест, той с право бе наричан посланик на светлината и борбения дух.
Отиде си творец с главна буква, необикновен във всичко и обикновен до себеотричане, притежаващ невероятна волност на чувствата, усет към експеримента и независимост от модата на нашето съвремие.
Композитор, поет, писател и критик, той неуморно и мъдро търсеше Истината и ú остана верен до последния си дъх. Животът и творчеството на Виктор Пасков са убедителен пример за свободомислието на един достоен българин – гражданин на Европа, който превърна своя талант в олтар на правдата.
Без Виктор Пасков хората на България обедняха с едно талантливо дихание. Но неговите произведения остават завинаги в летописа на родната литература. Остава вечното му присъствие в духовното пространство на България и света. Поклон пред светлата му памет!”.
